Обиколка на остров Сицилия

Източна Сицилия е истински рай за любителите на Средиземноморието, Италия и историята. С този пътепис ви каня на едноседмична обиколка на бароковите перли на Сицилия, за да се потопим заедно в автентичната атмосфера на най-големия остров в Средиземно море.

Разказът е от втората ми 7-дневна обиколка на градовете в източната част на остров Сицилия през месец юли.

Ден 1 – Катания

За разлика от първото ни посещение на града, когато направихме цели четири нощувки, този път отсядаме в Катания само за ден. За целта съм избрал бутиковия хотел Duomo Suites & Spa с уникална гледка към най-голямата забележителност тук – катедралата Св. Агата.

Гледка към Дуомо ди Катания от хотела

Прекарваме деня с лежерна разходка из Площад Дуомо, гръцкия амфитеатър и търговската улица Etnea, която ни отвежда до градския парк Bellini. Катания е огромен град за мащабите на Сицилия, но реално всичко, което бихте искали да видите, е съсредоточено в историческия център, а той се обикаля спокойно в рамките на един ден.

Хапваме от задължителните неща – сицилиански канол и бриош с гранита, а на свечеряване сядаме в DOC Catania, където поръчваме огромно плато с местни колбаси, сирена, маслини и конфитюри и два коктейла аперол шприц. Няма как да го пропуснем в Италия.

Тук алкохол с плато с разядки или други дребни хапки се нарича аперитиво или аперичена. Аперитиво е по-близо до “замезване с нещо дребно преди вечеря”, докато аперичена е по-скоро вечеря, на която вместо да си поръчвате предстястие и основно, се наяждате с голямо количество по-дребни неща за ядене.

Аперитиво се сервира в цяла Италия, от Милано до Сицилия, но аз го свързвам най-вече с южна Италия може би защото именно там, на неаполитанския остров Иския, го пробвах за пръв път. 

Леко преяждаме, а залезът на слънцето ни напомня, че е дошло време за вечерната ни резервация. Юли месец в Сицилия означава да имате резервация във всяко заведение, затова аз лично предпочитам септември като по-добро време за посещение на острова.

Доволно похапнали и леко подпийнали се отправяме към хотела да се преоблечем за следващия ресторант. Централният площад на Катания е особено живописен по залез, когато катедралата е наполовина оцветена в оранжево. Днешният залез е ярък, наситен и драматичен, а ние сме истински късметлии да имаме възможност да го съзерцаваме от покрива на хотела ни.

Бриош гранита в Катания
Талиере с колбаси и сирена doc Катания
Катедралата на Катания
Талиере Катания
rooftop хотел suites duomo catania
Дуомо Катания по залез
Вечеря с риба в antica marina catania

Сицилианци, които познавам покрай работата си, са ни препоръчали ресторанта Antica Marina, който се намира в сърцето на рибния пазар в центъра на града.

Всяка вечер прясната риба се прибира от сергиите, а щателно измитите улици се отрупват с маси, върху които ви сервират най-прясната риба в Катания.

Ресторантът е скъп, но е пълен, и то предимно с местни, ако не ме лъже слухът. Говоря италиански и с относителна точност разграничавам местните диалекти.

Не сме много гладни затова си поръчваме няколко по-леки предястия, сред които имаше и стриди. Нямам опит в яденето на сурова риба, освен ако суши в София не се брои за такъв, камо ли на стриди, но и не станах почитател на нито едно от двете.

А знаете ли, че:

В Сицилия масово хората не говорят английски и ако излезете от големите градове като Катания, Таормина и Сиракуза, вероятно ще имате затруднения да се разбирате с местните. Все пак, никъде не биха опитали да ви ощетят само защото сте турист, така че от тази гледна точка можете да сте спокойни.

Ден 2 – Сиракуза

Закусваме с богата континентална закуска на покрива на хотела. Забелязваме ивици от тъмен прах, наподобяващ сажди, по мебелите, масите и столовете. Оказва се, че това са сажди от близкия вулкан Етна пренесени на крилете на вятъра чак до Катания. Случва се често, тъй като Етна е действащ вулкан и често “въздиша” по красотата на Сицилия, както се изразяват местните. 

Закуска в хотела в Катания с гледка

Нямаме план за днес, освен, че искаме да отпътуваме към Сиракуза в ранния следобед. Пускаме се по главната улица Etnea, която ни отвежда чак до университетската ботаническа градина. Входът за нея е безплатен, стига да предоставите своя имейл адрес, а градината е известна най-вече с огромната си колекция от сукулентни растения. Мястото е приятно за убиване на половин-един час далеч от жаркото слънце.

На излизане от градината минаваме през легендарната сладкарница Savia, от която си взимаме автентични аранчино и канол (arancino e canolo) – две от задължителните за опитване храни, когато сте в Сицилия.

Аранчино
Керамика Катания

Устремяваме се към хотела, за да вземем куфарите и да поемем в посока Сиракуза. Градът е сред трите най-популярни дестинации в източната част на острова редом с Катания и Таормина.

Идея за алтернативен маршрут

Ако не сте посещавали Таормина, горещо ви препоръчвам да я включите към програмата си. Бутиковият курорт е сред най-красивите в цяла Сицилия.

Тъй като градът е разположен северно от Катания, най-удачно е да я посетите на втория ден, да обиколите центъра и основните забележителности в рамките на деня, а на следващия ден да продължите на юг към Сиракуза. Разгледайте моя пътепис от Таормина за вдъхновение и съвети относно посещаването на града.

Сиракуза е била гръцка колония, за която се е казвало, че е най-великият и красив сред всички гръцки градове. Елиническото влияние в Сицилия се усеща на много места, тъй като в древността голяма част от източната и южната част на острова е била колонизирана от гърците. Най-първостепенна по значимост сред колониите е именно Сиракуза, която до днес е дом на важни културни гръцки паметници като Амфитеатъра и Ухото на Дионисий, разположени в новата част на града.

След дълго четене в интернет съм решил да спим в стария град на Сиракуза, разположен на остров Ортиджа. Островът е свързан с новата част чрез мост, от който се разкриват красиви гледки към пристанището, морето и бароковите фасади на сградите около нас. Минаваме по моста и попадаме в лабиринт от тясни улички. Часът е три на обяд, топим се под убийственото слънце, а потракващите колела на куфарите ни са единственият шум наоколо. Обстановката е утопична.

Улици в Сиракуза
Улиците на остров Ортиджа в Сиракуза

Избрал съм да спим в историческия хотел La via della Giudecca в сърцето на еврейския квартал в стария град. Харесвам места с характер и история, дори да не са супер лукс. Стаята ни впечатлява със старинния си облик, а кокетният двор на хотела има силно арабско излъчване. Под самия хотел пък са разположени най-старинните еврейски бани на острова. Веднага щом се освежихме и преоблякохме излязохме от хотела на разузнавателна обиколка.

Гледка от хотела в Сиракуза

Старинният град на Сиракуза е като изложба на открито и не случайно е под закрилата на ЮНЕСКО. Красотата на бароковите сгради е пронизваща, а зад всеки ъгъл намираме ново китно кафене или ресторантче, където хората водят оживени разговори на по чаша вино и нещо дребно за хапване.

Сицилианско лято в Ортиджа

Ходим по улиците без посока – най-добрата стратегия, когато си на ново място и всичко ти е интересно. Разходката ни отвежда до ларгото на Ортиджа, където са руините на храма на Аполон, и площад Архимед, в чийто център стои огромен фонтан на богинята Диана, изработен от редкия за италианската архитектура стоманобетон.

Продължаваме по крайбрежната алея, която бавно ни води към Фонтана на Аретуса – естествен извор, дом на папируси, риби и най-различни птици. Правим едва няколко крачки и се озоваваме на главния площад на Ортиджа, където е и голямата катедрала, обградена от десетки ресторанти. Давам си сметка, че описаното няма как да се осмисли без да се види наживо.

Катедралата на Ортиджа
Ортиджа аперитиво
Барокови сгради в Ортиджа
Фасади Ортиджа
Главния площад в Ортиджа
Катедралата на Ортиджа по залез

Ден 3 – о. Ортиджа и Замък Маниаче

Имаме още един ден тук, в който искаме да посетим замъка Castello Maniace, разположен на най-южната точка на острова. Крепостта е най-популярната туристическа забележителност в Сиракуза след археологическия парк Неаполис в новата част на града, до който обаче не стигнахме.

Строителството на цитаделата започва преди почти 1,000 години от арменския генерал Маниакес, който успява да прогони арабското присъствие от Сиракуза, и в продължение на няколко века до средата на 16-ти век служи като дворец за кралския двор на Сицилия.

Архитектурата напомня на сградите, които могат да се видят в центъра на малтийската столица Валета. Нашето посещение на замъка съвпадна с експозиция на италианския творец Alfredo Pirri, която определено придаваше много по-загадъчен и облик на преживяването.

Закуска в Ортиджа
Кастело Маниаче Ортиджа
Гледка замък Маниаче остров Ортиджа
castello maniace в Ортиджа

Другото предвидено за деня е обиколка с лодка около Ортиджа и Сиракуза. Това е една от най-популярните атракции тук, понеже Сиракуза е разположена върху изсечени в морето скални пещери, които няма как да видите от сушата.

Има десетки различни туроператори, които опитват да ви продадат екскурзия с лодка, така че вариантите ви са или да се спазарите с някой от тях, или да си направите предварителна резервация за преживяването през платформа като GetYourGuide.

Цената, която виждате на сайта, е най-ниската, освен ако не успеете да се качите на някоя лодка в последния момент и не ви направят 5-10 евро отстъпка на място. А колкото до самата обиколка с лодка – тя си остана едно от най-хубавите и романтични преживявания на острова.

Красиви фасади променада Ортиджа
Гледка Ортиджа Сиракуза
Обиколка с лодка около Ортиджа
Ортиджа обиколка с лодка Сиракуза
Автентична сицилианска храна в a putia ресторант Ортиджа
Аранчини в ресторант peperosa
Равиоли с шам фъстък и тирамису в ресторант peperosa

Някои от заведенията, които посетихме в Ортиджа, и горещо препоръчвам са ресторантите:

  • A Putia – за традиционна сицилианска вечеря
  • Peperosa – за романтична гурме вечеря
  • Viola Bakery – приятна закуска с гледка
  • Ristorante Mokrito – непретенциозно заведение за обяд или аперитиво

Ден 4 – Ното и Марцамеми

Днес е ден за излизане от комфортната зона на близките до Катания градове и потеглянето на юг към по-малко популярни, но все така красиви места.

Опознаване на Ното

Ното е централният град на местността Val di Noto (долината на Ното), към която спадат и много от другите градове, известни като “барокови перли” – Шикли, Модика, Рагуза и Калтаджироне. Всички изброени градове са част от световното културно наследство UNESCO, които ги описват като връх в ерата на барока в Европа.

Самото градче Ното е сравнително малко и като изключим разходка из красивия център, който се обикаля за около един час – няма много за гледане. Добра идея е да се качите на терасата на Palazzo Ducezio, от която се разкриват красиви гледки към централния площад и покривите на бароковите сгради наоколо. Имайте предвид, че има такса, която е около 5 евро.

Още от първото ни посещение в Ното през далечната 2018 си имаме любима сладкарница – Caffè Sicilia – за която научихме от Нетфликс сериите Chefs Table. Седнахме за доброто старо време да хапнем касатина (любим класически сицилиански десерт) и трио гранита – още една традиционна храна за Сицилия. Похапвайки вкусни десерти се потапяме в спомените от предишната ни екскурзия.

Скулптури Ното
Ното Кафе Сицилия
Ното бароковата перла на Сицилия
Катедрала Ното скулптури
Из улиците на Ното

Романтика в Марцамеми

Пристигнахме в Марцамеми (Marzamemi) в късния следобед. Може би не сте го чували, но със сигурност сте виждали една много специфична снимка на античен ресторант, чийто вход е осеян с цветя и кокетни масички със сини покривки.

Именно тази снимка, която съм засичал безброй пъти в Инстаграм, ме накара да добавя Марцамеми към програмата ни, макар достигането му без автомобил се оказа трудна задача. Ако и вие сте в такава ситуация, използвайте апликацията Moovit, която с добра точност показва графиците на рейсове/влакове в Сицилия. 

Марцамеми е малко рибарско село, чието име идва от марса – арабската дума за пристанище. Оставяме куфарите в бутиковия хотел Casa Memi, нетърпеливи да излезем и да се влеем в тълпите.

Селото е с автентична старинна атмосфера, която се е пропила във всички сгради около нас. Наближава залез и хората бавно започват да се оттеглят от пешеходните улици и да се насочват към кокетните ресторанти, осеяни по централния площад. Ние също огладняваме, но имаме време до вечерната ни резервация за ресторант Il Borgo.

Каза Меми в Марцамеми
Улици Марцамеми
Ресторант Марцамеми taverna cialoma
Таверна Чалома Марцамеми залез
Вечеря в Марцамеми
Сицилианска керамика и паста със сардиня

Селото е много туристическо и за съжаление повечето ресторанти са класически туристически трапове, включително ресторанта La Cialoma, който е най-красивото място за снимки тук.

За разлика от другите ресторанти, Il Borgo е истинска находка и тук хапваме най-вкусната класическа сицилианска паста със сардини. Това е единственото заведение в Марцамеми, което бих препоръчал без да се замислям.

Луната се отразява в морето и ни кани да изживеем една незабравима нощ, изгубени някъде в Сицилия.

Ден 5 – Модика

Заделяме утрото на плаж в Марцамеми. Препоръчали са ни да отидем в близкия резерврат Vindicari, но липсата на автомобил малко ни връзва ръцете за всички прекрасни кътчета на Сицилия. 

Плажът на Марцамеми е със златист пясък, но морето изхвърля купища водорасли на брега, които го загрозяват. Дошли сме с нагласата, че ще поседим час, час и половина преди да потеглим към следващата дестинация и заради това не взимаме чадър под наем. Груба грешка, тъй като юлското слънце в Сицилия е безпощадно. Времето край морето минава безгрижно и бихме останали още тук, ако програмата ни го позволяваше.

Ориентираме се да тръгваме към Модика и пробваме късмета си да наемем кола. Вече сме пробвали с голяма фирма, която искаше над 150 евро на ден, а знам, че по-малките местни фирми традиционно дават доста по-добри условия. За наш късмет има такава в Марцамеми, а собственичката на хотела дори се познава с управителя.

За жалост, всичките му коли са отдадени за следващите дни и не успява да ни помогне. Обяснява как заради пандемията много фирми са били принудени да разпродадат голяма част от автопарка си, за да останат в бизнеса, и сега наличните автомобили не могат да задоволят в многократно увеличеното търсене. Еми, такъв ни бил късметът..

За да стигнем до Модика сме принудени да направим сравнително сложен преход – рейс обратно до Ното, и от там да хванем влак за Модика. Тъй като градският транспорт в Сицилия не е особено надежден, камо ли през уикенда, пристигаме в столицата на шоколада Модика след почти три часа.

Градът е сред най-красивите в Сицилия и условно е разделен на две – долна и горна част, като горната част е заета от стария град, в чието подножие е модерното предградие. Различни мнения в интернет сочеха, че най-удобната точка за спане в града е именно между двете части. 

За разлика от шумното и туристическо Марцамеми, Модика има атмосфера на спокоен и античен град, встрани от взора на туристическите групи. Центърът на града е под закрилата на UNESCO, а интересен факт за него е, че е бил до голяма степен унищожен от земетресението през 1693 година и построен наново на по-късен етап.

След като се освежихме се качваме на зеленото влакче Trenino Barocco, което ни разхожда из целия стар град и ни разказва малко повече за историята на бароковите катедрали и жиописните сгради, които се разкриват пред очите ни. Виждаме внушителната катедрала San Giorgio (Свети Георги) надвиснала над нас, със забележителното стълбище от над 300 стъпки, което води към ниската част на града. 

В Сицилия има култ към Свети Георги, който се отъждествява като доброто, което побеждава злото под формата на змей, точно като в България. Светецът е патрон на Модика и изобщо цялата югоизточна част на острова.

Гледките от стария град ни запленяват и се отправяме към най-панорамната точка за наблюдаване на Модика – площад Belvedere di San Benedetto. Преходът е по стръмни виещи се нагоре улици, но завладяващата гледка към града си струва всяко усилие и ни оставя напълно безсилни пред безспорната красота на бароковата перла. Улучихме и момента, в който залезът придава още по-автентичен жълтеникав облик на града.

Ротонда Модика Сицилия
Модика катедрала барок по залез
Катедрала на Модика вътре
Модика барокови сгради
Модика стария град по залез
Белведере Модика стар град
Белведере гледка към стария град на Модика

Време е за вечеря, затова се отправяме към традиционния сицилиански ресторант Osteria dei Sapori Perduti, разположен на една от главните улици в долната част на Модика. Пристигаме към девет часа и сме сред първите настанени, а по моя молба собственикът на ресторанта ни дава една от най-хубавите маси във външната част на ресторанта.

Менюто е на сицилиански и не разбираме нищо, храната е домашна и семпло поднесена, но именно това превръща вечерята ни в истинско пътуване във времето и вкусовете на Сицилия.

Започваме с традиционни сицилиански разядки, минаваме през типична за района паста lolli с фасул (знам, звучи странно – има вкус на българска манджа), а за десерт си поръчваме нестандартните модикански бисквитки ‘Mpanatigghi.

Интересните бисквитки с форма на полумесец имат странен шоколадов вкус, който, след като се консултираме със сервитьора ни, се оказва, че се дължи на месото, което съдържат! Правилно, Мпанатиги бисквитките са месни, но пък се хапват за десерт с охота от модичани.

Честно казано, вечерята ни в ресторанта не беше най-запомнящата се, но със сигурност остана сред на-автентичните хранителни преживявания на острова. Заделихме остатъка от вечерта на разходка из нощна Модика и романтична среща с коктейли с гледка в бара Gli Orti di San Giorgio

Обиколка на Сицилия модика
Храна в Остериа Античи Сапори Модика
Катедралата на Модика
Барокова катедрала

Ден 6 – Шикли

Днешният ден започва с италианска закуска с нетрадиционен сицилиански канол с шоколад в почти стогодишното Caffè dell’Arte. Обикновено канолите се правят с рикота или шам фъстък, но в Модика, като столица на шоколада, са разпространени и такива с пълнеж от автентичен модикански шоколад. Дори не искам да си спомням колко беше вкусен, тъй като отново ми се дояжда.

За няма и един ден откакто сме тук, сме успели да пообиколим града, но има една последна спирка, която няма как да изпуснем – магазина за шоколад Antica Dolceria Bonajuto. Отворен през 1880, той е най-старият магазин за шоколад в Сицилия и сред най-античните в цяла Италия.

Поради специфичния начин на приготвяне, шоколадът не се разтапя дори в 30-градусовите жеги, така че купихме няколко и за подарък за роднините.

Специален шоколад Модика

Днес трябваше да пътуваме директно за Рагуза, но още на идване към Модика бяхме минали през Шикли и знаехме, че ще се върнем, за да го разгледаме.Scicli е малко бароково градче, известно преди всичко като градът на инспектор Монталбано от хитовия за времето си италиански сериал.

Дали защото бяхме с куфари, или защото температурите бяха убийствено топли, не успяхме да му се насладим подобаващо, въпреки че видяхме всички интересни сгради в центъра – Общината, Palazzo Beneventano, Palazzo Spadaro и църквата San Bartolomeo. Приятно местенце за кратка разходка, но със сигурност няма нужда да отсядате тук.

Улиците на Шикли Сицилия
Катедралата на Шикли
Галина пред катедралата в Шикли
Аптека Шикли
Галина в Шикли

Ден 7 – Рагуза

Не така обаче бих се изказал за Рагуза – последния град от нашата седемдневна обиколка на остров Сицилия и лично за мен – един от най-красивите сицилиански градове. Веднага след като оставяме нещата си в хотела ни San Giorgio Palace хващаме асансьора, който ни отвежда в центъра на Ragusa Ibla – стария град на Рагуза, който, подобно на Модика, се извисява над новата част.

След едва няколко крачки се озоваваме на главния площад с гледка към забележителната катедрала на Рагуза, а лежерната ни разходка ни отвежда до градините с невероятна панорамна гледка към долината около нас. Очите ни са вече пренаситени от красивата архитектура на острова, но вечерната ни разходка из града ни оставя все така впечатлени.

Минаваме покрай поет, който избира случайни хора от улицата и им пише кратки стихотворения. Разбира се, избира нас. Посланието му към нас е „Insieme siete la forza assoluta“ (Заедно сте непобедимата сила) – мисля, че е прав.

Пикът на лятото е – площадите са пълни, а по заведенията няма свободни маси. Харесваме си няколко местенца, но не могат да ни да настанят никъде. Успяваме да се доберем до маса в Enoteca Il Barocco – деликатесен магазин, където сервират божествени плата с регионални продукти.

Друг страхотен ресторант, който пробвахме в Рагуза на следващата вечер, е Salumeria Barocco. Храната е божествена, каквито са и хората, които ви я сервират. Макар да сме в сърцето на югоизточна Сицилия, местните ни карат да се чувстваме като у дома си.

Хотел san giorgio palace Рагуза
Улиците на Рагуза
Катедрала Рагуза Сицилия
Рагуза гледка Катедрала
Рагуза през нощта
Катедрала Рагуза перспективи
Фермерско плато в бар Бароко Рагуза
Дъска със сирена и меса от местно производство и свежа рикота
Плаж Рагуза и напитки

Тъй като последните няколко дни все не успяваме да стигнем до плажа, решаваме да прекараме последния си пълен ден именно в Marina di Ragusa. Вървим бавно по брега и с нотка на носталгия си говорим за незабравимите моменти, които създадохме тук.

Ще бързаме утре, когато ще гоним самолет, а днес ще сме просто щастливи.

Кликни, за да споделиш статията с приятел.
Светослав
Светослав

Аз съм Светослав, живея в София и в свободното си време обичам да пътувам.

Организирам пътешествията си сам, а чрез блога споделям вълнуващи истории и практични съвети за пътуване.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *