Колоритни преживявания из непознатите квартали на Истанбул

Истанбул – град, който не омръзва, независимо за кой път го посещаваш. Поредната ни екскурзия до Истанбул този път е по Нова година – празник, който обикновено прекарваме у дома. Искахме да посрещнем 2023 малко по-различно и измежду няколко възможни дестинации избрахме да посетим Истанбул за няколко дни и да посрещнем Нова година.

През последните си пътувания сме посетили основните забележителности в града, така че този път искаме да изследваме нови квартали встрани от отъпканите пътеки и да се насладим на преживявания, каквито не сме имали досега.

Пристигане и разходка из стария град

Веднага щом оставихме колата на паркинга на Catch Hotel Sultanahmet и се настанихме, излязохме, за да хванем последните слънчеви лъчи за деня. Шареният графит, който е на изхода на хотела ни, загатна за всички цветове, които щяхме да видим през следващите 4 дни.

Графит в catch hotel sultanahmet

Въпреки, че Истанбул е подходящ за целогодишен туризъм, зимно време денят е най-кратък и програмата трябва да е много стегната. 

На излизане от хотела виждаме самотен френски булдог, който изглежда обикаляше свободно по улицата и бързо се заигра с нас, а впоследствие се изгуби от погледа ни. Известно време се притеснявах, че е домашен и се е изгубил, но го заварихме да си играе с дечица на една от пресечните улици и се успокоихме. Когато имаш такова куче в семейството и знаеш колко е непохватно, изпитваш доста силна загриженост за неговото оцеляване.

Сив френски булдог

Хотелът ни се намира в сърцето на стария Истанбул, на десет минути пеш от площад Султанахмет, познат като „площада с джамиите“. Те са задължителна спирка ако посещавате града за пръв път, но тъй като сме опитни туристи в Истанбул ги пропуснахме и тръгнахме на небрежна разходка покрай трамвайната линия в търсене на сладкарница и баклава. Бяхме огладняли след близо 7-часов път от Пловдив, а комбинацията от следобеден турски чай със сочна баклава звучаха твърде изкушаващо.

Подходящи райони за спане в Истанбул

Избрах Catch Hotel Sultanahmet в историческия център на Истанбул заради удобната локация и безплатния паркинг. Препоръчвам района ако разполагате с малко време или посещавате града за пръв път.

Сядаме в известната сладкарница Hafiz Mustafa 1864 за тъй бленуваните баклави. Натоварените, разхвърляни и мръсни улици са една от най-автентичните гледки в старата част на Истанбул, а луксозната сладкарница се намира именно на една от тях. Тези силно контрастни гледки са нещо нормално за град с такива мащаби.

Продължихме разходката си към историческия площад Баязид, който до ден днешен остава най-големият площад в Истанбул. От площада се разкриват красиви гледки към Триумфалната арка, Истанбулския университет и джамията Баязид – най-старата запазена джамия в града.

Идея за алтернативен маршрут

Хванете си корабче от пристанището пред Египетския базар и обиколете Босфора. Разходката трае около 1:30 часа и е страхотен начин да разгледате крайбрежната на Истанбул и да набележите какво да посетите.

Билети за градския воден транспорт можете да купите на място, или пък да се качите на организиран тематичен транспорт, например луксозен тур на Босфора по залез слънце.

Вечеря в исторически хамам

Плановете ни за вечерта бяха да използваме предварително направената резервация за вечеря на корабче по Босфора, но студеното време ни разколеба и така решихме да направим уговорка с приятелка, която също празнуваше Нова година в Истанбул. След известно ровене в Google Maps харесах ресторант Oryantal 1741. Ресторантът се намира в оживената част на стария град на границата на кварталите Султанахмет и Еминону, а специалното за него е, че се намира в хамам (турска баня), който е действащ от 1741 година! 

Поръчахме си класически мезета като мухамара, хумус и кьополу, а за основно си разделихме кебап с шам-фъстък и класическо пиде приготвено на пещ. Излишно е да казвам, че обслужването беше безкомпромисно, а храната – страхотна. Турската кухня е феноменално вкусна, стига да я опитате в автентичен ресторант, а не в поредния туристически капан.

Вечеря в oryantal 1741

След вечеря, по препоръка на нашата приятелка си повикахме такси, и както се оказа да използваш такси в Истанбул е изгодно и доста удобно с цел бързо преминаване на дълги разстояние без лесен транспорт между тях.

Сутрешна разходка из Бебек и Арнауткьой

31 декември, часът е 5:00 сутринта, а аз се събуждам от поздрава на мюезина на Синята джамия, който звучи из целия квартал. Секунди след като гласът затихва, се чува нова песен, идваща от по-далеч, в надпревара чий глас е по-мощен. Да спиш в сърцето на Стария Истанбул си е цяло преживяване и дори луксозният хотел няма как да го промени. 

След бърза континентална закуска в хотела, таксито ни чака, за да ни откара в престижните квартали Бебек и Арнауткьой. Въпреки по-натоварения трафик през последния ден от годината, стигаме за по-малко от 45 минути.

Бебек („бебе“) е един от модерните и най-богатите квартали на Истанбул, където живеят много известни личности. В квартала няма забележителности, каквито намираме в старата част, но пък още със слизането от таксито и кратката разходка в парка имаме усещане за спокойствие. Атмосферата тук е като на скъп жилищен район – тесни улички на зиг-заг, луксозни автомобили и предимно местни хора, които пазаруват в бутикови и био магазини, или пък са седнали на по чаша кафе с гледка към Босфора със съседи и приятели.

Квартал Бебек в Истанбул
Гледка към Босфора

Кратка разходка по крайбрежната алея ни отвежда в сърцето на друг престижен квартал – Арнауткьой („албанско село“). В миналото кварталът е бил населяван от албанци, гърци, арменци и евреи. Този колорит се е съхранил и до днес и дървените фасади на къщите са сред най-шарените, които сме виждали в Истанбул.

От калдъръмена уличка около площада, в далечината долавяме величествената Чамалджъ джамия, най-голямата джамия в Истанбул, красяща азиатската част на града.

Гледка от Арнавуткьой към Чамладжъ джамия

Бебек и Арнавтукьой са популярни със своите рибни ресторанти, но тъй като нямахме препоръка за ресторант и не успяхме да си изберем такъв с навигацията решихме да продължим деня си именно с разходка оттатък Босфора.

Азиатската част – другото лице на Истанбул

Таксито ни кара към азиатската част на Истанбул през моста над Босфора. Преминаването по него е вълнуващо, от една страна заради мащабите, които съвсем не са типични за Европа, от друга заради символиката на това да излезеш от един континент и да стъпиш на друг в рамките на няколко минути.

Азиатската част на Истанбул е непозната, донякъде мистична. Повечето хора, които посещават града, обикновено се ограничават до разглеждане на забележителностите в европейската част – може би защото тук се чувстваме по-спокойни и сигурни. 

Стъпих в азиатската част за пръв път преди години, но тогава разглеждахме южните квартали на Босфора Кадъкьой и Мода. Мисля, че тогава не бяхме напълно “готови” за преживяването, защото бързахме, не бяхме чели достатъчно и някак си не успяхме да вземем достатъчно от нея.

Разходка в азиатската част с местен гид

Добра идея е да си наемете местен гид, който да ви разходи из знаковите локации в азиатската част и да ви разкаже повече за забележителностите и живота тук.

В плен на очарователния Кузунджук

След няколко стръмни и клаустрофобични улички, спираме на оживен площад. Разбираме, че сме в сърцето на Кузунджук – оживен квартал в азиатската част с характерни цветни къщи, който от години се е превърнал в любим на режисьорите на турски сериали.

Къщи край главната улица в Кузунджук
Къщи край главната улица в Кузунджук

Влюбваме се в мястото в мига, в който слизаме от колата. Всичко около нас е шарено, хората изглеждат спокойни, липсват и тълпите от туристи. По улицата ги няма обичайните викачи, които настоятелно те приканят да влезеш в заведението им. 

Тръгваме по главната улица на Кузунджук, осеяна с малки дюкянчета и китни кафенета, над които са надвиснали пъстри еркери. Насядалите хора са потънали в сладки приказки и вместо да бързат за празничната вечеря се наслаждават на следобедните лъчи на последното слънце за отминаващата година.

Вече бяхме изморени и огладняли, та най-важната задача бе да намерим свободна маса в някое от заведенията за чаша турско кафе и сладкиш. Сядаме на френска пекарна (знам, странен избор) и взехме единствената останала свободна маса вътре. 

Традиционни османски къщи намираме по цялата главна улица на квартала, но едно от най-живописните места са редица от четири идентични къщи с надвиснали балкони, дръзко боядисани в червено, синьо, зелено и оранжево. Помислих си колко ли е досадно да живееш в една от тези къщи, ако пред вратата ти постоянно има позиращи туристи.

Цветни къщи в квартал Кузунджук
Цветни къщи в квартал Кузунджук

Ярките цветове са отличителна черта на къщите в този квартал и видяхме още по-крещящи комбинации като оранжево с червено. У човек остава впечатлението, че собствениците се надпреварват чий дом ще изпъкне най-много.

Цветна къща в квартал Кузунджук

На няма и десетина минути от главната улица на Кузунджук е пътят към градския парк Накаштепе – една от популярните забележителности в азиатската част на Истанбул. Бяха ми препоръчали да се разходим из парка, но времето ни стига само да се качим до хълма преди парка, от който се разкрива красива гледка към моста над Бософра.

Моста на Босфора

Върнахме се до Кузунджук, за да се подсигурим с няколко сладки печива във формата на гъба от историческата пекарна Tarihi Kuzguncuk Fırını и поехме по крайбрежната алея в посока Юскюдар.

Следобеден час пик в Юскюдар

Разходката по алеята трае около 25 минути и ни разкрива нови картини от ежедневния живот на местните.

От спокойствието в Кузунджук няма и следа и тук отново се смесваме с тълпи от хора. Наред с Кадъкьой, Юскюдар е другият голям и гъсто населени квартал на Турция от азиатската страна. Без да разберем се озоваваме в покрития пазар на Юскюдар, където търговията върви на пълни обороти дори в навечерието на Нова година. Току-що уловена риба, прясно месо и органични яйца са само част от продуктите, които ни приканват да си купим, а евтините цени конкурират тези на пазарите в Одрин.

Риба в покрития пазар в Юскюдар

Друг ред сергии пък е заделен само за пресни плодове и зеленчуци.

По залез слънце, от уличките зад пазара се разкриват уникални гледки към Валиде Султан – последната джамията построена от архитекта Синан, който е проектирал и джамията Селимие в Одрин.

Гледка към Валиде джамия Юскюдар

Абсолютно по случайност попадаме на гастрономическата улица на Юскюдар – дълга пешеходна улица осеяна с кафенета и магазинчета за органична храна. Нямаше как @Galitastes да не прекара поне десет минути в търсене на подправки и автентични храни в един от био магазините.

Обликът на сградите наоколо напомня на класическата османска архитектура, но със съвременен почерк. 

Сграда на гастрономическата улица в Юскюдар
Сграда на гастрономическата улица в Юскюдар

Часът наближаваше привечер, а дюкянчетата постепенно започваха да разчистват отпред за да затварят в подготовка за посрещане на Нова година. Малко съжалявам, че нямахме на разположение още няколко часа в Юскюдар, за да почерпим още от тази екзотична атмосфера седнали на някое от китните кафенета наоколо.

Идея за алтернативен маршрут

Азиатската част на Истанбул е за напреднали туристи. Ако посещавате града за пръв път, отделете деня за обиколка на забележителностите в историческия полуостров – Света София, Синята джамия и двореца Топкапъ.

В 18:20 се качихме на корабчето ни, което трябва да ни отведе обратно към историческия полуостров, за да започнат и нашите приготвления за вечерта. Откраднахме последни минути, за да се полюбуваме на приказната нощна гледка към Юскюдар, който сякаш заживя нов живот след нас.

Вечерна гледка към джамиите в Юскюдар
Вечерна гледка към джамиите в Юскюдар

Посрещаме Нова година в Истанбул

С наближаването на Нова година, трафикът в Истанбул се увеличава, а километричните задръствания бавно парализират целия град. Разказаха ни, че Нова година в Истанбул традиционно се посреща в дома с приятели, или на някой от многобройните площади в града. Разбира се, не малко хора избират да посрещнат Нова година с празнична вечеря в някой ресторант или на яхта по Босфора, но тази опция е предпочитана предимно от туристи (което се обяснява и с цената на един такъв куверт, започваща от 200 евро на човек).

Два от най-подходящите площади за посрещане на новата година са площадите в истанбулските квартали Таксим или Ортакьой. Избрахме да я посрещнем в Ортакьой заради директната гледка към моста над Босфора, където очаквахме да видим най-пищната заря над града. Ортакьой е далеч от нашия хотел и от рецепция ни съветват да използваме трамвая до Кабаташ и от там да тръгнем пеш към Ортакьой.

От хотела се бяха постарали да организират нестандартна новогодишна вечер в градината с шумна музика, лагерни огньове, вурстове и греяно вино. Вечерята беше само за гости на хотела, но към нас се присламчи и външен посетител.

Канени и неканени на празненството

Придвижихме се до спирката на трамвая край Света София, с който буквално прелетяхме покрай блокираните в задръстване автомобили и стигнахме до Кабаташ за отрицателно време.

Света София в навечерието на Нова година

Слизайки от трамвая попадаме сред хиляди пешеходци тръгнали в нашата посока и осъзнаваме, че не сме единствените решили да посрещат Нова година на площада. Изпреварвайки чакащите в задръстване автомобили едновременно ме обзеха чувство на съжаление за шофьорите и радост, че послушахме нашия рецепционист.

След около 45-минутно ходене стигнахме площада, часът е около 23:15 и вече няма свободно място дори за правостоящи. От заведенията наоколо гърми силна музика, а уличните музиканти бият по тъпаните си с всичка сила за забавление на тълпата. Така посрещат Нова година в Истанбул – весело, шумно, с много песни и танци.

Ортакьой е оживен квартал известен с бурния си нощен живот и традиционния кумпир (пълнен картоф). Отделихме последните минути на 2022 за разходка по тесните улички, по които се редуваха сергии, шиша барове, кафета и заведения за бързо хранене. Всяка от тях води до перпендикулярна улица с будки за кумпир, където съревнованието за клиенти бие всякакви рекорди. Ако попаднете тук и искате да опитате кумпир бих ви посъветвал да минете през всички викачи и да си купите от най-заслужилите ухажори!

Джамията Ортакьой

Върнахме се навреме за 00:00 с надеждата да видим пищна заря, но както всички останали на площада надеждите ни бяха напразни и зарята беше далеч от феноменална. По-късно четох, че Нова година в Истанбул се празнува доста по-консервативно откъм пироефекти, отколкото в други големи европейски градове.

Колоритни срещи в цветните квартали Фенер и Балат

Интересен ден е днес неделя, 1ви януари – и е край, и начало. Програмата ни за първия ден на ’23 година е амбициозна и започваме да я изпълняваме рано-рано. Решаваме да изкараме колата от паркинга на хотела и да обиколим с нея. Часът е около 11, от задръстванията на предходния ден няма и помен, и това ни оставя с лъжовното усещане, че днес по улиците ще е спокойно. 

Палим колата и след по-малко от 15 минути стигнахме до църквата Дева Мария, позната още като Църквата на Първия ден. Поверието е, че дори най-съкровените желания се сбъдват ако посетите тази църква в първия ден от месеца и той е неделя. Въпреки огромното ни желание да влезем, опашката от чакащи за влизане в църквата се простираше докъдето ни стигне погледът и решихме, че в крайна сметка не ни се отделят няколко часа на нея. Ако имате интерес да я посетите, горещо ви препоръчвам да дойдете възможно най-рано.

Продължаваме към Фенер и Балат, два много цветни квартала на Истанбул, а разходката ни допада толкова, че си заслужи собствен пътепис.

Кулинарни преживявания в Бейоглу

Вечерта е отредена за Бейоглу – района, известен с кулата Галата и площад Таксим. Трамваят ни спира на гара Кабаташ, откъдето фуникулярът ни отведе до площад Таксим за няма и пет минути. 

Обичаме да се връщаме на площад Таксим. Светлините, шумът и вечните тълпи от хора придават напомнят на западния забързан начин на живот, а наскоро завърши конструкцията на нова джамия в центъра на Таксим, която допълва модерния облик на площада, но същевременно му придава автентичността на източния свят.

Площад Таксим на тъмно

От площада води началото си дългата пешеходна улица Истиклял, която свързва площада с Галата. Единственото превозно средство по тази улица е червеният трамвай Nostaljik – един от символите на Истанбул.

Сред тълпите по Истиклял
Сред тълпите по Истиклял

Вървейки по Истиклял се отбиваме на шопинг в един от популярните магазини за европейска мода и влизаме да разгледаме мол Истиклял, в който търсим луксозния турския бранд Beymen. 

Някои от забележителностите, на които попадаме по Истиклял са цветният пасаж Çiçek Pasajı –  приятно място за романтична вечеря – и внушителната католическа църква Свети Антоний, която тъкмо затваря за посетители.

Вървим повече от 20 минути, но тълпата около нас съвсем не намалява. Магазините за дрехи започват да отстъпват мястото си на занаятчийски дюкяни и малки семейни ресторанти – знак, че наближаваме Галата.

Кулата Галата Истанбул през нощта
Кулата Галата Истанбул през нощта

Районът около Галата, познат още като Каракьой, е популярен като културният и хранителен център на Истанбул. Тук са някои от най-известните съвременни музеи в града, както и не малко от ресторантите, които намираме в гида на Michelin, сред които е и Tershane Karakoy. След като ни беше горещо препоръчан от наша приятелка, която разбира от добри ресторанти, нямаше как да го пропуснем.

Ресторантът се намира на последния етаж на луксозен хотел и от масите се открива спираща дъха панорама към историческия полуостров. 

Гледка към историческия полуостров на Истанбул

Противно на очакванията от заведение с гледка, храната беше невероятно вкусна и автентична. Един от традиционните начини за вечеря в Турция е да поръчате мезета, които да споделите с останалите хора на масата.

Вечеря с мезета в tershane karakoy

Разходка из бутиковия квартал Нишанташъ

Нямахме план за четвъртия ден в Истанбул, но бяхме хвърлили око на един определен район още преди да заминем. Нишанташъ е модерен квартал, където намираме магазини за луксозни дрехи на световни брандове, бутици за булченски рокли и кабинети на всички пластични хирурзи в Турция. Атмосферата в Нишанташъ е спокойна, градска, нетипична за Истанбул и си мислим как при следващото ни посещение ще отседнем тук.

Идея за алтернативен маршрут

Ако ви допада азиатската част на Истанбул и искате да попиете още от атмосферата там, отделете няколко часа за разглеждане на кварталите Кадъкьой и Мода.

Последен обяд с гледка към джамиите

Времето ни в Истанбул е към своя край и се отправяме към хотела с една последна разходка из историческия полуостров. Вървейки по моста на Галата подминаваме десетки рибари, които ще осигурят пресен улов за рибните ресторанти наоколо.

Въдици над моста на Галата 1

Решаваме да изпием последна чаша турско кафе с гледка в панорамния ресторант на хотел Seven Hills на две пресечки от нас. Очаквано, заведението се е превърнало в абсолютна жертва на масовия туризъм, но гледката към площада и джамиите се запечатва в съзнанието. Храним ненаситните чайки с остатъци от риба в опит за перфектния кадър.

Галина храни чайките
Галина храни чайките

Взехме си довиждане с невероятно гостоприемния персонал на хотела и поехме към мола на Истанбул за последен шопинг. Е, на пазар в мола в 16 следобед не е най-добрата идея ако си пътувате в същия ден за България, но пък какво толкова – всеки момент прекаран тук си заслужава, а ние определено ще се върнем за още.

Съвети за празнуване на Нова година в Истанбул

  • Посрещнете Нова година на площад Таксим или Ортакьой, при Галата или на площада пред Епитеския базар.
  • Ако посрещате Нова година по Босфора – гледайте хотелът да е близо до ресторанта, за да не попаднете в задръстване и да провалите плановете си.
  • Не разчитайте на собствен транспорт или такси в навечерието на Нова година, използвайте градски транспорт, който работи 24 часа около Нова година.
  • В навечерието на Нова година има голям избор от ресторанти, където да седнете дори без куверт или само с доплащане за специалната програма, ако има такава.
Кликни, за да споделиш статията с приятел.
Светослав
Светослав

Аз съм Светослав, живея в София и в свободното си време обичам да пътувам.

Организирам пътешествията си сам, а чрез блога споделям вълнуващи истории и практични съвети за пътуване.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *