Пътепис от Истанбул, вратата към Ориента

Какво да видим в Истанбул за 3 дни

Истанбул е от онези митични градове, които посещаваш веднъж, а след това броиш дните до следващата ви среща. В следващите редове ще споделя как прекарах моите три дни на това невероятно място.

Ден 1

С корабче по Босфора и вечеря с гледка

Намерихме си хотел в континенталната част с уникална гледка към стария град. Името на хотела е The Galataport Hotel и го препоръчвам горещо за нощувки в подножието на Галата – една от най-красивите забележителности в Истанбул.

Пристигнахме в късния следобед заради интензивния трафик в града. Бях чел статия, според която средно на ден в Истанбул прекарваме 70 минути в трафик, ако използваме кола за придвижване в града.

Решихме, че първия ден ще го караме по-леко и започнахме с разходка с корабче по Босфора. Има десетки варианти, които включват публични тур и частни турове. Публичният тур е по обяд и е най-евтин, докато частните круизи са целодневни и по-скъпи. Предлагат се на всеки кръгъл час. Тъй като бяхме закъсняли за публичната обиколка, взехме малка частна лодка!

Вечерта хапнахме в страхотния Deluxe Golden Horn Restaurant с гледка към джамиите Света София и Султан Ахмед, по-известна като Синята Джамия. Посещавал съм ресторанта два пъти и определено си заслужава заради гледката. Поръчайте гърне с агнешко и наблюдавайте шоуто по приготвянето му на живо.

Ден 2

Обиколка на забележителностите на историческия полуостров

Втория ден от екскурзията си в Истанбул отделихме на разглеждане на стария град, познат в историята като Константинопол. За придвижване използвахме наземния трамвай, който е страшно удобен и спира до всяка забележителност на историческия полуостров.

Първата ни спирка е Света София – един от символите на Истанбул.

По време на посещението ни, вътре все още течеше сериозна реставрация и Света София бе действащ музей с платен вход. Успяваме да обиколим и разгледаме архитектурата й и да избягаме от жегите навън.

Ако забележите струпване на хората, най-вероятно са до стената с издълбана дупка, в която си завърташ палеца. Вярва се, че така сбъдвате съкровено желание.

От 2022 година насам, в джамията се влиза безплатно, но през последното ми посещение на Истанбул заварих километрични опашки от туристи.

На излизане от Света София се ориентирахме Султан Ахмед – Синята Джамия. Тя е известна като първата джамия с шест минарета в Османската империя, а внушителните й размери впечатляват и до днес.

Можете да разгледате джамията отвътре, но ще трябва да се наредите на опашка. Подгответе се да събуете обувките, тъй като в ислямските храмове се влиза бос.

Хапваме и се отправяме към султанския дворец Топкапъ. Името идва от големите топове издигнати пред портата, а самият дворец е два пъти по-голям от Ватикана. Атмосферата в двореца те пренася 400 години назад във времето и наистина си представяш как са живяли хората тогава.

Изключително много ни впечатли помещението за четене, както и гледката към Босфора разкриваща се от терасата на сарая.

На излизане от парка се озоваваме пак на площада с джамиите и решаваме да посетим подземията на Константинопол и Цистерната Йеребатан. Тя е най-добре запазеното водохранилище на Истанбул и главна причина градът да е бил непревземаем в миналото, а именно осигуряването на постоянен достъп до питейна вода.

Стигайки до края на помещението виждаме две колони с лика на Медуза. Медуза е същество от гръцката митология и никой не знае как и поради каква причина са се озовали именно тук в сърцето на Истанбул.

Пешеходната ни програма ни отвежда до Капалъ Чаршия – най-големият и стар покрит пазар в света. Навремето чаршията е била притегателна точка за търговци от всички краища на света, които са идвали тук, за да продават фини материи, порцелан, бижута, скъпоценности, антики и каквото още можете да си представите.

За момент помислихме, че сме се загубили в лабиринта от улички, изпъстрени с цветни дрехи и килими, златни и сребърни накити и сувенири. Не си купихме нищо, тъй като ни бе срам да се пазарим, а пазарлъкът е задължителен, когато си на пазар в Истанбул.

Около 16:30 се ориентираме към прибиране към хотела, но по пътя минаваме през Египетския базар, познат и като Пазара на подправките. Изкушаващите миризми ни опияниха и се осмелихме да спазарим жасминов чай за 200, вместо 280 лири (60 лева спрямо актуалния курс на лирата към онзи момент).

Завършихме първия ден с вечеря в ресторант Güney в подножието на Галата. Препоръчвам го ако обичате скара и искате да се потопите изцяло в атмосферата на квартала.

Ден 3

Новия дворец Долмабахче, тур на Кадъкьой в азиатската част и вечер край Таксим

След хиперактивния втори ден от екскурзията решихме да забавим малко темпото. Планираме да отделим по-голямата част от деня на разходка в екзотичната азиатска част на Истанбул. Утрото обаче започваме от двореца Долмабахче, разположен на Бософра.

Архитектурата му наподобява европейските дворци на Австро-унгарската империя. Днес дворецът е известен като мястото, където е живял и починал Кемал Ататюрк, бащата на Турция, а самият дворец е действащ музей.

След бързо хапване в Simit Saray, нямаме търпение да отидем в азиатската част на Истанбул. До нея се стига най-лесно с такси или по вода – с корабче или метро линията Marmaray, които се хващат от спирката в квартал Еминону.

Азиатската страна на Истанбул носи много по-ориенталско усещане. Температурата е над 30 градуса и жаркото слънце в комбинация със запрашените улици подсилваха пустинното усещане. През 100 метра намираме щанд, където ви продават вода или геврек за стотинки. Прави ни впечатление, че цените в азиатската част са чувствително по-ниски.

Намираме се в Кадъкьой (Kadıköy), един от най-хубавите квартали на Истанбул, известен със заведенията и богатия културен живот. След дълга разходка сред тълпите на Кадъкьой, стигнахме до Мода.

Останахме много очаровани колко китно, зелено и подредено беше всичко в Мода. По някое време дори загубихме представа че сме в Истанбул, а гледката лично ми напомни на крайбрежните улици на Сан Диего.

Тъй като Мода се намира на ръба на Истанбул, почти врязано в морето, гледките, които се разкриваха бяха главозамайващи.

След кратък отдих в крайбрежния парк, отидохме за нещо разхлаждащо в близкия Starbucks.

На връщане си взехме корабче, а морските пръски ни действат доста освежаващо след топлия и изморителен полуден. След като слязохме на фериботния терминал Каракьой се насочихме директно към Галата, туптящото сърце на Истанбул.

Бързахме, тъй като вече беше следобед, а държахме да се качим преди залез слънце. 360-градусовата гледка на града е възхитителна и могат да се намерят много подходящи места за незабравими снимки.

На върха има 360-градусов панорамен ресторант, но не разчитайте на гледка тъй като тя е скрита от тълпата туристи навън. По вътрешните части на стените има интересни фрагменти от близо 15-вековната й история.

Ресторант Güney ни хареса толкова много, че и днес сядаме да вечеряме тук. Ако можех да върна времето, щяхме да отидем в някой друг ресторант просто защото районът около Галата е гастрономически рай за любителите на хубавата храна, а добрите заведения за хапване са на всеки ъгъл.

Екскурзията ни е към своя край, а на нас не ни се тръгва, затова скачаме на дълбоко в нощния живот на Истанбул с разходка край Таксим – едно от най-оживените места в мегаполиса.

Таксим се сече от дългата натоварена улица Истиклял, по която на всеки 15 минути виждаме червен ретро трамвай Nostaljik. Пътуването с този трамвай е едно от най-автентичните преживявания, които можете да си подарите в града.

Истиклял е тълпи от хора, продавачи на дондурма, правещи шоу за зяпачите, мирис на сладки изкушения и силен чай, оглушителна музика и дим от наргилета в мига, когато свиеш по някоя странична уличка.

Утре ще ни липсва в София, затова днес ще му се насладим докрай.