Пътуване до Малта – пътепис и полезни съвети

Какво трябва да знаем за самостоятелно пътуване до Малта

Малта е малка островна държава и популярна туристическа дестинация, която ме привлече с богатата си история и близостта до България.

В моя пътеводител разказвам как прекарахме дълъг уикенд тук и какви забележителности видяхме. Ще ви дам и практични съвети, които ще ви помогнат да организирате своето самостоятелно пътуване до Малта.

Пристигане в Малта

Пътуването до Малта минава неусетно и за по-малко от час и 15 минути кацаме на летището край Валета (Valletta). В главите ни островът е сравнително малък и не сме предвидили кола под наем, затова разчитаме на такси. Такситата са добре уредени, има гише на летището, където диспечер ви резервира кола. Цената на таксито до столицата е около 20 евро и е малко висока предвид, че разстоянието е по-малко от 10 километра. Оставам учуден от факта, че таксиметровият шофьор говори свободно английски, но по-късно разбрах, че английският е вторият официален говорим език.

Току-що се бяхме нанесли в София и още не бях свикнал на софийския въздух. Няма как да не ми направи впечатление, че и тук въздухът е мръсен и някак тежък за дишане. Таксито ни спира пред чисто новия хотел U Collection Valletta, където ще спим в следващите три дни. Намира се в сърцето на Валета, залепен за Двореца на Великия магистър – обществен площад с палми и кафенета, напомнящ на Кралския площад в Барселона. Хотелът е бутиков, но заради липсата на рецепция го оприличавам повече на Airbnb. На снимките изглежда по-луксозно, но имаме висока спалня и страхотна баня, така че си ни харесва.

Имаме цял следобед и го отделяме на опознаване на града. Валета е най-интересният и колоритен град в Малта. Центърът е малък и стегнат и се обикаля пеш в рамките на няколко часа, но много от улиците са мръсни, миришат на изгорели газове и не са добре адаптирани за пешеходци. Допада ни разходката по главната улица Republic str. Препълнената с народ отсечка с размерите на Витошка ни прекарва през някои от най-важните забележителности в града. Сред тях са Площад „Свети Георги“ (St. George’s Square), бароковата Катедрала „Свети Йоан Кръстител“ (St John’s Cathedral), градската опера и сградата на парламента. Почти всички природни и културни забележителности носят името на изявени рицари от ордена на Свети Йоан, сформиран по време на кръстоносните походи и изиграл основополагаща роля във формирането на държавата.

Май месец тук е вече топло, а жестоките ветрове вече са отстъпили мястото си на мекия пролетен бриз. Яде ни се сладолед и се нареждаме на опашката пред Amorino – най-хубавата джелатерия на острова. Докато чакаме, улицата се изпълва с повече хора с всяка изминала минута – вероятно вечерта започва за уикенд парти туристите.

Разходката ни без посока ни отвежда до Площад „Жан дьо Валет“ (Jean De Valette Square), построен в памет на рицаря със същото име, основал Валета. Сградите наоколо са в бароков стил, който сме срещали и в други средиземноморски дестинации като Сицилия и Крит. След няколко крачки влизаме в Градините Барака (Upper Barraka Gardens), които са като зелен оазис насред пустинно жълтата обстановка. От тях се разкрива спираща дъха панорама към Голямото пристанище и района от другата страна на залива, известен като Трите града, където са водени най-ожесточените битки за контрол над острова. Над пристанището са надвиснали редица топове, които се изстрелват ритуално всеки ден, точно в 12:00 часа.

Вечеря по италиански в Малта

Вечеряме в италианския ресторант Trattoria Zero Sei. Намира се на тясна уличка с директна гледка към изящната Катедрала „Дева Мария„, чийто купол е неизменна част от всяка панорамна снимка на Малта. Собственикът е италианец и горещо ни препоръчва да опитаме прясната им паста със сос Cacio e Pepe. Обещава да ни пренесе в Рим. Сервират ни я след доста чакане и действително ни харесва, но със сигурност съм ял много по-вкусна паста в много римски ресторанти.

Давам малко насоки относно храната, ако и вие се питате какво да ядем в Малта? Тукашната кухня е силно повлияна от различните култури, населявали острова през вековете. Определям я като смесица от средиземноморски и северноафрикански вкусове, а най-ярък отпечатък определено са оставили арабите и сицилианците. Централно място заемат морските дарове. Някои от най-класическите малтийски ястия са Torta tal-Lampuki (пай с плънка от риба) и Aljotta (супа от риба и домати). Приготвят се с типичната за района риба махи-махи и се предлагат във всеки традиционен ресторант.

Много популярни са и различни яхнии, докарани от британците. В най-разпространените рецепти за яхния Stuffat tal-Fenek и Stuffat tal-Qarnita се използва заешко месо и октопод.

В малтийската кухня има и най-различни бисквитки и сладкчи печива, използващи фурми. Най-популярни са бисквитките Imqaret и медените пръстени Qagħaq tal-Għasel. Ние си купихме такива като подарък за близките от Caffe Cordina.

Обиколка на Валета с гид и надникване в историята на острова

Съботното ни утро започва в уютното Sunday in Scotland. Запленени сме от огромния избор вкусно изглеждащи сладкиши и не знаем на какво да заложим, но ни препоръчват да опитаме тортата с маракуя и традиционни бисвкитки с шам фъстък и кайсии. Много ни допадна и на следващия ден отново бяхме тук за следобедно освежаващо кафе.

Програмата за днес, а и за цялото ни пътуване в Малта, е доста амбициозна. За да разгледаме острова на спокойствие може би е необходима седмица, а ние имаме едва три дни. За днешния ден имаме предвиден тур на Валета с местен гид, а следобеда смятаме да прекараме в античните градове Мдина и Рабат.

Гидът ни прекарва през целия център и за два часа научаваме много за историята на Малта. През вековете, малкото парче земя със стратегическо разположение е било в ръцете на най-различни култури. Ключов момент в развитието на Малта бил заселването на рицарския орден на Свети Йоан Кръстител, прокуден от островите Кипър и Родос от османските войски. 35 години по-късно, през 1565 година, 48,000 османци нахлуват по суша, за да превземат острова и да го използват като база за по-нататъшното завоюване на южната част на Европа. Великият магистър Жан дьо Валет повежда защитата и успява да отблъсне нападателите след четири месечна непрестанна обсада. Оттеглянето на турската войска слага край на най-голямата война в историята и дава начало на Златния век. Именно тогава Жан дьо Валет основава Валета. Хоспиталиерите остават тук повече 250 години до Френската революция, когато страната застава зад Наполеон, а рицарският орден е прогонен от земите й. Едва няколко месеца по-късно, френското присъствие също се оказва нежелано и местни бунтовници успяват да свалят 4,000-те френски войници, оставени да опазват реда. Бунтът е подхранван от Великобритания, която след разгрома на Наполеон приобщава малката островна държава към своята империя.

Последното важно събитие в историята й е ролята й на британска база през Втората световна война, когато Валета е бомбардирана. Части от града са напълно разрушени. Сред най-големите поражения е струването на британската Кралска опера в центъра, останала така и до днес, в памет на всички загинали по време на войната.

Посещение на античните градове Мдина и Рабат

Обяд минава, а ние сме още развълнувани от тура и всичко, което научихме. Не подозирахме, че историята на Малта е толкова интригуваща. Хапваме по едно Pastizio (печиво, наподобяващо бутер баница с няколко вида пълнеж) на крак преди да се отправим към древните градове Мдина и Рабат в централната част на острова. До тях може да се стигне с градски транспорт, но имайте едно наум, че през уикенда рейсовете са нередовни и може да почакате.

Мдина е старата столица на Малта, известна с прозвището „Тихия град“. Получава го, когато културният и политически живот се премества във Валета, а Мдина остава празна. Вървим по тесните улици докато слънцето пече безмилостно над нас. Ако не са компактните групи от туристи, наистина бихме помислили, че се разхождаме в един призрачен град. Някъде прочетох, че зад масивните крепостни стени на града живеят едва няколко стотин души. Чувството за спокойствие и тишина след шумотевицата на Валета е опияняващо. Много от местата наоколо ми изглеждат познати, и няма как да е иначе – разпознавам ги от сцени на любимия ми сериал Игра на тронове. Съвършено запазените сгради изглеждат сякаш са пътували във времето от Средновековието до днес на забързан кадър.

Рабат е по-съвременен град и се намира точно извън крепостните стени на Мдина. Известен е със стотиците катакомби, сред които са и катакомбите на Свети Павел. Древните римляни изграждали тези специални съоръжения водени от вярванията си, че да погребват мъртвите си в града е нехигиенично. Докато се чудим дали искаме да слезем при останките на Свети Павел, усещаме как гладът бавно обзема мислите ни. На метри сме от романтична тераса с гледка към главната улица на Рабат и решаваме да седнем там и да хапнем.

Chalk Cafe & Wine е нещо като кафе кантина бар, в което можеш да отмориш след дългата разходка в прохладна обстановка. Поръчваме си Ftira – традиционна малтийска улична храна във формата на отворен сандвич – със заешка плънка и плато традиционни малтийски разядки. Макар и вкусна, храната досега не успява да ни впечатли особено много.

Масата ни гледа към надвисналите еркери наоколо, които ми напомнят на екотичните квартали в азиатската част на Истанбул.

Почти лято е – денят е дълъг и топъл, а слънцето не иска да залязва. След като се прибираме до хотела, за да се освежим, решаваме да оползотворим късния следобед с разходка по крайбрежната алея на близкия град Слима (Sliema) и вечеря в препоръчания малтийски ресторант Zizka. Слима е на по-малко от десет минути разходка с корабче от столицата и е може би най-предпочитаният град за живот и работа в Малта, тъй като е по-малко туристически и наемите са по-прилични.

Вървим по осеяната със заведения крайбрежна улица на Слима, докато топлината на слънцето бавно изстива по кожата. Съзерцаваме живописната Валета и се усмихваме на всички прекрасни неща, които видяхме и научихме днес.

На пазар в Марсашлок

Неделя е, а днешното утро във Валета е по-тихо. Вероятно купонът тази нощ е продължил до късно и сега героите са уморени. За разлика от тях обаче, ние сме се приготвили за активен ден – закуска, посещение на неделния пазар в Марсашлок и следобедна обиколка на остров Гозо. През призмата на времето осъзнавам, че програмата ни е била твърде оптимистична. Съветът ми към вас би бил да отделите един цял ден на Гозо ако искате да разгледате всичко без да бързате.

Разхождаме се по китните улици на центъра и ни прави впечатление колко са празни. Обликът на града е по-очарователен и имаме истинско усещане за екзотично място някъде из Средиземно море. Сядаме за сутрешно кафе в хипстърското Coffee Circus Lisboa, което много ни напомня на софийските заведения из центъра. Собственичките на заведението са португалки и ни предлагат да опитаме традиционни pastel de nata. Оприличавам ги на френски флан, но по-малки и сладки. Сядаме да се насладим на ароматното си кафе на масичка с гледка към морския фронт. Цветните издадени напред еркери на малтийските апартаментчета са шарени и разнообразни, точно като разнообразието от култури в Малта. Преплитането на цветове и култури е символично за страната.

Казаха ни, че едно от задължителните неща за правене в неделя е посещение на неделния рибен пазар в крайморското рибарско селце Марсашлок (Marsaxlokk). Името на селото идва от арабската дума марса, която означава пристанище. Правя асоциация с невероятното сицилианско село Марцамеми (Marzamemi), чието име произлиза от същата дума. Сицилия, както и Малта, дълги години са били в ръцете на арабите и приликите помежду им са поразително много. Като започнем от архитектурата на сградите, минем през храната и стигнем до сходствата в говоримия език на двата народа. Мисля си, че една от причините да не съм толкова впечатлен, колкото ми се искаше, бе усещането, че съм в по-туристическа и парти версия на Сицилия.

След по-малко от час автобусът ни оставя в Марсашлок. Пристанището е набраздено от стотици рибарски лодчици. Прилича на живописно синьо платно, напръскано с разноцветни боички.

Около нас хората вървят под строй към пазара. Един от тях, италианец, ни заговаря и от него турист-италианец разбрахме, че пазар има всеки ден, но единствено в неделя предлагат прясна риба и всякакви видове морски дарове. Докато стигнем щандовете със свежия улов минаваме през много сергии с евтина китайска стока и това малко ни разочарова. Очаквахме да видим местен рибен пазар, а се озовахме в обикновен битак.

По-интересната част от времето прекарано в Марсашлок бе обядът ни в рибния ресторант Tartarun. Харесахме го по ревютата в Google и седнахме без да подозираме, че е едно от малкото заведения в Малта, успели да влязат в първия гид на Мишлен. Впечатлени сме от изисканата атмосфера, нивото на обслужване и интересното меню. Тъй като не бяхме подготвени за толкова изискано място за обяд, а и тепърва трябваше да пътуваме до Гозо, хапнахме две предястия и десерт, който звучеше твърде вкусно, за да го пропуснем. В Tartarun ядем най-добрата храна досега и ме е яд колко бързо трябваше да приключим с обяда. Ако можех да върна времето, щях да отделя един цял ден на тази част на острова и да комбинирам хапване тук с гмуркане в естествения, изсечен в скалите басейн Свети Петър (St Peter’s pool) и посещение на популярната природна забележителност Синята пещеря (Blue Grotto).

Обиколка на остров Гозо

Хващаме такси, понеже закъсняваме, а фериботите до Гозо са под час. Използвам популярната местна апликация eCabs, с която превозът ни излиза по-евтин, отколкото с нормално такси. Всеки момент шофьорът ще ни остави на морската гара в подножието на Валета, от където да си хванем ферибота за остров Гозо. Гозо е вторият по големина остров в малтийския архипелаг, а третият е Комино, където е известният плаж Синя лагуна (Blue Lagoon). Срещу 15 евро на човек, корабчето ни отвежда до Гозо за точно 45 минути, но има малка уловка. Според зимното разписание, което е в сила до края на месец май, последното корабче от Гозо за Валета тръгва в 17:00. С други думи – разполагаме с едва няколко часа за разходка в Гозо. Разочарование.

Идеята ми за Гозо е да наемем колело от пристанището и да обиколим основните забележителности с колоездене. В съзнанието ми размерите му са доста по-малки, отколкото в действителност и това, в допълнение към жаркото слънце, ни отказва от колелата. Тъй като е уикенд и градският транспорт и такситата не са надеждни, решаваме да се качим на туристически автобус. Взимаме следващия Hop-on, Hop-off автобус, който обикаля целия остров и спира край всяка по-интересна забележителност. Винаги съм смятал тази атракция за твърде туристическа и не по мой вкус, и в крайна сметка потвърдих мнението си още на първия опит. Тъй като разписанието на туристическия автобус е под час, времето за разглеждане на дадено място е силно ограничено. Слизаме на първата спирка – Виктория – столицата на Гозо. Оползотворяваме времето си тук със сладолед от Vanilla+ Gelateria Artigianale и бърз тур на центъра. Най-забележителните сгради във Виктория са бароковата Базилика „Свети Георги“ и Цитаделата, от която се разкрива красива панорама към града.

От Виктория тръгват две линии на туристическия автобус – синя и лилава, които обикалят западната и източната част на острова. Най-интересен ни се стори плажът Ramla Beach в източната част, и тъй като нямахме време за двете линии, хванахме директно синята линия. Минаваме през няколко интересни места като крайморския град Marsalforn, мегалитното селище Ġgantija и няколко малки селца, пренесли духа на Сицилия в Гозо.

Прекарахме времето до залез слънце на закътния зад лозов масив плаж Ramla – един от най-хубавите плажове в Малта. Спокоен, със ситен пясък, синя вода и безкраен хоризонт. Наши колеги, пътуващи по същото време, споделиха, че в същия ден Синята лагуна е била абсолютно претъпкана и претоварена с хора. Не ме хваща яд, че сме я пропуснали.

Минутите се изтъркулват неусетно и става време да си ходим. Качваме се на последния автобус, който ни разкрива още част от природната красота на острова. Слънцето грее все така ярко, а около нас няма и помен от сянка. Не искам и да си помисля да съм там през юли или август.

Изчакахме корабчето ни със следобеден аперитив в пъба Gleneagles Bar, докато слънцето потъва в планината зад нас.

Последната вечер ще хапнем във винтидж бара със съвременна кухня Taproom. Поръчваме си интересен микс от ястия, идващи от земята и морето – севиче от лаврак, печено свинско коремче, стек от риба тон и талиателе Taproom, инфузирани с няколко вида гъба. Храната в Tartarun и Taproom ни хареса безапелационно.

Неделя вечер е – шумните компании вече са отпътували обратно, местните се приготвят за началото на новата седмица, а ние се наслаждаваме на момента в едно от най-добрите заведения наоколо. И ние си тръгваме утре, но не и преди да влезем в катедралата „Свети Йоан“ и да видим Трите града.

Разглеждане на катедралата „Свети Йоан“ и бърза обиколка на Трите града

Ставаме рано, за да оползотворим деня, но имаме остра нужда от кафе. Взимаме дозата си в хипстърското кафене Lot 61 Coffee Roasters, което подозрително много ми напомня на The Family Coffee Roasters в Пловдив.

Катедралата „Свети Йоан Кръстител“ е най-важната забележителност на острова, тъй като Свети Йоан е патрон на ордена, положил основите на малтийската държава. Интериорът на църквата е впечатляващ. Докато вървим заслушани в разказа на аудиогида осъзнаваме, че цветните мраморни пана по пода са всъщност надгробни плочи! Останките на повече от 400 рицари от ордена лежат под краката ни в най-големия храм на острова и от това ме побиват тръпки. Аудиогидът ни разказва за рицарите, на които са посветени различните зали на църквата, и бавно ни отвежда към кулминацията на тура – залата, където се намира картината Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител на италианския худжоник Караваджо. Той прекарва известно време в Малта и дори получава рицарско звание от тогавашния Велик магистър на ордена, но в последствие бива изключен и прокуден в Сицилия.

Радвам се, че оставихме катедралата за последния ден, тъй като беше нещо като гвоздей на програмата ни.

Имаме малко останало време, което прекарваме в Трите града. Най-лесният и приятен начин за достигането им е по вода. Има редовен градски транспорт, а може да се хване и гондола за по-романтично преживяване.

За Трите града знаем единствено, че са по-малко туристически спрямо всичко останало дотук. Дали защото са предимно жилищна зона, или защото нямаме много време, разходката не ни е особено интересна. Бихме хапнали нещо, но всички ресторантчета край променадата приличат на типични туристически капани. Google Maps мисли като нас.

Най-популярната забележителност в Трите града е крепостта Форт Сант Анджело, която Жан дьо Валет успешно защитава от турската инвазия преди пет века. За пълното й разглеждане обаче са необходими няколко часа, които нямаме на разположение.

Скоропостижно се озоваваме обратно на лодката към Валета и отиваме до хотела, за да вземем куфарите си. Време е да тръгваме.

Малта е несъмнено красива, с богата история и уникална култура, и престоят ни там беше страхотен в много отношения. Въпреки това трябва да призная, че шумът, мръсотията и огромните тълпи от туристи бяха твърде много за мен дори и през ниския сезон. Докато островът има свой собствен чар и привлекателност, аз лично предпочитам по-тихи и автентични места като Крит и Сицилия, където човек може да си почине наистина пълноценно. Ако пък вие търсите по-оживена и парти дестинация, то определено Малта ще ви допадне.

Пътеводител

Какво трябва да знаем за Малта

• Плаща се в евро и навсякъде приемат картови плащания;
• Вземете си преходник към английски контакт;
• Градският транспорт е добър и надежден. Ако решите да го използвате, купете си карта за многократно пътуване от кьоск на автогарата;
• Повечето плажове са бетонни или каменисти. Хубави пясъчни плажове са Golden Bay в северната част на Малта и Ramla Beach в Гозо;
• Някои от най-популярните атракции като Синята лагуна са твърде туристически и ако пътувате в по-натоварен период ще са прекалено натоварени и препълнени с хора;
• Други популярни забележителности като Трите града не си заслужават, тъй като няма нищо особено за гледане;
• Най-доброто време за пътуване е септември, когато пикът на сезона е отминал, но дните са все още дълги и слънчеви, а водата е чудесна за морски бани.

Туристическа карта на Малта

Създадох карта, на която съм отбелязал местата на различни ресторанти, барове и интересни забележителности в Малта, които посетих и смятам, че си заслужават.

Надявам се картата да ви помогне да пътувате по-свободно из острова.

Приятно прекарване в Малта!