Моето пътуване до Крит

Познавам остров Крит покрай древногръцките митове и легенди, но никога не го бях обмислял като дестинация за пътуване. Нямам много опит с гръцките острови, но като най-големия сред тях, Крит звучеше интересно и вълнуващо.

В тази статия ще ви разкажа за моето едноседмично пътуване до Крит и ще ви дам някои полезни насоки в случай, че и вие искате да го посетите.

Ден 1 – Пристигане в Ханя

Кацаме на едно от двете големи летища на острова край град Ханя с късен полет на Wizzair. Пътят от София траеше едва час и половина и не се усети.

Четох доста съвети за Крит и имах направена резервация за кола. Туристическата част на острова може да се обиколи с градски транспорт, но автомобилът дава повече свобода и удобство. Избрах местна компания, тъй като предлага най-доброто съотношение между качество и цена.

Летището е на около 20-25 минути с кола от центъра. Пътят е хубав, но тъмен, и караме внимателно, пък и не знаем дали няма камери за скорост. 

Стигаме до Ханя безпроблемно и оставяме колата на голям обществен паркинг в центъра. Наоколо има няколко такива и са безплатни.

Харесал съм хотела Old Town Suites Chania на оживена улица със хубави заведения на пъпа на Ханя. Допада ми винтидж стилът и просторът в стаята ни.

Изморени сме от полета, но гладът ни приканя да обиколим пристанището в търсене на отворено заведение за хапване. Повечето ресторантчета по тази улица приличат на туристически капани, но сме търпеливи и накрая се натъкваме на средиземноморския ресторант La Bodega. Привлечени сме от приглушената музика и интимната атмосфера. Поръчваме си тартар от риба тон и крокети от типични за острова сини раци. Оставаме впечатлени от свежестта на продуктите и добре подчертаните вкусове. Когато искаме сметката ни носят заедно с два шота raki. Както щеше да ни стане ясно, навсякъде сервират местна ракия като комплимент в края на вечерята.

Ден 2 – Плажовете Кедродасос и Елафониси

На сутринта градът гъмжи от живот. Тълпи от туристи пъплят около нас докато търсим къде да хапнем. Отиваме в едно от набелязаните заведения Phyllo Breakfast & Brunch и успяваме да вземем последната свободна маса преди да се сформира опашка от чакащи. Оказва се сред най-посещаваните брънч места в района.

Трябваше да плажуваме на Елафониси, но от хотела ни казаха, че е нужно да сме там по-рано. Вместо това ни препоръчаха по-слабо популярния съседен плаж Кедродасос. Пътуването до тази част на Крит отнема около 1:30 часа по живописен планински маршрут, пресичащ няколко забравени крайпътни селца.

Посещение на плаж Кедродасос

След нещо, което изглеждаше като безкрайна спирала от завои, стигнахме и до плаж Кедродасос. Както щяхме да научим, най-хубавите плажове са сгушени в подножието на скални отвеси. Приличат ни на стражи, които бранят сушата от безкрайното море. Слизането до водата отнема 20-30 минути по стръмна пътека, докато скални кози подскачат наоколо в търсене на храна.

Прекарахме следобеда в азурно синята, плитка и топла вода докато небето над нас ту се заоблачаваше, ту пекваше жарко слънце, от което се криехме под сянката на вековно дърво. Мисля си как почти няма останали такива натурални пейзажи в нашата родина.

Залез край плаж Елафониси

Палим Ситроена преди залез. Искаме да прекараме остатъка от деня на Елафониси, известен като розовия плаж заради розовеещия пясък, който вълните избутват към брега. Морето е природно красиво, но е жертва на масовия туризъм и печелбарството до такава степен, че част от шезлонгите са наполовина под вода. Проблем, с който се сблъскахме и когато посетихме Родос, друг популярен гръцки остров. Намерихме уединено местенце за четене на книга докато слънцето бавно потъва зад хоризонта. Елафониси е една от най-подходящите локации за наблюдаване на драматично червени средиземноморски залези.

Вечерта сядаме в историческия ресторант Tamam, разположен в бивш турски хамам. Хапваме традиционни за източната кухня ястия – салатата на заведението с авокадо, ирански ориз и кебап, приготвени по абсолютно автентичен начин.

Ден 3 – На плаж в Марати и пристигане в Ретимно

Днес искаме да прекараме по-добрата част от следобеда на плаж и след бърза закуска в Pallas и лека разходка по венецианското пристанище на Ханя, потегляме към градчето Марати (Marathi). На тръгване си взимаме довиждане с любезния персонал на Old Town Suites и ги примолваме за чадър в случай, че не намерим на плажа. Не само ни дадоха чадър, ами ни позволиха да го задържим колкото е нужно и да им го върнем на прибиране.

Плажът на Марати е страхотен и напомня на Каламици в Ситония. Имаме препоръка за рибен ресторант с гледка, Patrelantonis, от която се възползваме без да се замисляме. Поръчваме си паста и брускета с мус от морски таралеж, но не бях впечатлен от вкуса и не бих предположил, че е нещо толкова специално.

Слънцето бавно започва да отстъпва и си давам сметка, че сме прекарали повече часове на плажа, отколкото бях планувал. Времето на острова наистина тече неусетно. Истинско гръцко безгрижие!

На свечеряване вече пътуваме за Ретимно – друг много популярен туристически град в северната половина на Крит. Не го бях включил в най-първоначалните ни планове, но прочетох единодушни мнения, че градът е сред топ дестинациите на острова.

Спим в семейния хотел White Swan в тих жилищен район на пешеходно разстояние от историческия център. Отново се чекираме привечер и май започва да ни става навик.

Тръгваме по морската алея в търсене на място за хапване. Разходка по красивата променада на Ретимно е може би една от най-приятните активности в Крит. Запленени сме от романтичната атмосфера на крайбрежното бистро с френско влияние Petite Fleur и сядаме тук. Обслужва ни собственичката на бистрото, която се грижи нищо да не ни липсва. Поръчваме няколко неща, сред които равиолите-специалитет на ресторанта и за поредна вечер се радваме на изключително вкусна и добре приготвена храна. Освен raki, в много от заведенията носят и по нещо сладко. Тук ни почерпиха със страхотни лимонови тартове.

Бърз тур на стария град ни прави свидетели на влиянието, което Изтока и Запада са оказали върху местната култура. На крачки от забележителното венецианско пристанище намираме масивна джамия, която днес се използва основно за концерти. През нощта барчетата наоколо се превръщат в шумни дискотеки и категорично се зарадвах, че сме на минимум километър от хотела.

Ден 4 – Палмовия плаж Превели

Третия ден сме предвидили за тропическия плаж Превели в южната част. Пътьом минаваме през каньона Kourtaliotiko, където се намира един от най-важните манастири на острова. Природата тук е феноменална и ти се завива свят само след няколко минути съзерцание.

Не след дълго паркираме, но имаме да ходим поне 30 минути пеш. Няколко мига по-късно, пред очите ни се открива зашеметяваща гледка към лазурна вода и палмова гора, разцепена на две от пресичащата я река. Тънка ивица пясък покрита с безброй хавлии гарантира, че реката няма да бъде погълната от морето. Превели е безапелационно най-красивият критски плаж, който посетихме.

Пристъпяйки внимателно надолу се разминаваме с хора, събиращи сетни сили да се доберат до паркинга. Предположих, че и ние ще изглеждаме така след няколко часа.

Разпъваме хавлии под гъстата сянка на дърветата, пазещи входа към гората. Мазни петна оставени от туристическите лодки правят водата непривлекателна за къпане. Потъваме в четене на книги и неволно слушане на околните разговори. Плажът е пренаселен през втората половина на септември и не ми се мисли какво щяхме да заварим през юли и август.

Някои обитатели на екосистемата се държат сякаш мястото им принадлежи, а ние сме им само на гости, и дори си позволяват да се закачат с по-досадните туристи, застанили им на пътя.

Става ни студено и ставаме да се разходим из финиковата гора за загрявка. Крачим по криволичещата пътека насред палмите без цел, просто за да видим какво има в дъното на гората. Ледено студената река покрай нас е пълна с хора нагазили до кръста, видимо се идващи от там, накъдето сме се запътили. Чувстваме се като герои от сериала Изгубени и не осъзнаваме кога са изминали два часа.

Обратно в Ретимно, защото градът много ни харесва и искаме да прекараме повече време тук. Преди вечеря сядаме за коктейли в оживеното заведение LivingRoom GastroBar на морската алея. Сервират ни вкусни авторски коктейли и дребни хапки за аперитиво.

Направил съм резервация в изискания ресторант Lemonokipos („лимоново дърво“). Настаняват ни в приказна градина, а точно в този момент уличен музикант свири италианска музика и минава по масите за бакшиш. Поръчваме си традиционната критска салата дакос – нарязани на ситно домати върху обилно напоени в зехтин ечемичени сухари, щедро натрошено критско сирене, маслини каламата и риган. Днес за пръв път опитваме дакос и се влюбваме във вкуса от първа хапка. Хареса ни толкова много, че си купуваме всички продукти от Крит, за да си я направим щом се приберем в България.

За основно залагаме на един от специалитетите на заведението – печено агнешко „клефктико“ и филе от ципура с фенел и boiled greens (букв. варени зелении). Клефтико е една от най-традиционните рецепти в тази част на Гърция. Трудно ми е да повярвам как нещо така нормално изглеждащо може да бъде толкова вкусно. Колкото повече време прекарвахме тук, толкова повече разбирахме, че красотата на критската кухня е в нейната семплост.

Ден 5 – На плаж в Ретимно и отпътуване към Херсонисос

Отдаваме се на спокоен ден в Ретимно, тъй като ни предстои 100-километров преход до Херсонисос. Искаме да се разходим из уличките, които досега сме виждали само по тъмно.

Закусваме в хипстър заведение за кафе и брънч El Barrio, намиращо се на ъгъла зад хотела ни. Поръчваме си палачинки El Barrio и буда купичка, а количеството храна на масата може да засрами всяко себеуважаващо се брънч заведение в България. Всичко много ни харесва, но сме под пара, понеже закъсняваме за check-out.

Натоварваме багажите в Ситроена и се отправяме към старинната част. Слънцето днес е толкова жарко, че усещам как пронизва тениската ми.

Денем Ретимно създава усещане за китно градче, успяло да съхрани векове история в себе си и все пак да е актуално и интересно. На мястото на кипящите от живот заведения заварваме празни маси със старателно изпънати покривки и облегнати столчета. Едва сега забелязваме лозята над главите ни, чиято дебела сянка пази от слънчевите лъчи и същевременно превръща виещите се улици в същински лабиринт.

На връщане от Превели бяхме запленени от критската керамика, която открихме в крайпътната работилничка Hydria в едно от селата. Ярките цветове, интересните мотиви и майсторството на изработката на съдовете са напомнят на сицилианска керамика. Намерихме представителния магазин на работилницата в центъра на Ретимно и си купихме няколко керамични съда за зехтин и сервиране на разядки.

Целия следобед прекарахме с книга на плажния бар Bora Bora. Има бурно вълнение и не успяваме да се изкъпем във водата. Въпреки, че септември е най-доброто време за посещение на Крит, морето се вълнува повече от обикновено. Може би усеща, че лятото си отива. Разбираме, че е време да потеглим, когато сянката на чадъра отдавна е избягала от шезлонга и кожата е престанала да пари.

Пътят до Херсонисос ни се струва по-дълъг от очакваното, но пък гледките са впечатляващи. Движим се в подножието на хълмове, чиито полегати върхове се издигат отдясно, докато от ляво вечерните морски вълни се разбиват край бреговете.

За последните ни три дни в Крит отсядаме във Villa Ippocampi в оживено старо село над Херсонисос. По случайност собственикът на вилата Никос ни вижда да паркираме и идва да ни посрещне. Не искаме да го притесняваме излишно късно вечерта и единствено молим за съвет къде да хапнем.

По негова препоръка вечеряваме в Iokasti. Мястото ни спечелва веднага с винтидж интериора си, но сме виждали по-добро обслужване и по-вкусна храна на по-ниски цени другаде. Прави впечатление, че обслужващият персонал говори перфектен британски английски. Впоследствие разбираме, че районът е предпочитана парти дестинация за англичани и холандци. Не оставаме очаровани от факта.

Ден 6 – Емоции в Хераклион

Една от последните ни сутрини започва с излежаване до късно в удобната спалня на нашата гръцка вила. Край външния басейн с усмивка и приповдигнато настроение ни посреща Мария – жената носеща отговорност нищо да не липсва на гостите. Предлага да ни направи традиционна закуска, но вчера сме харесали едно кафене на площада и предпочитам да хапнем там. Възползваме се от разходката, за да разгледаме и съседното село Piskopiano, което е с типичен гръцки облик.

Днешният ден е отреден на опознаване на столицата Хераклион и малко плажуване. Мария разпалено ни обяснява къде да оставим колата, какво да видим и къде да хапнем най-вкусната бугаца в Ираклио. Взимаме листчето с препоръките и след по-малко от час сме влезнали в града и оставили колата на платения паркинг, препоръчан от Мария. Паркирането в града е скъпо и доста стресиращо изживяване, но ние изкарахме късмет с паркинга на Мария и оставихме колата тук до 17:00 срещу няколко евро.

Хераклион е античен град, който хиляди години е бил кръстопът за различни цивилизации. За стариността му свидетелстват множеството руини измежду жилищните сгради. Главната улица 25 август ни отвежда директно на централния площад. Градът е голям, но историческата част е много стегната и се обхожда пеш за по-малко от час. Очаквано, мястото е туристическо, но някак му липсва чарът на по-малките градчета като Ханя и Ретимно. Усещам го прекалено урбанизиран за островен град. По-късно, през нашата 1-седмична почивка на остров Родос щях да се чувствам по същия начин за град Родос, който е пропит с история, но не е успял да съхрани чара си така, както Линдос.

Мария ни препоръчва ресторанта Пескези, където сервират само традиционна критска кухня. Популярността му сред местни и туристи налага задължителна резервация, каквато ние не бяхме направили. Намирането на хубав ресторант е по-сложно отколкото очаквахме, и когато умората взе превес седнахме най-старото кафене в града – Киркор. 

Противно на очакванията ми за кафене на централния площад, Киркор не беше поредният туристически капан с нереални цени и нискокачествено обслужване. Подкрепихме се с по едно freddo cappuccino (модерната алтернатива на фрапето) и хапнахме бугаца докато гледахме как хората по площада бързат в различни посоки. Бугаца е ръцкият аналог на българската баница. Традиционно се прави с канела, но я има и във вариант със сирене и спанак. Не че баничката беше лоша, но съм хапвал много по-вкусна бугаца в Кавала.

Една от основните причини за посещение на Ираклио е разглеждане на Историческия и Археологическия музей, но не бях в настроение за музеи в късния следобед. Вместо тях се разходихме из градския пазар – дълга улица, осеяна с щандчета за критски чай и подправки, сирена, меса и органични храни. Магазини на разпространени европейски брандове като Mark & Spencer, Zara, Oysho, Benetton, Jack & Jones, GANT превръщат Хераклион в своеобразна шопинг дестинация.

На връщане към вилата минаваме по крайбрежния път и спираме на градския плаж Arena Beach, за да откраднем последните слънчеви минути само за себе си. Огромната плажна ивица е резервирана само за нас и прелитащите през пет минути самолети, натоварени с поредната туристическа група и готови за кацане на близкото летище.

Гледам как слънцето потъва зад планината, потънал в собствените си мисли за наближаващия край на нашето гръцко лято в Крит.

Ден 7 – Пътуване до Плака, Елунда и Агиос Николаос

Сутрешното небе е необичайно бяло, а прохладният източен вятър сякаш ни приканя да тръгваме час по-скоро към Ханя. Времето ни е към своя завършек, но не и желанието ни да грабим с пълни шепи от красотата на острова. По идея на Никос и Мария се отправяме към крайбрежните градчета Елунда и Агиос Николаос (Elounda, Agios Nikolaos) в източната част. Препоръчват ни да минем по “стария” път през провинцията, за да видим повече от автентичния облик на Крит. 

Караме през три хълмисти села – Nikithianos, Castelli и Fourni, където времето сякаш е спряло. Забелязваме, че дори в най-малкото населено място, задължително има поне един параклис. Хората са силно набожни, а островът е дом на над 800 църкви, така че шансът да се огледате наоколо и да не видите поне една е минимален.

Подлагаме Ситроена на истинско изпитание с изкачването на поредното било, но след като стигаме върха разбираме разбираме защо Никос ни препоръча този маршрут. Пред нас се разкрива неописуема гледка към долина, осеяна с луксозни вили с изглед към гордо стърчащ над водата остров.

Плака и Спиналонга

Оставихме колата на каменист паркинг, сменихме маратонките за чехли и отидохме да видим близкия плаж. Оказа се, че сме в Плака – традиционно критско село с характерни бели къщи. Централният площад е превзет от рибни ресторанти и гръцки таверни.

Докато си почиваме на бохемския плажен бар Isla чета информация за Спиналонга на телефона си. В продължение на повече от 100 години, венецианците го използват като база за добив на сол, преди евентуално да попадне под Османско владичество. Векове по-късно става печално известен като убежище за болни от проказа, посрещали края на дните си в изгнание зад дебелите крепостни стени.

Благодарение на богата си история и природни красоти, днес безлюдният остров Спиналонга е една от най-големите забележителности в Крит. Безмилостното обедно слънце ни разколебава и се отказваме да го разгледаме отблизо.

Обяд с гледка в Елунда и разглеждане на центъра на Агиос Николас

Елунда е курортен град, известен с пет звездните си резорти. Разходихме се из централната част, минавайки през редица рибни ресторанти с гледка към морето и Спиналонга, но нито един от тях не ни привлече. Няма много за гледане, освен параклиса на центъра и пристанището, а и сме гладни. Отиваме към рибния ресторант Канали, отново по препоръка на Никос.

За да стигнем до там трябва да минем по тънка ивица суша, на чиято финална права ни очаква каменен мост. Под моста е запазен протокът (каналът) дал и името на ресторанта. Ту отляво, ту отдясно хвърчат пръски от яростно разбиващите се вълни, а самото пътуването е сюреалистично, нетипично, запомнящо се.

Оставяме автомобила край изоставени вятърни мелници. Пореден ден оставаме със затаен дъх пред красотата на природата край нас.

Настаняват ни на маса в непосредствена близост до морето и ни донасят хляб и зехтин, докато разглеждаме менюто. Сервирането на панер с хляб е традиционен начин да ви посрещнат в заведението. На някои места начисляват дребна сума към сметката, а в други го сервират като комплимент. Поръчваме гръцка салата, кралски скариди и октопод на грил и отново вкусът ни оставя безмълвни. Дали заради средиземноморския климат и слънцето, или за майсторлъка на готвачите, но почти всяка една храна ни се струва кулинарен шедьовър, напук на привидно семплата презентацията.

Разходка из Агиос Николас

Пристигаме в Агиос Николас преди края на работния ден. Изглежда спокойно и дори празно в сравнение с останалите туристически градове. От другата страна на пристанището виждаме поредица цветни къщи, които в ретроспекция напомнят на истанбулския квартал Арнауткьой. Най-натоварената точка в града е езерото Voulismeni, пълно с ресторанти с гледка към залива, барове и кафенета и хора, които изглежда се наслаждават на бавния живот.

Преди да потеглим минаваме през био магазин за традиционни критски храни, откъдето си купуваме брашно от рожков, шам фастък и още няколко вкусотии.

Обратно във вилата коментираме, че денят бе дълъг и сме изморени, но намираме сили за една последна вечеря. Решаваме да тръгнем по главния път, пресичащ нашето и съседните две села Piskopiano и Hersonissos. Селцата са малки, кокетни и преливат от живот. Разположени са на хълм с изглед към крайморската част на Херсонисос, а измежду клоните на растящия навсякъде тук див рожков могат да се наблюдават впечатляващи пейзажи към морския порт. 

Трите селца са единствените, където все още може да се усети духът на автентичния Херсонисос, превърнал се в дестинация за алкохол и нощен живот.

Харесва ни таверната Harakas разположена на симпатичното площадче в центъра на стария Херсонисос – последното от трите села. Атмосферата изключително много напомня на градчето Марцамеми в Сицилия. Таверната е известна с мезетата си. Поръчваме няколко дипа и си правим класическа гръцка мезе вечеря. Отрупваме масата като за последно и ядем божествено под романтичните светлини и гръцка музика. Комплиментът с ракия и локум слага подобаващ край на перфектната ни романтична среща. 

Ден 8 – Дългия път обратно и сбогуване с о. Крит

Ще шофираме близо 3 часа до Ханя, но за щастие полетът ни е привечер и имаме време за релакс. Предпочитаме да останем във вилата и да починем край басейна – нали сме си го платили?

Времето днес е страхотно – слънчево, топло, безветрено, безоблачно. Сякаш ни приканя да останем и да отложим есента за по-късно. Наблюдавам басейна, белите варосани стени на фон и зеленината около нас и си мисля какво ли е да прекарваш цели лета по този начин.

Наближаваме летището в късния следобед и изчисляваме, че разполагаме с около час преди да трябва да оставим колата и да се качим на самолета. Правим нещо щуро и си открадваме един последен плаж – Сейтан Лимания – известен като Дяволския плаж.

Намира се в лагуна, скрита зад нещо, което наподобява тирада от дълги завои нагоре и надолу. В по-голямата си част пътят е асфалтиран, но оставяме колата на прашен паркинг, охраняван от 4-5 планински кози. Нахални са, особено ако разберат, че носите храна, затова не правете опити да ги храните.

Спускането към плажа става по стръмен склон с каменист път, опасен за деца и хора по чехли. Стигаме едва когато слънцето вече се е скрило зад отвесните скали зад нас. Заливът е тесен, а дъното бързо става дълбоко, но все пак няма много плуващи и не се усеща клаустрофобично.

Докато сме във водата получавам имейл авиокомпанията, че полетът ни ще закъснее с два часа и решаваме да оползотворим това допълнително време с една последна разходка и вечеря в Ханя. Oт всички посетени места, Ханя ни остана любима. Сядаме в Salis и си поръчваме деконструирано пастицио, спаначен пай с местно сирене. Храната в Салис е беше нещо като черешката на тортата на гастрономическото ни преживяване на острова и донякъде се радваме, че го посетихме едва накрая.

Напускаме Крит заредени и щастливи от това, че най-после се прибираме вкъщи. Минава полунощ, а ние още летим зареяни в облаци и мисли. Мисля си как част от нас остана да ни чака завинаги там, заровена в някой пясъчен плаж.