В плен на дивия чар на остров Скопелос

Скопелос – трета дестинация в Гърция за тази година. Един от четирите острова в групата на Спорадите, известен с изобилствената и популяризиран от филма Mamma Mia. Бих казал, че решението да го посетим измежду всички 1200 гръцки острова бе напълно спонтанно, но всъщност бяхме принудени. Истинският план беше за по-малкия му брат Скиатос.

Там обаче не успяваме да намерим места за настаняване за нашата компания, макар опитите да резервираме да започват месец по-рано. Увеличавам радиуса на търсене, готов да преглътна малко повече логистика. За щастие излиза чисто нов апартамент на съседния Скопелос, който резервирам дори с отстъпка за първи наематели.

Как да стигнем до Скопелос

До острова може да се стигне с кола и ферибот (от Солун или Волос), или със самолет и ферибот. Ние избираме втория вариант – Ryanair до Скиатос и оттам с ферибот до главния град на Скопелос.

Фериботите по направление Скиатос – Скопелос пътуват на всеки два часа, отсечката е около час. По-кратък е маршрутът Скиатос – Глоса (30 минути), но той изисква допълнителна организация, ако не отсядате в тази част на острова.

Какво да видим на острова

Ден 1: Пристигане, първа среща със Скопелос и плажа Стафилос

Ваканцията започва с лепкава юлска горещина и кафе на пристанището в Скиатос. Докато чакаме ферибота, гледаме самолетите, които кацат изключително ниско над залива. Забавно е… докато не осъзнаеш, че допреди малко си бил в онзи самолет, който удря гумите в пистата с нечуван трясък.

Билетите за ферибота купувам на място, тичайки в галоп и обзет от вътрешна паника – вече си представям как няма места и ще заседнем тук с багажа за още два часа. Оказва се, че не е проблем, защото ферито Superstar на Seajets прилича на умален Титаник – само без оркестър и без опасност да потъне.

Още с приближаването към Скопелос затаяваме дъх – варосани къщи са накацали по хълма, покривите блестят на слънцето, а между тях на места проблясва кръст на малък параклис. Като бивша венецианска колония островът пази типичния почерк – крайбрежна алея, където мирише на прясна риба и цъфтят бугенвилеи, пропити от спомени сгради, и руини на замък, които хвърлят сянка върху белите къщи в подножието.

Замъкът сам по себе си не впечатлява, но гърците имат хитър подход и на върха са отворили ресторант, който примамва с панорамни гледки на 360 градуса към острова и морето.

Изгубваме се из тесните улички, осеяни с бутици, сувенири и кафенета. Навигацията отказва, а апартаментът се оказва трудно откриваем. Домакинът ни намира и ни води до временния дом, чиято локация ще объркаме още три пъти, преди да запомним. Посреща ни цялото семейство, което все още разчиства след предишни гости. На масата ни очакват домашно сладко и бисквити. Има и плодове от градината, а зеленчуците са в хладилника. Гръцко гостоприемство в най-чист вид.

Докато апартаментът се довършва, ние вече сме преоблечени за плаж. Най-близкият е Стафилос – едва на 4 км. Достига се с автобус за 2 евро или с такси за 10. Ние избираме второто, обаче в събота пристанището е пренаселено и чакането се проточва.

След десетина минути в таксито вече сме в началото на серпентината, която се вие към залива. Стафилос е едно от най-фотогеничните кътчета на острова – с буйна зеленина, назъбени скали и искрящо море, гладко като тепсия. Плажовете на Скопелос са каменисти (за разлика от пясъчните на Скиатос), но това придава фотогеничния синьо-зелен цвят на водата.

Тръгваме следобед, когато плажът започва да се пълни с туристи, пристигнали за късните лъчи. Радват се на дебелата сянка от дърветата, които растат буквално на пясъка – рядка картина за гръцките острови и отличителна за Скопелос.

Ден 2: Скопелопита, южното крайбрежие и вечеря сред бугенвилеите

Утрото започва с гледка от терасата и първата ни скопелопита. Купувам я от Михалис – институция на острова, в която майка и син приготвят местния специалитет вече 35 години. Прави се с пържени кори, плънка от фета или пък яйчен крем с канела. Опитваме и двата варианта и не мога да преценя коя ми харесва повече. Чакането си заслужава – всяка баница се приготвя на момента.

Днес планът е да излезем извън града. Най-хубавите плажове на Скопелос са в южната му част и се обикалят удобно с кола. Наемаме автомобил от местна рент-а-кар компания и потегляме към първата спирка Kastani Beach – плажът от Mamma Mia. Красиво място, но пренаселено и комерсиализирано. Километър по-надолу стигаме до Milia Beach – по-спокоен, но с едри камъни и не толкова чист. Накрая избираме Panormos Beach и бара Kraken – удобни шезлонги, лазурна вода и обяд, който ни държи сити до вечерта.

Вечерта решаваме да се изгубим в уличките нагоре от кея. Колкото повече се изкачваме, толкова повече градът показва истинския си чар – малки дворове с жасмин и бугенвилея и дървени маси с развеселени компании.

Табелите все ни водят към Anna’s, където успяваме да се уредим с маса без резервация. Сядаме под стария нар, докато кротък джентълмен обслужва всички маси със спокойствието на будист. „Анна“ не виждаме, вероятно защото дирижира кухнята. Храната не е незабравима, но атмосферата е такава. И ако някога се върнем, ще е заради нея, и заради онова дърво, под чиято сянка вечерта изглежда безкрайна.

Ден 3: Плаж Лимнонари, Църквата „Свети Йоан“ и гледки от Глоса

Третият ден е най-амбициозен. На хартия изглежда като маратон, но половин ден на Limnonari Beach ни спасява от умората. Това е най-близкото до пясъчен плаж място на острова. В началото морето крие огромен камък, зад който дъното рязко пропада. Смесицата от пясък и камък, в комбинация с прозрачната, карибско синя вода, прави залива любимото ни кътче досега. Вълните едва шепнат, а брегът ухае на борова гора.

Следобед поемаме към църквата „Свети Йоан“. Параклисите на Скопелос са над триста, но ако трябва да изберете само един – това е той. Не заради филма Mamma Mia, макар тук да е заснета култовата сцена, а заради енергията на мястото. Църквата е кацнала на върха на скала, до която водят 110 каменни стъпала; като стълбище към Рая. Пристигаме точно в златния час. Светлината рисува върху морето, а светлосенките правят картината още по-мистична.

На няколко километра оттук е Глоса – планинското село, което е като по-малка сестра на Скопелос. И ако там животът пулсира, тук времето се усеща спряло.

Паркираме на крачки от площада. Хората вече са насядали по масите пред параклиса. Деца тичат и възрастни надигат чаши, докато залезът бавно обгръща селото.

От площада гледките са главозамайващи. Същите ни посрещат и от ресторант Agnanti, който стои над площада като балкон към света. Менюто е изкушение след изкушение и макар да избираме наслуки, всяко ястие оправдава очакванията и се усеща се като достоен финал на пътуването.

Слънцето отдавна е зад хоризонта, когато допиваме последни глътки вино и в ресторанта зазвучава I Have a Dream. Обещаваме си да се върнем на Скопелос – един компромис, който се оказа неподозирана мечта.