Пътеводител за самостоятелно пътуване до Малта

Малта е малка островна държава и популярна туристическа дестинация, която ме привлече с богатата си история и близостта си до България.

В моя пътепис разказвам как прекарахме дълъг уикенд тук и какви забележителности видяхме. Ще ви дам и практични съвети, които ще ви помогнат да организирате своето самостоятелно пътуване до Малта.

Ден 1 – Тур на Валета и Катедрала „Свети Йоан Кръстител“

Пътуването до Малта минава неусетно и за по-малко от 1:15 часа кацаме на летището край Валета (Valletta). В главите ни островът е сравнително малък и не сме предвидили кола под наем, затова разчитаме на такси. Оставам учуден от факта, че таксиметровият шофьор говори свободно английски, но по-късно разбрах, че английският е вторият официален говорим език.

Току-що се бяхме нанесли в София и още не бях свикнал на софийския въздух. Няма как да не ми направи впечатление, че и тук въздухът е мръсен и някак тежък за дишане. Таксито ни спира пред чисто новия хотел U Collection Valletta, където ще спим в следващите три дни. Намира се в сърцето на Валета, залепен за Двореца на Великия магистър – обществен площад с палми и кафенета, напомнящ на Кралския площад в Барселона. Хотелът е бутиков, но заради липсата на рецепция го оприличавам повече на Airbnb. На снимките изглежда по-луксозно, но имаме висока спалня и страхотна баня, така че си ни харесва.

Пеша във Валета с гид

Програмата за цялото ни пътуване в Малта е доста амбициозна. За днес имаме тур на Валета с местен гид, а следобеда смятаме да прекараме в спокойно опознаване на района.

Гидът ни прекарва през целия център и за два часа научаваме много за историята на Малта. През вековете, малкото парче земя със стратегическо разположение е било в ръцете на най-различни култури. Ключов момент в развитието на Малта бил заселването на рицарския орден на Свети Йоан Кръстител, прокуден от островите Кипър и Родос от османските войски. 35 години по-късно, през 1565 година, 48,000 османци нахлуват по суша, за да превземат острова и да го използват като база за по-нататъшното завоюване на южната част на Европа. Великият магистър Жан дьо Валет повежда защитата и успява да отблъсне нападателите след четири месечна непрестанна обсада.

Оттеглянето на турската войска слага край на най-голямата война в историята и дава начало на Златния век. Именно тогава Жан дьо Валет основава Валета. Хоспиталиерите остават тук повече 250 години до Френската революция, когато страната застава зад Наполеон, а рицарският орден е прогонен от земите й. Едва няколко месеца по-късно, френското присъствие също се оказва нежелано и местни бунтовници успяват да свалят 4,000-те френски войници, оставени да опазват реда. Бунтът е подхранван от Великобритания, която след разгрома на Наполеон приобщава малката островна държава към своята империя.

Последното важно събитие в историята й е нейната роля на британска база през Втората световна война, когато Валета е бомбардирана. Части от града са напълно разрушени. Сред най-големите поражения е струването на британската Кралска опера в центъра, останала така и до днес, в памет на всички загинали по време на войната.

Продължаваме сами из кокетния център на Валета. Много от улиците са мръсни, миришат на изгорели газове и не са добре адаптирани за пешеходци, но ни допада разходката по главната улица Republic str. Препълнената с народ отсечка с размерите на Витошка ни прекарва през някои от най-важните забележителности в града. Сред тях са Площад „Свети Георги“ (St. George’s Square), бароковата Катедрала „Свети Йоан Кръстител“ (St John’s Cathedral), градската опера и сградата на парламента, за част от които ни разказа и нашият гид.

Посещение на Катедрала „Свети Йоан Кръстител“

Катедралата „Свети Йоан Кръстител“ е най-важната забележителност на острова. Сдобиваме се с билет предварително и още с влизането сме запленени от интериора.

Докато вървим заслушани в разказа на аудиогида осъзнаваме, че цветните мраморни пана по пода са всъщност надгробни плочи! Останките на повече от 400 рицари от ордена лежат под краката ни в най-големия храм на острова и от това ме побиват тръпки. Аудиогидът ни разказва за рицарите, на които са посветени различните зали на църквата, и бавно ни отвежда към кулминацията на тура – залата, където се намира картината Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител на италианския худжоник Караваджо. Той прекарва известно време в Малта и дори получава рицарско звание от тогавашния Велик магистър на ордена, но в последствие бива изключен и прокуден в Сицилия.

Разходката ни без посока ни отвежда до Площад „Жан дьо Валет“ (Jean De Valette Square), построен в памет на рицаря основал Валета. Сградите наоколо са в бароков стил, който сме срещали в други средиземноморски дестинации като Сицилия и Крит. След няколко крачки влизаме в Градините Барака (Upper Barraka Gardens), които са като зелен оазис насред пустинно жълтата обстановка. От тях се разкрива спиращата дъха панорама към Голямото пристанище и района от другата страна на залива, известен като Трите града, където са водени най-ожесточените битки за контрол над острова. Над пристанището са надвиснали редица топове, които се изстрелват ритуално всеки ден, точно в 12:00 часа.

С последните лъчи на слънцето зад хоризонта се ориентираме към вечеря. Сядаме в италианския ресторант Trattoria Zero Sei, който се намира на тясна уличка с директна гледка към изящна катедрала. Собственикът е италианец и горещо ни препоръчва да опитаме прясната им паста със сос Cacio e Pepe. Обещава да ни пренесе в Рим. Сервират ни я след доста чакане и действително ни харесва, но със сигурност съм ял много по-вкусна паста в много римски ресторанти.

Ден 2 – Трите града, Мдина, Рабат и Слима

Съботното ни утро започва в уютното Sunday in Scotland. Запленени сме от огромния избор вкусно изглеждащи сладкиши и не знаем на какво да заложим, но ни препоръчват да опитаме тортата с маракуя и традиционни бисвкитки с шам фъстък и кайсии. Много ни допадна и на следващия ден отново щяхме да сме тук за следобедно освежаващо кафе.

Разходка из Трите града

Отправяме се към Трите града. Най-лесният и приятен начин за достигането им е по вода. Има редовен градски транспорт, а може да се хване и гондола за по-романтично преживяване.

Дали защото са предимно жилищна зона, или защото бързаме, разходката не ни е особено интересна. Бихме хапнали нещо, но всички ресторантчета край променадата приличат на типични туристически капани. Навигацията мисли като нас.

Най-популярната забележителност в Трите града е крепостта Форт Сант Анджело, която Жан дьо Валет успешно защитава от турската инвазия преди пет века. За пълното й разглеждане обаче са необходими няколко часа, които не ни се прекарват под жаркото слънце.

Хапваме по едно Pastizio (традиционно печиво, наподобяващо бутер баница с няколко вида пълнеж) на крак преди да се отправим към древните градове Мдина и Рабат в централната част на острова. До тях може да се стигне с градски транспорт, но имайте едно наум, че през уикенда рейсовете са нередовни и може да почакате.

Из тихите улици на Мдина и Рабат

Мдина е старата столица на Малта, известна с прозвището „Тихия град“. Получава го, когато културният и политически живот се премества във Валета, а Мдина остава празна. Вървим по тесните улици докато слънцето пече безмилостно над нас. Ако не са компактните групи от туристи, наистина бихме помислили, че се разхождаме в един призрачен град. Някъде прочетох, че зад масивните крепостни стени на града живеят едва няколко стотин души. Чувството за спокойствие и тишина след шумотевицата на Валета е опияняващо. Много от местата наоколо ми изглеждат познати, и няма как да е иначе – разпознавам ги от сцени на любимия ми сериал Игра на тронове. Съвършено запазените сгради изглеждат сякаш са пътували във времето от Средновековието до днес на забързан кадър.

Рабат е по-съвременен град и се намира точно извън крепостните стени на Мдина. Известен е със стотиците катакомби, сред които са и катакомбите на Свети Павел. Древните римляни изграждали тези специални съоръжения водени от вярванията си, че да погребват мъртвите си в града е нехигиенично. Докато се чудим дали искаме да слезем при останките на Свети Павел, усещаме как гладът бавно обзема мислите ни. На метри сме от романтична тераса с гледка към главната улица на Рабат и решаваме да седнем там и да хапнем.

Chalk Cafe & Wine е нещо като кафе кантина бар, в което можеш да отмориш след дългата разходка в прохладна обстановка. Поръчваме си Ftira – традиционна малтийска улична храна във формата на отворен сандвич – със заешка плънка и плато традиционни малтийски разядки. Макар и вкусна, храната досега не успява да ни впечатли особено много.

Масата ни гледа към надвисналите еркери наоколо, които ми напомнят на екотичните квартали в азиатската част на Истанбул.

Късна разходка по крайбрежието на Слима

Почти лято е – денят е дълъг и топъл, а слънцето просто не иска да залязва. След като се прибираме до хотела, за да се освежим, решаваме да оползотворим късния следобед с разходка по крайбрежната алея на близкия град Слима (Sliema) и вечеря в препоръчания малтийски ресторант Zizka. Слима е на по-малко от десет минути разходка с корабче от столицата и е може би най-предпочитаният град за живот и работа в Малта, тъй като е по-малко туристически и наемите са по-прилични.

Вървим по осеяната със заведения крайбрежна улица на Слима, докато топлината на слънцето бавно изстива по кожата. Съзерцаваме живописната Валета и се усмихваме на всички прекрасни неща, които видяхме и научихме днес.

Ден 3 – До Марсашлок и о. Гозо

Неделя е, а днешното утро във Валета е по-тихо. Вероятно купонът тази нощ е продължил до късно и сега героите са уморени. За разлика от тях обаче, ние сме се приготвили за активен ден – закуска, посещение на неделния пазар в Марсашлок и следобедна обиколка на остров Гозо.

Разхождаме се по китните улици на центъра и ни прави впечатление колко са празни. Обликът на града е по-очарователен и имаме истинско усещане за екзотично място някъде из Средиземно море. Сядаме за сутрешно кафе в хипстърското Coffee Circus Lisboa, което много ни напомня на софийските заведения из центъра. Собственичките на заведението са португалки и ни предлагат да опитаме традиционни pastel de nata. Оприличавам ги на френски флан, но по-малки и сладки. Сядаме да се насладим на ароматното си кафе на масичка с гледка към морския фронт. Цветните издадени напред еркери на малтийските апартаментчета са шарени и разнообразни, точно като разнообразието от култури в Малта. Преплитането на цветове и култури е символично за страната.

На пазар в Марсашлок

Казаха ни, че едно от задължителните неща за правене в неделя е посещение на неделния рибен пазар в крайморското рибарско селце Марсашлок (Marsaxlokk). Името на селото идва от арабската дума марса, която означава пристанище. Правя асоциация с невероятното сицилианско село Марцамеми (Marzamemi), чието име произлиза от същата дума. Сицилия, както и Малта, дълги години са били в ръцете на арабите и приликите помежду им са поразително много. Като започнем от архитектурата на сградите, минем през храната и стигнем до сходствата в говоримия език на двата народа. Мисля си, че една от причините да не съм толкова впечатлен, колкото ми се искаше, бе усещането, че съм в по-туристическа и парти версия на Сицилия.

След по-малко от час автобусът ни оставя в Марсашлок. Пристанището е набраздено от стотици рибарски лодчици. Прилича на живописно синьо платно, напръскано с разноцветни боички.

Около нас хората вървят под строй към пазара. Един от тях, италианец, ни заговаря и от него турист-италианец разбрахме, че пазар има всеки ден, но единствено в неделя предлагат прясна риба и всякакви видове морски дарове. Докато стигнем щандовете със свежия улов минаваме през много сергии с евтина китайска стока и това малко ни разочарова. Очаквахме да видим местен рибен пазар, а се озовахме в обикновен битак.

Вълнуващ момент от Марсашлок бе обядът ни в рибния ресторант Tartarun. Харесахме го по ревютата в Google и седнахме без да подозираме, че е едно от малкото заведения в Малта, успели да влязат в първия гид на Мишлен. Впечатлени сме от изисканата атмосфера, нивото на обслужване и интересното меню. Тъй като не бяхме подготвени за толкова изискано място за обяд, а и тепърва трябваше да пътуваме до Гозо, хапнахме две предястия и десерт, който звучеше твърде вкусно, за да го пропуснем. В Tartarun ядем най-добрата храна досега и ме е яд колко бързо трябваше да приключим с обяда. Ако можех да върна времето, щях да отделя един цял ден на тази част на острова и да комбинирам хапване тук с гмуркане в естествения, изсечен в скалите басейн Свети Петър (St Peter’s pool) и посещение на популярната природна забележителност Синята пещеря (Blue Grotto).

Обиколка на остров Гозо

Хващаме такси, понеже закъсняваме, а фериботите до Гозо са под час. Всеки момент шофьорът ще ни остави на морската гара в подножието на Валета, от където да си хванем ферибота за остров Гозо. Гозо е вторият по големина остров в малтийския архипелаг, а третият е Комино, където е известният плаж Синя лагуна (Blue Lagoon). Срещу 15 евро на човек, корабчето ни отвежда до Гозо за точно 45 минути, но има малка уловка. Според зимното разписание, което е в сила до края на месец май, последното корабче от Гозо за Валета тръгва в 17:00. С други думи – разполагаме с едва няколко часа за разходка в Гозо. Разочарование.

Идеята ми за Гозо е да наемем колело от пристанището и да обиколим основните забележителности с колоездене. В съзнанието ми размерите му са доста по-малки, отколкото в действителност и това, в допълнение към жаркото слънце, ни отказва от колелата. Тъй като е уикенд и градският транспорт и такситата не са надеждни, решаваме да се качим на туристически автобус. Взимаме следващия Hop-on, Hop-off автобус, който обикаля целия остров и спира край всяка по-интересна забележителност. Винаги съм смятал тази атракция за твърде туристическа и не по мой вкус, и в крайна сметка потвърдих мнението си още на първия опит. Тъй като разписанието на туристическия автобус е под час, времето за разглеждане на дадено място е силно ограничено. Слизаме на първата спирка – Виктория – столицата на Гозо. Оползотворяваме времето си тук със сладолед от Vanilla+ Gelateria Artigianale и бърз тур на центъра. Най-забележителните сгради във Виктория са бароковата Базилика „Свети Георги“ и Цитаделата, от която се разкрива красива панорама към града.

От Виктория тръгват две линии на туристическия автобус – синя и лилава, които обикалят западната и източната част на острова. Най-интересен ни се стори плажът Ramla Beach в източната част, и тъй като нямахме време за двете линии, хванахме директно синята линия. Минаваме през няколко интересни места като крайморския град Marsalforn, мегалитното селище Ġgantija и няколко малки селца, пренесли духа на Сицилия в Гозо.

Прекарахме времето до залез слънце на закътния зад лозов масив плаж Ramla – един от най-хубавите плажове в Малта. Спокоен, със ситен пясък, синя вода и безкраен хоризонт. Наши колеги, пътуващи по същото време, споделиха, че в същия ден Синята лагуна е била абсолютно претъпкана и претоварена с хора. Не ме хваща яд, че сме я пропуснали.

Минутите се изтъркулват неусетно и става време да си ходим. Качваме се на последния автобус, който ни разкрива още част от природната красота на острова. Слънцето грее все така ярко, а около нас няма и помен от сянка. Не искам и да си помисля да съм там през юли или август.

Изчакахме корабчето ни със следобеден аперитив в пъба Gleneagles Bar, докато слънцето потъва в планината зад нас.

Последната вечер ще хапнем във винтидж бара със съвременна кухня Taproom. Поръчваме си интересен микс от ястия, идващи от земята и морето – севиче от лаврак, печено свинско коремче, стек от риба тон и талиателе Taproom, инфузирани с няколко вида гъба. Храната в Tartarun и Taproom ни хареса безапелационно.

Неделя вечер е – шумните компании вече са отпътували обратно, местните се приготвят за началото на новата седмица, а ние се наслаждаваме на момента в едно от най-добрите заведения в Малта.

Малта е несъмнено красива, с богата история и уникална култура, и престоят ни там беше страхотен в много отношения. Въпреки това трябва да призная, че шумът, мръсотията и огромните тълпи от туристи бяха твърде много за мен дори и през ниския сезон. Докато островът има свой собствен чар и привлекателност, аз лично предпочитам по-тихи и автентични места като Крит и Сицилия, където човек може да си почине наистина пълноценно. Ако пък вие търсите по-оживена и парти дестинация, то определено Малта ще ви допадне.

Пътеводител: Какво трябва да знаем за Малта

В моя импровизиран пътеводител за Малта ще опитам да събера най-съществената информация, от която се нуждаете за самостоятелна екскурзия на острова.

Къде се намира Малта и как да стигнем до нея – Малта е остров в центъра на Средиземно море, част от Малтийския архипелаг. Нискобюджетни компании като Wizzair и Ryanair имат целогодишни директни полети от/до Валета по няколко пъти в седмицата.

Кога да посетим Малта – пролетните и есенните месеци са най-приятни за разходка в Малта заради умерените температури. Ако идвате на море, тогава месеците от юни до септември са най-подходящи.

Как се стига до Валета – с такси или градски транспорт. И двете са добре уредени, а на летището има гише, на което диспечер може да ви резервира кола. Цената на таксито до столицата е около 20 евро.

Как да се придвижваме в острова – най-удобно би било да използвате кола под наем, но дори това да не е опция, можете да разчитате на таксита и рейсове. За таксита препоръчвам популярната апликация eCabs, с която курсът излиза дори по-евтин. Рейсовете са редовни и надеждни и се плаща с карта на самия рейс. Има и карти за многократно използване, които се продават из кьосковете на гарата във Валета.

Колко време е нужно за разглеждане на Малта – зависи изцяло от това какво искате да видите. За 3 дни разгледахме повечето от големите забележителности без проблем, но разчитахме на таксита и ни се искаше да прекараме повече време на някои места като о. Гозо. Бих казал, че 5 или 7-дневна почивка в Малта позволява да разгледате острова пълноценно и на спокойствие и да посетите няколко от известните плажове.

Къде да отидем на плаж в Малта – повечето плажове на острова са каменисти или бетонни. Хубави пясъчни плажове има на о. Гозо – Ramla Beach, както и Golden Bay в северния край на острова. Там е и плажът с тюркоазени води, известен като Синята лагуна, който обаче е твърде туристически и пренаселен особено ако го посещавате в пика на сезона.

Каква традиционна храна да опитаме в Малта – малтийската кухня е смесица от средиземноморски и северноафрикански вкусове. Най-традиционните ястия са Torta tal-Lampuki (пай с плънка от риба) и Aljotta (супа от риба и домати). Приготвят се с типичната за района риба махи-махи и се предлагат във всеки традиционен ресторант. Много популярни са и яхниите, докарани от британците. Най-известни са яхниите Stuffat tal-Fenek и Stuffat tal-Qarnita със заешко месо или октопод. Разпространени са и бисквитки и печива с фурми като Imqaret и медените пръстени Qagħaq tal-Għasel.

Карта на Малта с отбелязани интересни локации

Създадох карта, на която съм отбелязал местата на различни ресторанти, барове и интересни забележителности в Малта, които посетих и смятам, че си заслужават.

Надявам се картата да ви помогне да пътувате по-свободно из острова. Приятно прекарване в Малта!