Остров Родос е не просто поредният от хилядите гръцки острови. Родос е история, красива природа и невероятни плажове, а всичко това е гарнирано с изобилие от слънце цели 300 дни в годината.
Нашите 7 дни на море в Родос бяха белязани от разразилите се пожари, но също така бяха изпълнени с вкусна средиземноморска храна, главозамайващи гледки и исторически забележителности от антични времена.
В тази статия се впускаме в една виртуална обиколка на остров Родос, за да ви разкажа за нашите преживявания, да ви дам някои насоки и да очертаем седемдневен маршрут, който можете да следвате, за да извлечете максимума от собствената си почивка на Родос.
Пътепис и примерна програма какво да правим една седмица в Родос
Ден 1 – Пристигане на остров Родос и късен плаж в Стегна
Летим до град Родос с Ryanair. Полетите се изпълняват всеки вторник и събота – идеален вариант както за къс, така и за дълъг 7-дневен престой. За да видим най-основните плажове и забележителности са достатъчни и 3-4 дни, но искаме да се потопим изцяло в атмосферата на острова, затова оставаме за цяла седмица.
Нося си Алексис Зорбас и докато прекосяваме Егейско море с всичките му причудливи острови, в мислите си бродя из хълмовете на Крит в компанията на Зорба и спътника му. Час и половина са минали неусетно, когато колесникът на самолета прави контакт с пистата в Родос и ме връща в реалността.
Пред летището е паркирал черен пикап, който ни отвежда до Rodos Cars, където ни чака колата ни за следващите седем дни. През последните си пътувания до Крит и Кипър винаги се доверявам на местни компании за коли под наем тъй като няма скрити такси и изненади, което е и причината да избера Rodos Cars за това пътешествие.
За спане съм избрал кокетните апартаменти Afroditi Superior Apartments в Стегна (Stegna). Комплексът е сред нещо като маслинова плантация на пет минути от плажа. Опциите за настаняване на острова са безгранични, но ние сме тук с идеята да обикаляме, затова не сме търсили по-скъпи и луксозни затворени комплекси, които предполагат по-релаксираща почивка.
Самата Стегна е красиво селце в подножието на планината, с хубав пясъчен плаж в нещо като залив, а морето е чисто и спокойно. Изглежда достатъчно подходяща както за семейства, така и за двойки, които искат да са далеч от шумните парти курорти. Разположена е точно по средата между двата най-големи града на острова Родос и Линдос и на една панорамна обиколка разстояние от главния път, който ги свързва.
Стигаме до паркинга на студиото след низ от завои и 200-метрово спускане по точно този панорамен път с гледка към залива. По маслиновите дървета щурците стържат въздуха, натежал от влага. В късния юлски следобед температурите надхвърлят 35 градуса, а тепърва щеше да става горещо.
Апартаментът е какъвто очаквахме – уютен, чист, в присъщия за острова бохемски стил, с просторна тераса. Хвърляме багажите, нетърпеливи да отидем на плажа на Стегна (Stegna beach), където да прекараме малкото оставащи часове до залеза. Морето е полегато, топло и прозрачно, и ако не бяхме приключенци, сигурно щяхме да идваме тук на плаж всеки ден.
Ден 2 – Плаж Цамбика и романтична вечеря във Фалираки
Утрото започва с обещание за още море и нови жеги. На няколко километра от нас е един от най-известните плажове на острова – Цамбика (Tsambika beach). За разлика от миналогодишното ни пътуване до Крит, този път искаме да прекараме повече време на плаж и по-малко часове в колата.
Оставяме я на огромния открит паркинг под линеещата сянка на една маслина. Правим две крачки и се озоваваме върху дълга плажна ивица, посипана с фин пясък. В северната си част плажът опира в огромен живописен хълм, върху който е разположен известният Манастир Света Цамбика.
Tsamba, която означава светкавица. Според поверието, хълмът е бил поразен от мълния, а по-късно на мястото, където е паднала, местни намират сребърна икона на Богородица. Решават, че това е знамение, и издигат параклиса в нейна чест.
Минаваме през няколко плажни бара преди, за да преценим къде музиката ще е най-спокойна. Спираме се на Beach Bar Ramal, който е в непосредствена близост до хълма и природата изглежда най-красива. Практиката в Родос е комплектът от чадър и шезлонги да се заплаща без да е обвързан с консумация, а всички концесионери да поддържат едни и същи цени, така че реално няма голяма разлика къде ще седнете.
Прекарваме часове на плажа в разлистване на страниците на Алексис Зорбас и Моето гръцко лято, което се прекъсва от освежаващо гмуркане в кристалните води на плажа. Идилията ни прекъсва, когато наближава време да се запътим към ресторанта за вечеря – Taverna Manolis.
Таверната се намира в курортното градче Фалираки (Faliraki). Самият град прилича на Слънчев бряг – викачи, шумни заведения, почерпени туристи. Няма забележителности и едва ли има много причини да го посетите освен заради нощния живот, или ако спите в някой от луксозните хотели наоколо без да имате реален досег с града. Със своята романтична градина и адски вкусна храна, Manolis обаче се оказва истинско кулинарно бижу.
Сервират ни зелени салати със сушени плодове и сироп от рожков и гриловано сирене талагани със сладко от черни смокини, а за основни сме се спрели на паста със скариди и крем фреш и цял грилован калмар. Чиниите ухаят на гръцко лято, а вкусовете се разливат в устата като симфония, ръководена от умел диригент. Дойдохме с очаквания за нормална вечеря, а ставаме опиянени от преживяването.
Ден 3 – Разходка в Линдос и плаж в залива Глистра
Линдос е вторият по важност град на острова, бих казал е и най-красивият. Независимо за колко време сте на море в Родос, Линдос трябва да е една от задължителните спирки. Градът съществува от 10-ти век пр.Хр., а екзотичното му разположение с излаз на море в центъра на острова бързо го е превърнало в търговски център в древността и пресечна точка на гърци и финикийци. Много от историята на града е съхранена и до днес и спомага посещението на Линдос да е сред най-интересните преживявания в Родос.
Планът за днес е да станем рано за разходка из града и да прекараме целия ден в района. С отдалечаването от селото ни, забелязахме сивкави оттенъци в небето над централната част на острова, а въздухът започна да става задушлив, с мирис на полска есен. Това беше първият видим сигнал за пожара, който бушуваше в сърцето на Родос от деня на кацането ни. Усетихме как опасността току-що излезе виртуалното царство на тв репортажите и влезе в света на реалните заплахи.
Иззад един от последните завои, пред нас се разкрива древният Акрополис, който се извисява над съвършено бял град на фона на тюркоазено море. Гледката е главозамайваща.
Паркираме колата на един от външните паркинги, понеже да слезем до самия град с кола изглежда трудно. Още щом започваме пешеходното спускане се оплитаме в лабиринт от тесни каменни улици, осеяни с магазини, ресторанти и хотели. Туристически групи вървят във всички посоки – към Акропола, към най-близкото заведение или сувенирен магазин. Градът е жив, а сърцето му пулсира силно още в десет сутринта.
Планирахме да се качим на Акропола преди 11:00, когато слънцето става безпощадно, но се оплитаме в лабиринта на Линдос. Решаваме да го оставим за друг ден, когато ще сме по-навреме. От подножието на Акропола се вижда стелещ се дим от разразилите се пожари.
След неосъщественото посещение на храма се отправяме към колата, за да прекараме деня на поредния плаж. Около нас са някои от най-добрите плажове, като плажа на Линдос (Lindos beach) и заливът на Свети Павел (Saint Paul’s Bay), плажа на Пефки (Pefki beach), както и по-малко популярния, но автентичен плаж Глистра (Paralia Glistra). Макар Глистра да е най-отдалеченият от нас плаж, отиваме именно там по препоръка на наш колега.
Пътят се вие между ритмични възвишения с типичната за Родос кафеникаво-червена почва и ниска растителност. Частта на юг от Линдос е по-провинциална и не толкова суетна, а повечето хотели в този регион се посещават предимно от семейства с деца и пътуващи на бюджет. На фона на тази идилична картина, плажът Глистра е като малко парче земен рай – красив малък залив с фин пясък, полегато дъно, което сякаш е безкрайно, и бохемски плажен бар с огромни лампи от ратан, които се полюшват от лекия морски вятър.
В последствие разбрах, че местността е защитена и плажният бар е построен тук незаконно. Няколко дни по-късно същият плажен бар щеше да бъде опустошен до основи от пожара. Днес обаче сме тук и се наслаждаваме на моментите заедно под парещото слънце в 30-градусовата вода.
Оползотворяваме вечерта отново в Линдос с вечеря в ресторант с градина, от която се разкрива страхотна панорамна гледка. Романтична вечеря с гледка към Акрополиса е сред задължителните неща за правене в Линдос и всеки по-изискан ресторант разполага с тераса, от която се вижда древният храм. Ние избрахме да седнем в Mystilli заради добрите ревюта. Макар гледката да бе наистина страхотна, храната ни впечатли повече с презентацията си, отколкото с вкуса си, което май е нормално предвид колко туристически е този район. Други хубави ресторанти, които разгледахме без да посетим, са Cesar Meze Bar и Akres.
Ден 4 – Опознаване на град Родос и екскурзия до остров Сими
Събуждаме се за пореден ден от жегата, макар цяла нощ да сме на климатик. Днес предстои един от най-активните ни дни – близо 40 километра с кола до град Родос, от където ще си хванем ферибот до остров Сими. В интернет четох различни мнения дали о. Сими или о. Халки си заслужава повече, и макар повечето мнения да твърдят, че Сими е туристически, бих го препоръчал с двете ръце на всеки, който пътува за Родос и има времето, за да си го позволи.
По пътя за Родос спираме на една от най-високите точки по източното крайбрежие, от която се разкрива страхотна панорама към красивия плаж Антъни Куин. Изкачването с кола е доста стръмно, но гледката определено си заслужава всяко усилие. Заливът има интересна история относно произхода на името си, но към нея ще се върна малко по-късно.
За награда, преди да продължим столицата се отбиваме в кафенето Pavo, където се любуваме на свободно виреещите кресливи пауни и freddo capuccino за добро утро. Щом пристигаме в Родос, оставяме колата на безплатен паркинг встрани от главното пристанище, на не повече от 15 минути пеш. На пръв поглед Родос има всички характеристики на големия град – засилен трафик, дълги разстояния, забързан живот. Ако затвориш очи, може да забравиш, че си на остров някъде из Егейско море.
Безспорно най-интересната част от града е в района на пристанището Мандраки. Южната част му опира в средновековния град, основан от Рицарите на Малта, сгушен зад дебелите си високи крепостни стени и съхранил частица от автентичността си и до днес. От другата страна на пристанището води начало централният плаж на Родос Ели Бийч (Elli Beach), където са някои от най-луксозните плажни барове на острова. Плажната ивица е камениста, а водата е необичайно синя.
Именно тук, на входа на пристанището на Родос, се е извисявал древният Родоски колос – едно от Седемте чудеса на древния свят. Статуята била издигната от народа на Родос в чест на египетския бог на слънцето Хелиос като благодарност за търговския съюз между Египет и Родос.
Не е доказано какво точно се случва с 35-метровата бронзова статия, но най-застъпени са вярванията, че в следствие на земетресение през 3 век пр.Хр. статуята потъва в морето, а по-късно изчезва напълно, вероятно претопена и препродадена под формата на дребни монети или други бронзови предмети. Има нещо мистично, вълнуващо, дори главозамайващо в мисълта, че на мястото на елена и сърната, които днес бдят на входа на порта, в незапомнени времена тук е стоял бронзов великан с натежала фигура, който е посрещал всички посетители на острова.
Остров Сими
Родос е най-големият сред 12-те острова, които попадат в групата на т.нар Додеканези. Освен, че това са най-отдалечените острови от континентална Гърция, Додеканезите са и най-топлите и слънчеви гръцки острови. Оказва се, че самият Родос е с най-дългия туристически сезон в цяла Гърция, който задминава дори о. Крит.
Тъй като цялата островна група е силно туристическа, съществува много добре развита фериботна мрежа Sebeco Group, която свързва всеки от 12-те острова с останалите с редовен воден транспорт. Използваме именно тях, за да посетим един от най-интересните острови – Сими (Symi).
Билетът може да се закупи на място, но не рискувам капацитетът на лодката да е запълнен, затова го купувам предварително чрез платформата GetYourGuide, където дори излиза по-изгодно. Корабът пристига с 20-минутно закъснение, за да натовари близо 200 чакащи пътници за малкия остров. Качваме се заедно с голяма група италиански младежи, за които почивката на Родос е може би ежегодишен летен лагер.
След около 1:30 часа клатушкане из Егейско море навлизаме в залива, където е пристанището на Сими. Още при появата на първите цветни къщи в далечината, хората вадят телефоните си да снимат, обзети от трескаво нетърпение. Колкото повече се приближаваме, толкова повече експлозията от цветове ни завладява. Архитектурата на разпръснатите по склоновете къщи е микс между европейски и азиатски стил, а фасадите варират от жълто, през розово до небесно синьо. От имения с гледка към морето, през величествени църкви до джамии. Картината наподобява автентичен танц на преплитащи се цветове и култури и не остава никакво съмнение защо разходка до Сими е сред топ атракциите ако си на море в Родос.
Сблъскваме ме със задушаващото топло още Щом напускаме комфорта на климатизираната каюта. Според телефона температурата е 33 градуса, но термометър над входа на близката аптека, показва 43 градуса и мисля, че е верен. Голяма част от туристическата група се насочва към хотелите в горната част на града, наречена Ано Сими, а останалите нетърпеливо крачат към първото заведение, което зърват, навреме за късен обяд. Часът е около 13:30, а в средиземноморските държави ресторантите работят до 15:00, след което почиват няколко часа, презареждат продуктите в кухнята и се готвят за вечерната резервация.
Ние също сме огладнели и сме успели да сведем избора си за обедно хапване до две места, едното от които е на километър от нас. Ако не бяхме пристрастени към добрата храна сигурно никога не би ни хрумнало да изминем един километър пеш в жегата, но нали сме си такива, избрахме да направим точно това. Разходка по крайбрежната алея на Сими е най-лесният начин да разкриеш красотата на градчето дори в 40-градусовата жега, макар да нямаше каквато и да е сянка.
Сядаме в Tholos, който е сред най-препоръчваните ресторанти за обяд в Сими. Дават ни маса с феноменална гледка към целия залив, храната идва бързо и в огромни порции, а вкусовете са фантастични. Сред поръчаните неща, най много се впечатлихме от традиционните за района скариди. Сими скаридите са с големина на едър шамфъстък и се ядат цели като семки, но са по-хрупкави и вкусни. Сервират се в бяла чиния, която контрастира изцяло на ярко червения им цвят, хапват се топли и се подправят единствено с лимон на вкус. Порцията изглежда малка, но скаридите са толкова богати на протеин, че създават усещане за ситост още щом хапнеш половината порция. Вкусната средиземноморска храна, утопичната гледка на полюшващите се яхти по съвършено гладката вода на фона на екзотични къщи, и лазурно синьото небе ни създават усещане за тотално безвремие.
Връщаме се в реалността щом осъзнаваме, че сме останали сами в ресторанта и вече има табела „Затворено“. Часът е три следобед, а ние се разхождаме по променадата насред пълна тишина и празнота. Около нас няма никой и дори къщите почиват с напечени стени. Попадаме на един съвсем малък плаж и се изкушаваме да събуем чехли и да се охладим в кристално чистата вода.
Остатъка от времето си тук решаваме да оползотворим из малките улички около пристанището. Не изкачваме стълбите към Ано Сими заради топлината, но островът толкова ни хареса, че си обещаваме да се върнем, за да го направим.
Прописваме целия път наобратно заради умората и се озоваваме се обратно в Родос привечер, когато лъчите на слънцето галят кожата без да я горят. Петък градът е шумен, жив, пулсиращ, а атмосферата е опияняваща дори за изморени туристи като нас. Привлечени от романтичната атмосфера и джаз акордите, идващи от The Last Butler, сядаме на по чаша автентичен коктейл, акомпанирана с тапаси от критска салата „Дакос“ и козе сирене с боровинки. Импровизираната джаз вечеря бе черешката на тортата на изпълнения с контрастни преживявания ден.
Ден 5 – В златната прегръдка на „Златния плаж“ Агия Агати
На петия ден от почивката ни сме все още изморени от вчерашните емоции и преживявания и си обещаваме да го караме по-лежерно. Родос има толкова страхотно море, че би било неразумно втори пореден ден да пропуснем златната възможност да отидем на плаж. Съвсем близо до Стегна, в нещо като залив закътан зад възвишения, до който се стига по черен път, намираме ни чака плажът Агия Агати (Agia Agathi).
Дълго време плажът е бил сред скритите съкровища на Родос и любим на местните, най-вече поради своето разположение и отсъствието на големи хотели в непосредствена близост. С времето придобива особена популярност сред руските и италианските туристи. Плажната ивица е дълга над 200 метра, с фин като кадифе златист пясък, откъдето идва и прозвището „Златния плаж„. Дъното е полегато, а водата е кристално чиста и спокойна.
В северната част на плажа има малък параклис, разположен в нещо като пещера, а в южния си край опира в хълм, върху който са руини от средновековния замък Feraklos, който е бил първата крепост на рицарите хоспиталиери от Малта. Плажът бързо ни става любим и решаваме, че ще прекараме тук целия ден.
Тъй като не съм почитател на храната на плажа, обядваме в близкото село Хараки (Charaki). В миналото е било едно рибарските селища на острова, с дълъг каменист плаж във формата на полумесец, който води началото си от южните склонове на крепостта. Хапваме вкусни сардини на грил в може би най-добрата семейна таверна в центъра Kostas & Elena. Въздишаме по синьото море, когато около нас усилено започва да се говори за бушуващите пожари в сърцето на острова, които вятърът разнася към нас. Уплахата, която четем в очите на местните, е истинска и неподправена, а опасността започва да изглежда съвсем реална.
Остатъка от деня прекарваме в златния плен на Агия Агати, близо до група италиански ученици, които вече правят планове как ще спят на плажа ако пожарите застигнат хотела им, и се презапасяват с бира и чипс. По залез вече целият хоризонт бе покрит от дебели кълба дим, идващи от нестихващия огън. Малко след полунощ, Хараки е евакуиран.
Ден 6 – Плаж Антъни Куин и вечеря в Стария град на Родос
В един от последните дни от почивката на Родос се будя рано, за да проверя ситуацията с пожарите. Стегна е разположена в подножието на огромна скала и почти няма растителност, така че не изпитвам притеснения толкова за нас, колкото за хилядите хора, засегнати от случващото се в южните части на острова.
Не искаме пожарите да попречат изцяло на пълноценното ни прекарване и се отправяме на север към един от най-живописните и известни гръцки плажове – Залива на Антъни Куин (Antony Quinn’s Bay). Плажът е кръстен на кинозвездата Антъни Куин, който посещава Родос, за да снима филма Зорбас гъркът. Актьорът е влюбен в плажа и решава да го купи, но няколко години по-късно Гърция си го взима обратно, като обаче запазва името.
Четох, че най-хубавите плажове на Родос от години са в ръцете на местната мафия, която ги е превърнала в машина за пари. Посещаваме Антъни Куин с ясната идея, че ще се сблъскаме именно с тази реалност, и може би заради това не оставаме изненадани или разочаровани. Плажът е малък, каменист, пренаселен дори в 10 сутринта, а шезлонгите са нахвърляни един в друг. Малко след като пристигаме започват да пренасочват тълпите от чакащи туристи към съседния плаж, тъй като този е вече със запълнен капацитет. Като изключим управата, природата и морето тук са невероятни. Макар да имаше много семейства, мястото е по-подходящо за хора без деца, тъй като дъното бързо става дълбоко.
Вечерта оползотворяваме в столицата Родос, която днес е много по-тиха и спокойна в сравнение с хаоса, с който ни посрещна в петък. Сякаш усеща, че лятната ни приказка на острова върви към финала си. Миналия ден прекарахме вечерта в новата част, затова днес решаваме да изследваме тайните на средновековния град на рицарите.
Историята на Ордена на рицарите хоспиталиери ме развълнува още от посещението ни на остров Малта. Прокудени от Палестина, първоначално рицарите се заселват на Родос, а след падането му под османска власт, орденът рицарите се преселват в Кипър и в последствие в Малта. Изграждат средновековния град като крепост, която през годините устоява десетки набези, преди да попадне в пределите на Османската империя през 1522 след 6-месечна обсада.
Старият град се дели на две части – горна и долна. В горната част е са някои от най-големите забележителности в Родос като Двореца на Великия магистър и Улицата на рицарите. Долната част пък е доминирана от интересен фюжън от средновековни сгради, джамии, църкви и дори синагога. Истински атестат за етническото и културно разнообразие на Родос през вековете.
Културният микс манифестира и до днес с шумни туристически улици, изпъстрени със сувенирни магазинчета и чаршии. Прекосяват ги призрачно тъмни алеи, по които се носят единствено звуци на потракващи по калдъръма куфари.
Попаднали именно в една от тези улици, намираме Dafni, гръцка таверна с романтична атмосфера, спечелила няколко престижни ресторантьорски награди през годините. Поръчваме си пресни морски дарове и любимата ни разядка фава, и се наслаждаваме на всеки миг на една от последните ни вечери в Родос.
Ден 7 – Разглеждане на Акропола и плаж в Линдос
Последният ден от пътуването ни в Родос започва обещаващо с новината, че пламъците край Линдос са овладени и районът е отново отворен за посетители. Резервираме билети за Акропола на Линдос предварително през GetYourGuide, за да избегнем традиционната опашка, и в 9 сутринта вече сме оставили колата на паркинга и крачим въодушевено към най-древната забележителност на Родос. На мястото на тълпите от туристи днес е празно, сякаш целият град е запазен само за нас.
Изкачваме стълбите до Акропола за десетина минути ако не броим времето, което прекарваме в снимане на главозамайващите гледки към плажа. Дали защото е рано, или защото градът до вчера бе под забрана за посещение, сме сред шепата туристи, дошли да видят останките от втория по важност гръцки храм.
Смята се, че посветеният на богинята Атина Линдия Акропол съществува най-късно от 4 век пр.Хр. Тук са били гърци, византийци, хоспиталиери и османски турци, и всички тези народи са добавяли, но и са взимали от Акропола през вековете. Последни през 20-ти век тук са били италианците, които го реставрират след внимателно проучване на историята му и до голяма степен придават днешния му облик.
Самата обиколка не е кой знае какво и най-вълнуващата част от разходката определено са гледките към белите къщи на Линдос, тюркоазеното море, и един невероятен залив, който от високо прилича на езеро. Надничайки през една от колоните виждаме пелена от гъст сив пушек, който идва иззад планините, за да ни напомни, че опасността е още тук.
Слизаме доволни, че успяхме да се докоснем до него, и се отправяме към пясъчния плаж на Линдос, където планираме да прекараме по-голямата част от оставащия ден. От плажа се разкриват магични гледки към Акропола и обикновено всички чадъри и шезлонги са заети. Днес обаче денят е необичаен и сме сред малкото му посетители. Открадваме си няколко топвания във водата преди вятърът да се усили, а с него и задушливата миризма на пепел и сажди, която вятърът духа в нашата посока.
Тръгваме си по обяд, за да хапнем в ресторанта Tambakaio от другата страна на Акропола. Ресторантът е разположен в Залива на Свети Павел (Saint Paul’s Bay), може би най-красивия плаж, който видяхме през 7-дневното ни пътешествие в Родос. Заливът е кръстен така заради вярването, че Свети Павел, един от най-ревностните разпространители на християнската вяра, пристига с лодка в Родос именно на това място.
Въпреки смесените отзиви за ресторанта, харесваме както обстановката, така и обслужването, а гледката дори не искам да коментирам. Хапваме бързо и скромно, понеже задушливият въздух, който по-рано ни прогони от плажа, ни застига и тук. Слънцето постепенно се загуби зад перде от дим, а лъчите му се прецеждат и оцветяват всичко около нас в сахарско жълто. Въпреки, че привидно нямаше паника, това бе сигналът, че е време да си ходим.
Оставяме колата в Стегна, връщаме се до вкъщи да вземем бутилката вино от хладилника, която си пазим още от първия ден, и се упътваме към плажа. Същия плаж, където бяхме 7 дни по-рано обзети от трепетно очакване какво ще ни донесе лятното ни приключение. И ние сме същите, но с много тен по кожата и малко тъга в сърцето заради предстоящото отпътуване.
Макар в началото Родос да ни се стори твърде туристически, а в последствие да съпреживеем най-страшните пожари, избухвали някога тук, си даваме сметка, че изминалата седмица бе изпълнена с някои от най-пълноценните моменти, прекарани заедно.
Докато изживяваме някакво щастие, трудно го съзнаваме. Разбираме колко сме били щастливи едва когато щастието премине и погледнем назад, за да го намерим, с чаша вино и заровени в пясъка крака на фона на залязващото слънце и безкрайното море.
