Между плажовете и маслиновите гори на остров Тасос

Тасос – не е първата асоциация в представите ми за горещо гръцко лято на екзотичен остров, но пък несъмнено е най-посещаваният за балканския елит от Румъния до България и от Егейска Турция до Сърбия и Северна Македония.

Несъмнено спомагат природните дадености на острова, които включват драматични планински хребети, които се спускат почти до морето; вечнозелени борови горички, хвърлящи своята естествена сянка досами плажа, и безчет маслинови насаждения, които сякаш са вплетени в самото същество на Тасос.

За четири дни успяваме да съчетаем всичко – плажове и планински села, оживени градове и тихи улици, традиционна кухня и нови вкусове. Това не е поредният пътеводител за десетте най-красиви плажа на Тасос, а по-скоро история за това как изглежда почивката, когато оставиш островът да те води.

Как се стига до Тасос

Пътят до острова е… дълъг. И от столицата, и от роден Пловдив, все отнема шест, седем часа. Достойна заслуга за това имат фериботите, които се хващат от Керамоти, или от Кавала.

Макар вариантът за ферибот от Кавала да изглежда по-привлекателен, особено за хора от София, линията Кавала – Скала Принос е доста по-непопулярна и дори в разгара на летния сезон се извършват едва по няколко курса за деня, с продължителност повече от час в посока.

Поради тази причина зачеркваме първоначалния план и шофираме още малко до Керамоти, откъдето фериботите по отсечката Керамоти – Лименас тръгват кажи-речи на всеки 15-30 минути, а курсът е между 30 и 45 минути според големината на кораба. Организацията може да изглежда леко шокираща, с бурно ръкомахащи стюарди, които указват накъде да караш, за да натовариш автомобила, но схемата е изпитана и щом сте успели до пристанището – ще ви качат.

Билети се купуват от гишето на пристанището, но дори да не се сдобиете с билет, тъй като сте сред последно натоварилите се автомобили и не сте имали време/или не сте разбрали, ще си запишат регистрационния ви номер и ще ви ги издадат на слизане, срещу съответното заплащане. А то е около 5 евро за човек и 20 евро за автомобил, разбира се в посока.

Къде да отседнем

След няколко обиколки из острова, останах с впечатлението, че западното крайбрежие – между Лименас и Лименария – е най-благоустроената и удобна част за почивка.

• Лименас – столицата, с най-много дюкянчета, таверни и оживена атмосфера.
• Лименария – по-лежерна, по-популярна със своите плажове.

Правим стратегически избор и отсядаме в Скала Принос – малко крайбрежно селище по средата между двата града. Тихо и спокойно, с пешеходна алея и плитки чисти плажове буквално на крачки от центъра. Настаняваме се в Thassian Riviera Hotel, но имаме препоръка и за хотела на първа линия Ilio Mare, който ще посетим следващия път.

На плаж в Тасос

Още преди да пристигнем, знаех, че няма да гоним най-известните плажове на Тасос като Марбъл бийч, Ла Скала или Гьола. От личен опит с дестинации като Крит и Родос знам, че колкото по-популярно е едно място, толкова по-голям е шансът да те разочарова.

Затова се насочваме към по-спокойни плажове и за четири дни посещаваме четири различни – Дасилио, Афродита, Платана, Пахис, някои и по два пъти. Всички са с кристална вода и плитко дъно, а естествената сянка на боровете ни пренася в Скопелос. Не във всеки обаче откриваме истинското гръцко ДНК, и заведенията, разположени на последните два плажа, изискват минимална консумация, конкурираща плажните барове на първия ръкав на Халкидики.

Планинските села на Тасос

Истинската изненада на острова не са хубавите плажове, а селцата, пръснати по склоновете на планината. До тях се стига по криволичещи пътища, които се отделят от главното шосе и се вият безкрайно между маслинови гори. Успяваме да разгледаме три, които събуждат апетита ни за още.

В Казавити пристигаме по препоръка на собствениците на хотела. Селото е известно с винопроизводството си – името му идва от „casa vitis“, къщата на виното. Но препоръката не е само заради традициите, а и заради едноименната таверна. В центъра, под сянката на вековния чинар, тя събира хората вечер след вечер. Място, където времето сякаш е спряло, а разговорите текат бавно и сладко като пивко вино. Хареса ни толкова, че ден по-късно се върнахме за обяд.

Следващата вечер се озоваваме в Рахони. По залез по улиците почти няма движение. Само няколко достолепни господа, потънали в протяжни разговори на единственото кафене, докато жените им са поканили приятелки на скромна приказка в двора. Районът е известен с производството на зехтин и с нетърпение търсим местни производители. Вместо тях срещаме единствено услужливи хора, които се опитват да ни упътят на развален английски. Накрая стигаме до заветното място – малка ферма, където възрастен собственик с охота ни дава да дегустираме от зехтина, който прави от десетилетия. Тръгваме си не само с две тенекии от течното злато, но и с няколко буркана традиционната за Тасос маслина „стафидакия“, и най-вече с мисълта, че следващия път ще го посетим отново.

Впечатлени сме и от Принос, и то не само заради двете чудни пекарни, които бързо се превърнаха в източник на сутрешни въглехидрати. Голямата изненада дойде с ежеседмичния пазар, който се вдига всеки понеделник, и за късмет успяваме да хванем. Досега сме били само на пазарите в Солун и Атина, за чиито мащаби Принос изглежда сравнително скромен, но пък съвсем автентичен. На щандовете се предлага всичко – от пресни плодове и зеленчуци, през местни сортове маслини и зехтин, до сирена, ядки и ароматни подправки на съвсем благоразумни цени. Що се отнася до дрехите и аксесоарите на знайни и не дотам познати марки – пазарът на Принос ги предлага в изобилие, но ние сме тук за други преживявания.

От Лименас до Лименария

Посвещаваме последните си вечери на двата най-големи града. Разстоянието между тях е близо час и със сигурност ако бяхме отседнали около единия или другия, нямаше да ни се шофира толкова време, за да ги разгледаме.

Лименас е наследник на античния град Тасос. На няколко минути пеша от пристанището могат да се видят руини от древния театър и останки от акропола. Историята е пропита навсякъде, но някак успява да съществува в хармония със съвременния живот, който кипи по крайбрежната алея и из тесните улички, пълни с магазинчета и ресторанти.

Докато Лименас пази духа на античността, Лименария носи отпечатъка на индустриалната епоха. В началото на ХХ век тук кипи живот около мините за желязна руда, а над града и днес стои „Палатаки“ – внушителна сграда, издигната като централа на германската минна компания „Spezial“. Тя гледа към морето отвисоко, като мълчалив свидетел на отминалите времена. По крайбрежната улица обаче животът е всичко друго, но не и мълчалив – вечер се изпълва с хора, които се разхождат под светлината на залеза, преди да седнат в някоя от многото таверни с гледка към морето.

Намираме място извън утъпканите пътеки и няма как да бъдем по-доволни от избора си. Това е последният ни ден на острова и сякаш всичко придобива още по-ясни очертания под светлината на червената луна. Грабим с пълни шепи от гръцката кухня и дишаме с пълни дробове от гръцкия въздух, защото е септември. Време за последни глътки лято.