Четири дни в Истанбул за Нова година

Как си организирахме сами Нова година в Истанбул и какво видяхме за 4 дни

Нова година е празник, който напоследък прекарваме в дома, най-вече понеже планирането започва месеци по-рано и намирам това за доста изнервящо. Искахме да посрещнем 2023 малко по-различно и измежду няколко възможни дестинации избрахме да посетим Истанбул за четири дни и да посрещнем Нова година тук.

Ако се чудите как да си организирате самостоятелно Нова година в Истанбул и дали си струва, или просто търсите вдъхновение как да прекарате 4 дни в Истанбул, то този разказ е за вас.


Ден 1

Следобедна разходка из Стария град

Веднага щом оставихме колата на паркинга на Catch Hotel Sultanahmet и се настанихме, излязохме, за да хванем последните слънчеви лъчи за деня. Шареният графит, който е на изхода на хотела ни, загатна за всички цветове, които щяхме да видим през следващите четири дни.

Графит в catch hotel sultanahmet

Въпреки, че Истанбул е подходящ за целогодишен туризъм, зимно време денят е най-кратък и програмата трябва да е много стегната. 

На излизане от хотела видяхме самотен млад френски булдог, който изглежда обикаляше свободно по улицата и бързо се заигра с нас, а впоследствие се изгуби от погледа ни. Известно време се притеснявах, че е домашен и се е изгубил, но го заварихме да си играе с дечица на една от пресечните улици и се успокоихме. Когато имаш такова куче в семейството и знаеш колко е непохватно, изпитваш доста силна загриженост за неговото оцеляване.

Сив френски булдог

Хотелът ни се намираше в сърцето на стария Истанбул, на по-малко от десет минути пеш от площад Султанахмет, познат като площада с джамиите. Те са задължителна спирка ако посещавате града за пръв път, но тъй като сме вече опитни туристи в Истанбул ги пропуснахме и тръгнахме на небрежна разходка покрай трамвайната линия в търсене на сладкарница. Бяхме огладняли от близо седемчасовия път от Пловдив, а комбинацията от следобеден турски чай със сочна баклава звучаха твърде изкушаващо.

Подходящи райони за спане в Истанбул

Избрах Catch Hotel Sultanahmet в историческия център на Истанбул заради удобната локация и безплатния паркинг. Препоръчвам района ако разполагате с малко време или посещавате града за пръв път.

Сядаме в един от обектите на известната сладкарница Hafiz Mustafa 1864 за бленуваните баклави. Натоварените, разхвърляни и мръсни улици са една от най-автентичните гледки в старата част на Истанбул, а луксозната сладкарница се намираше именно на една от тези улици. Тези силно контрастни гледки са нещо нормално за град с такива мащаби, така че не ми правят особено впечатление.

Продължихме разходката си към историческия площад Баязид, който до ден днешен остава най-големият площад в Истанбул. От площада се разкриват красиви гледки към Триумфалната арка, Истанбулския университет и джамията Баязид – най-старата запазена джамия в града.

Идея за алтернативен маршрут

Хванете си корабче от пристанището пред Египетския базар и обиколете Босфора. Разходката трае около 1:30 часа и е страхотен начин да разгледате крайбрежната на Истанбул и да набележите какво да посетите.

Билети за градския воден транспорт можете да купите на място, или пък да се качите на организиран тематичен транспорт, например луксозен тур на Босфора по залез слънце.

Вечеря в исторически хамам

Плановете ни за вечерта бяха да си използваме резервацията за вечеря на корабче по Босфора, но студеното време ни разколеба и така решихме да направим уговорка с приятелка, която също празнуваше Нова година в Истанбул. След известно ровене в Google Maps харесах ресторант Oryantal 1741. Ресторантът се намира в оживената част на стария град на границата на кварталите Султанахмет и Еминону, а специалното за него е, че се намира в хамам (турска баня), който е действащ от 1741 година! 

Поръчахме си класически мезета като мухамара, хумус и кьополу, а за основно си разделихме кебап с шам-фъстък и класическо пиде приготвено на пещ. Излишно е да казвам, че обслужването беше безкомпромисно, а храната – страхотна. Турската кухня е феноменално вкусна, стига да я опитате в автентичен ресторант, а не в поредния туристически капан.

Вечеря в oryantal 1741
Вечеря в oryantal 1741

След вечеря, по препоръка на нашата приятелка си повикахме такси, и както се оказа да използваш такси в Истанбул е изгодно и доста удобно с цел бързо преминаване на дълги разстояние без лесен транспорт между тях.


Ден 2

Утро в непознатите квартали Бебек и Арнавуткьой

31 декември, часът е 5:00 сутринта, а аз се събуждам от поздрава на мюезина, може би от върха на Синята джамия, който звучи из целия квартал. Секунди след като гласът затихва, се чува нова песен, идваща от по-далеч, в надпревара чий глас е по-мощен. Да спиш в сърцето на Стария Истанбул си е цяло преживяване и дори луксозният хотел няма как да го промени. 

Ако посещавах Истанбул за пръв път, вероятно щях да отделя деня за разглеждане на забележителностите около хотела, но решихме да се разходим по-далеч и да разкрием непознати места като престижните квартали Бебек и Арнауткьой. Въпреки по-натоварения трафик през последния ден от годината, таксито ни отведе до Бебек за по-малко от 45 минути, докато градски транспорт би отнел минимум час и то с допълнително ходене.

Бебек (в превод „бебе“) е един от модерните квартали на Истанбул, където живеят много известни личности. В квартала няма забележителности, каквито намираме в старата част, но пък още със слизането от таксито и кратката разходка в парка имаме усещане за спокойствие. Атмосферата тук е като на скъп жилищен район – тесни улички на зиг-заг, луксозни автомобили и предимно местни хора, които пазаруват в бутикови и био магазини, или пък са седнали на по чаша кафе с гледка към Босфора със съседи и приятели.

Квартал Бебек в Истанбул

Като оставим разходката по морската алея, няма много за правене и гледане, освен ако не сте в квартала конкретно, за да посетите някой изискан ресторант като Nusr Et.

Гледка към Босфора

Кратка 15-минутна разходка по крайбрежната алея ни отвежда в сърцето на друг престижен квартал – Арнавуткьой. Преди това посещение на Истанбул никога не бях чувал за него, а на много места в интернет прочетох, че е едно от скритите бижута на Истанбул. Най-характерната гледка от Арнавуткьой е на няколко традиционни османски къщи боядисани в контрастиращи цветове.

От калдъръмената уличка зад главния площад пък в далечината можете да доловите величествената Чамалджъ джамия, издигаща се в азиатската част на Истанбул.

Гледка от Арнавуткьой към Чамладжъ джамия

Бебек и Арнавтукьой са популярни със своите рибни ресторанти, но тъй като нямахме препоръка за ресторант и не успяхме да си изберем такъв с Google Maps решихме да продължим деня си именно с разходка в азиатската част.

Азиатската част на Истанбул за половин ден

Таксито ни повежда към азиатската част на Истанбул директно през моста над Босфора. Преминаването по него е вълнуващо, от една страна заради мащабите, които не са типични за Европа, от друга страна заради символиката на това да излезеш от един континент и да стъпиш на друг в рамките на няколко минути.

Азиатската част на Истанбул е непозната, донякъде мистична. Повечето хора, които посещават града, обикновено се ограничават до разглеждане на забележителностите от европейската страна – дали защото повечето снимки в интернет са именно от там, притеснява ги неизвестното от другата страна, или пък вярват на догми, че обществото там е по-консервативно и се гледа на туристите с по-лошо око. 

Стъпвал съм в азиатската част преди години, но тогава разглеждахме южните квартали край Босфора – Кадъкьой и Мода. Мисля, че тогава не бяхме напълно “готови” за азиатската част, защото бързахме, не бяхме чели достатъчно и някак си не успяхме да вземем достатъчно от нея.

Разходка в азиатската част с местен гид

Добра идея е да си наемете местен гид, който да ви разходи из знаковите локации в азиатската част и да ви разкаже повече за забележителностите и живота тук.

Азиатската част на Истанбул не се разглежда за определени забележителности, а заради атмосферата, и днес бяхме решени да се потопим в нея изцяло.

Лежерен следобед в кокетния квартал Кузунджук в азиатската част на Истанбул

След няколко стръмни и клаустрофобични улички, таксито ни спря в сърцето на оживения Кузунджук (Kuzguncuk) – чаровен квартал в азиатската част на Истанбул с характерни цветни къщи, който от години се е превърнал в любим на режисьорите на турски сериали.

Къщи край главната улица в Кузунджук
Къщи край главната улица в Кузунджук

Влюбваме се в мястото в мига, в който слизаме от таксито. Всичко около нас е шарено, хората изглеждат спокойни, липсват и тълпите от туристи. По улицата няма викачи, които настоятелно те приканят да влезеш в заведението. 

Тръгваме по главната улица на Кузунджук, която е осеяна с малки дюкянчета и китни кафенета, над които са надвиснали пъстри еркери. Насядалите хора са потънали в сладки приказки и вместо да бързат за празничната вечеря се наслаждават на следобедните лъчи на последното слънце за отминаващата година.

Вече бяхме изморени и огладняли, та най-важната задача бе да намерим свободна маса в някое от заведенията за чаша турско кафе и сладкиш. Спряхме се на пекарна с френска концепция (странен избор предвид района) и взехме единствената останала свободна маса вътре. 

Поосвежихме се и продължихме разходката в Кузунджук – беше време за снимки. Традиционни дървени османски къщи са разпръснати по цялата главна улица на квартала, но едно от най-живописните места са редица от четири идентични къщи с надвиснали балкони, дръзко боядисани в червено, синьо, зелено и оранжево. Помислих си колко ли е досадно да живееш в една от тези къщи, ако пред вратата ти постоянно има позиращи туристи..

Цветни къщи в квартал Кузунджук
Цветни къщи в квартал Кузунджук

Ярките цветове са отличителна черта на къщите в този квартал и видяхме още по-натрапчиви комбинации като оранжево с червено. У човек остава впечатлението, че собствениците се надпреварват чий дом ще изпъкне най-много.

Цветна къща в квартал Кузунджук

Разбира се, попаднахме и на такива, които ни бе абсолютно забранено да снимаме.

На няма и десетина минути от главната улица на Кузунджук е пътят към градския парк Накаштепе – една от популярните забележителности в азиатската част на Истанбул. Бяха ми препоръчали да се разходим из парка, но времето ни стига само да се качим до хълма преди парка, от който се разкрива красива гледка към моста над Бософра.

Моста на Босфора

Върнахме се до Кузунджук, за да се подсигурим с няколко сладки печива във формата на гъба от историческата пекарна Tarihi Kuzguncuk Fırını и поехме по крайбрежната алея в посока Юскюдар.

Разходка в лудницата на Юскюдар

Разходката по крайбрежната продължава около 25 минути и ни разкрива нови картини от ежедневния живот на местните.

От спокойствието в Кузунджук няма и следа и тук отново се смесваме с тълпи от хора. Юскюдар (Üsküdar) е сред най-големите и гъсто населени райони на Турция, а също така е и другият най-известен и популярен район от азиатската страна на Босфора заедно с Кадъкьой. Без да разберем се озовахме в покрития пазар на Юскюдар, където търговията върви на пълни обороти дори в навечерието на нова година. Току-що уловена риба, прясно месо и органични яйца са само част от продуктите, които ни приканват да си купим, а евтините цени смело конкурират тези на пазарите в Одрин.

Риба в покрития пазар в Юскюдар

Друг ред сергии пък е заделен само за пресни плодове и зеленчуци.

По залез слънце, от уличките зад пазара се разкриват уникални гледки към Валиде Султан – последната джамията построена от архитекта Синан, който е проектирал и джамията Селимие в Одрин.

Гледка към Валиде джамия Юскюдар

Абсолютно по случайност (или пък не?) попаднахме на гастрономическата улица на Юскюдар – дълга пешеходна улица осеяна с кафенета и магазинчета за органична храна. Нямаше как Галина да не прекара поне десет минути в търсене на подправки и автентични храни в био магазина Sade Pazar.

Обликът на сградите наоколо напомня на класическата османска архитектура, но със съвременен почерк. 

Сграда на гастрономическата улица в Юскюдар
Сграда на гастрономическата улица в Юскюдар

Часът наближаваше привечер, а дюкянчетата постепенно започваха да разчистват отпред за да затварят в подготовка за посрещане на Нова година. Малко съжалявам, че нямахме на разположение още няколко часа в Юскюдар, за да почерпим още от тази екзотична атмосфера седнали на някое от китните кафенета наоколо.

Идея за алтернативен маршрут

Азиатската част на Истанбул е за напреднали туристи. Ако посещавате града за пръв път, отделете деня за обиколка на забележителностите в историческия полуостров – Света София, Синята джамия и двореца Топкапъ.

В 18:20 се качихме на корабчето ни, което трябва да ни отведе обратно към историческия полуостров, за да започнат и нашите приготвления за вечерта. Откраднахме последни минути, за да се полюбуваме на приказната нощна гледка към Юскюдар, който сякаш заживя нов живот след нас.

Вечерна гледка към джамиите в Юскюдар
Вечерна гледка към джамиите в Юскюдар

Посрещаме Нова година в Истанбул

С наближаването на заветната Нова година, трафикът в Истанбул се увеличава, а километричните задръствания бавно парализират целия град. Разказаха ни, че Нова година в Истанбул традиционно се посреща в дома с приятели, или на някой от многобройните площади в града. Разбира се, не малко хора избират да посрещнат Нова година с празнична вечеря в някой ресторант или на яхта по Босфора, но тази опция е предпочитана предимно от туристи (което се обяснява и с цената на един такъв куверт, започваща от 200 евро на човек).

Два от най-подходящите площади за посрещане на новата година са площадите в Таксим или Ортакьой. Избрахме да я посрещнем на площад Ортакьой заради директната гледка към моста над Босфора, където очаквахме да видим най-пищната заря над града. Ортакьой е далеч от нашия хотел и имах желание да изляза с колата, но човекът на рецепция бързо ни разубеди с предупреждението, че ако шофираме е много вероятно да посрещнем Нова година в колата, и ни посъветва да използваме трамвая до Кабаташ и от там да тръгнем пеш към Ортакьой.

От хотела се бяха постарали да организират нестандартна новогодишна вечер в градината с шумна музика, лагерни огньове, вурстове и греяно вино. Вечерята беше само за гости на хотела, но към нас се присламчи и външен посетител.

Канени и неканени на празненството

Придвижихме се до спирката на трамвая край Света София, с който буквално прелетяхме покрай блокираните в задръстване автомобили и стигнахме до Кабаташ за отрицателно време.

Света София в навечерието на Нова година

Слизайки от трамвая попадаме сред хиляди пешеходци тръгнали в нашата посока и осъзнаваме, че не сме единствените решили да посрещат Нова година на площада. Изпреварвайки чакащите в задръстване автомобили едновременно ме обзеха чувство на съжаление за шофьорите и радост, че послушахме нашия рецепционист.

След около 45-минутно ходене стигнахме площада, часът беше около 23:15 и вече нямаше свободно място дори за правостоящи. От заведенията наоколо гърмеше силна музика, а уличните музиканти биеха по тъпаните си с всичка сила за забавление на тълпата. Така посрещат Нова година в Истанбул – весело, шумно, с много песни и танци.

Ортакьой (Ortaköy) е оживен квартал известен с бурния си нощен живот и традиционния кумпир (пълнен картоф). Отделихме последните минути на 2022 за разходка по тесните улички, по които се редуваха сергии, шиша барове, кафета и заведения за бързо хранене. Всяка от тях води до перпендикулярна улица с будки за кумпир, където съревнованието за клиенти бие всякакви рекорди. Ако попаднете тук и искате да опитате кумпир бих ви посъветвал да минете през всички викачи и да си купите от най-заслужилите ухажори!

Джамията Ортакьой

Върнахме се навреме за 00:00 с надеждата да видим пищна заря, но както всички останали на площада надеждите ни бяха напразни и зарята беше далеч от феноменална. Може би защото точно преди седмица бе станал терористичен акт, или защото градът не е отделил достатъчно бюджет, или просто сме изпуснали истинското шоу, но зарята в полунощ не ни впечатли.

Все пак, самото придвижване до площада и емоциите от посрещането на Новата година компенсираха за липсата на запомняща се заря.


Съвети за Нова година в Истанбул

  • Посрещнете Нова година на площад Таксим или Ортакьой, при Галата или на площада пред Епитеския базар.
  • Ако си вземете вечеря – стремете се хотелът да е близо до ресторанта, за да не висите в трафик.
  • В никакъв случай не разчитайте на собствен транспорт или такси в навечерието.
  • Трамваят и метрото са най-бързият начин за придвижване.
  • Градският транспорт работи денонощно навръх Нова Година.
  • Дори да не си вземете куверт предварително, в навечерието на Нова година можете да седнете в заведение и в най-лошия случай да доплатите за специалното шоу.

Ден 3

Изгубени в колоритните квартали Фенер и Балат

Програмата ни за първия ден на 2023 година е сигурна – отиваме до църквата Дева Мария за желание, отделяме целия си обяд за разходка из старинните квартали Фенер и Балат, а следобеда поемаме нагоре по протока Златния рог, за да изкачим хълма Пиер Лоти и да се насладим на живописна гледка към Истанбул.

Понеже такситата на първи януари са проблем, а градският транспорт би ни забавил, решаваме да изкараме колата от паркинга на хотела и да обиколим с нея. Часът е около 11, от задръстванията на предходния ден няма и помен, и това ни оставя с лъжовното усещане, че днес по улиците ще е спокойно. 

След по-малко от 15 минути стигнахме до църквата Дева Мария, позната още като Църквата на Първия ден. Поверието е, че дори най-съкровените желания се сбъдват ако посетите тази църква в първия ден от месеца и той е неделя. Въпреки огромното ни желание да влезем, опашката от чакащи за влизане в църквата се простираше докъдето ни стигне погледът и решихме, че в крайна сметка не ни се отделят няколко часа на нея. Ако имате интерес да я посетите, горещо ви препоръчвам да дойдете възможно най-рано.

Продължихме към кварталите Фенер (Fener) и Балат (Balat), които се намират съвсем близо до църквата. Ние използвахме автомобила, но разходка по променадата на Златния рог, от която се разкриват невероятни гледки към сутрешен Истанбул и Галата, е чудесен начин да ги достигнете пеш. 

Гледка към Галата в Истанбул
Гледка към Галата в Истанбул

Фенер и Балат са два много стари и все по-актуални квартали на Истанбул. Векове наред са били пресечна точка за еврейски, арменски, гръцки и български малцинства, които са живеели в мир и са оставили своята следа като са развили търговията в кварталите и са построили някои от най-забележителните християнски храмове в Истанбул. Два от тях виждаме още докато наближаваме района – гордо стърчащата над Балат гръцка църква „Дева Мария“, и българската църква Свети Стефан, по-известна като Желязната църква, в ниската част на квартала.

Опознаване на Балат

Още на влизане в Балат се сблъскваме с организирана туристическа група, чийто гид разпалено обяснява за еврейските корени на квартала. След миграцията на евреите към района на Галата, проспериращият Балат значително запада, а някога пълните къщи бързо опустяват. В продължение на десетки години районът тъне в разруха, докато накрая местни артисти и прогресивно мислещи младежи намират убежище тук и му вдъхват нов живот.

Жена в кафене в Балат
Жена в кафене в Балат
Чадъри в Балат
Чадъри в Балат
Кокетно кафене в Балат
Кокетно кафене в Балат
Жена скита по улиците на Балат
Жена скита по улиците на Балат

Вървим по оживените цветни улички на Балат без посока – искам просто да гледаме наоколо и да попиваме от невероятната атмосфера. И тук кокетните цветни кафенца са през една крачка, а миризмата на току-що изпекано гюзлеме изпълва въздуха все повече с наближаването на обедните часове.

Цветовете около нас са толкова много и така ярки, че ни надвиват и имаме нужда да седнем за почивка. Избрахме си ъглово кафенце с кокетни масички на верандата, но само защото в хипстър кафето Naftalin нямаше свободни маси.

След силното турско кафе намираме сили да се изкачим по стръмните калдъръмени улици към живописните цветни къщи на Балат.

Шарени къщи Балат Истанбул

Още преди да стигнем до къщите, вадим телефоните за снимки на всеки ъгъл. В Балат наистина всяко място е кадър.

В една от най-високите точки на квартала пред нас се разкрива директна гледка към гръцката църква – единствената останала византийска църква, която не е превърната в джамия. Цветът й е керемиденочервен, откъдето идва и псевдонимът й “Кървавата църква”. Днес църквата е затворена за посетители, но дори само зърването й отвън за няколко минути си струва всяко усилие да се изкачите.

Гръцка църква в Балат

Слизаме обратно към главната улица на Балат по шарени стълби, от които се разкриват страхотни гледки към пъстроцветните еркери на къщите на фона на Златния рог. Пейзажът ми напомня на малтийската столица Валета.

Неусетно часът е задминал 15 и забързваме крачка към българската църква Свети Стефан, за да запалим свещ за здрава и добра 2023. Красотата на църквата отвън и отвътре е наистина феноменална.

Българската църква Свети Стефан

Съвсем неумишлено уцелихме перфектния момент да влезем. Точно преди залез слънце светлината в църквата влиза изцяло през стъклописа на втория етаж. Получава се експлозия от цветове, които силно ми напомниха на преживяването в Саграда Фамилия в Барселона.

Желязната църква отвътре

Атмосферата на Фенер и Балат ни завладя така силно, че изяде времето ни за Пиер Лоти и планът ни трябваше да претърпя промяна в последния момент. Отправихме се обратно към хотела, но си обещахме да посетим хълма следващия път. Все пак човек винаги трябва да си оставя по нещо, нали?

Разходка из Бейоглу и вечеря с гледка край Галата

Бейоглу е районът, известен с кулата Галата и площад Таксим. Трамваят ни спря на гара Кабаташ, откъдето фуникулярът ни отведе до площад Таксим за няма и пет минути. 

Обичаме да се връщаме на площад Таксим. Светлините, шумът и вечните тълпи от хора придават напомнят на западния забързан начин на живот, а наскоро завърши конструкцията на нова джамия в центъра на Таксим, която допълва модерния облик на площада, но същевременно му придава автентичността на източния свят.

Площад Таксим на тъмно

От площада води началото си дългата пешеходна улица Истиклял, която свързва площада с Галата. Единственото превозно средство по тази улица е червеният трамвай Nostaljik – един от символите на Истанбул.

Сред тълпите по Истиклял
Сред тълпите по Истиклял

Вървейки по Истиклял се отбиваме на шопинг в един от популярните магазини за европейска мода и влизаме да разгледаме мол Истиклял, в който търсим луксозния турския бранд Beymen. 

Някои от забележителностите, на които попадаме по Истиклял са цветният пасаж Çiçek Pasajı –  приятно място за романтична вечеря – и внушителната католическа църква Свети Антоний, която тъкмо затваря за посетители.

Вървим повече от 20 минути, но тълпата около нас далеч не намалява. Магазините за дрехи започват да отстъпват мястото си на занаятчийски дюкяни и малки семейни ресторанти – знак, че наближаваме Галата.

Кулата Галата Истанбул през нощта
Кулата Галата Истанбул през нощта

Районът около Галата, познат още като Каракьой (Karaköy), е популярен като културният и хранителен център на Истанбул. Тук са някои от най-известните съвременни музеи в града, както и не малко от ресторантите, които намираме в гида на Michelin, сред които е и Tershane Karakoy. След като ни беше горещо препоръчан от наша приятелка, която разбира от добри ресторанти, нямаше как да го пропуснем.

Ресторантът се намира на последния етаж на луксозен хотел и от масите се открива спираща дъха панорама към историческия полуостров. 

Гледка към историческия полуостров на Истанбул

Противно на очакванията от заведение с гледка, храната беше невероятно вкусна и автентична. Един от традиционните начини за вечеря в Турция е да поръчате мезета, които да споделите с останалите хора на масата.

Вечеря с мезета в tershane karakoy
Вечеря с мезета в tershane karakoy

Ден 4

Зареждащ старт на деня в модерния квартал Нишанташъ

Нямахме план за четвъртия ден в Истанбул, но бяхме хвърлили око на един определен квартал още преди да заминем. Нишанташъ (Nişantaşı) е модерен квартал, където намираме магазини за луксозни маркови дрехи на световни брандове, както и десетки бутици за булченски рокли. Ако идвате на шопинг в Истанбул – този квартал трябва да е една от задължителните ви спирки.

Идея за алтернативен маршрут

Ако ви допада азиатската част на Истанбул и искате да попиете още от атмосферата там, отделете няколко часа за разглеждане на кварталите Кадъкьой и Мода.

Ние не бяхме излезнали с цел пазаруване на дрехи, а на подаръци за вкъщи, затова след като разгледахме района хванахме такси за Karaköy Güllüoğlu – легендарно място за баклава и турски изкушения в сърцето на Каракьой. Много хора казват, че баклавата тук превъзхожда тази в Hafiz Mustafa 1864. Аз бих казал, че която и да опитате, няма да сгрешите.

Последно кафе с гледка към джамиите и шопинг в мола на Истанбул

Нашите вълнуващи 4 дни в Истанбул са към своя край и се отправяме към хотела с една последна разходка из историческия полуостров. Вървейки по моста на Галата подминаваме стотици рибари, които ще осигурят пресен улов за рибните ресторанти наоколо.

Въдици над моста на Галата 1
Въдици над моста на Галата 1

Близо до площад Султанахмет минаваме край шареното кафе Maya’s Corner Cafe, известно преди всичко от снимките му в Инстаграм. Избягвам този тип заведения, тъй като ми спадат в графата „туристически капани“, но понякога човек му се иска целенасочено да попадне в капана.

Решаваме да изпием последна чаша турско кафе с гледка в панорамния ресторант на хотел Seven Hills на две пресечки от нас. Очаквано, заведението се е превърнало в абсолютна жертва на масовия туризъм, но гледката към площада и джамиите се запечатва в съзнанието.

Всеки гост на ресторанта има възможност да нахрани прегладнелите чайки с остатъци от риба в опит за перфектния кадър.

Галина храни чайките
Галина храни чайките

Взехме си довиждане с невероятно гостоприемния персонал на хотела и поехме към мола на Истанбул за последен шопинг. Е, на пазар в мола в 16 следобед не е най-добрата идея ако си пътувате в същия ден за България, но пък какво толкова – всеки момент прекаран тук си заслужава, а ние определено ще се завърнем за още.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *