Пътуване до непознатия Китай: Четири дни в Пекин

От край време пътуване до Китай оглавява челните места в списъка ми с желани дестинации. Затова нямаше как да не рискувам да натисна спусъка в онази студена януарска вечер, когато намерих изключително достъпни билети до Пекин. Да ги купим, казах си, а пък останалото ще го измислим в движение. Имаме пет месеца пред нас – все ще стигнат. Ако всичко е по план – поемаме на едно от най-вълнуващите си пътешествия досега. Ако пък нещо не се получи – ще изгорят едни билети.

И така, 5 месеца по-късно се оказа, че точно толкова бяха нужни да планирам екскурзията ни в Средната земя до най-малкия детайл. Напук на всички вложени часове, в дните преди тръгване се чувствах едновременно по-подготвен от всякога и абсолютно неподготвен за предстоящото преживяване.

С този пътепис искам да запаля интереса ви към една от най-старите и непознати нации на света, като ви предам частица от трепета да си на прага на Забранения град, емоцията да стъпиш на Китайската стена и хармонията след разходка в императорските градини.

Ден 1: Първа среща с Пекин

Кацаме в Пекин с първите лъчи на слънцето в понеделник. Началото на новата седмица дава старт на новото и непознато изживяване за нас. С напускането на ръкава на самолета се изненадваме от очакванията ни спрямо реалността. Летището на Пекин е седмото най-голямо и натоварено в света, и докато представите ни са за огромни мащаби, тълпи от хора, глъч и безредици, в действителност сме само ние, шепа пристигащи пътници. Пандемията засяга туризма в Китай и макар всички мерки тук да са паднали, западните туристи се броят на пръсти.

Минаваме гранична проверка бързо и лесно. Оставаме впечатлени колко услужлив и усмихнат е летищният персонал, който на развален английски предлага да ни помогне с попълването на декларацията за влизане в Китай.

Повечето апликации на телефоните ни не работят. Китайските интернет доставчици нямат връзка до сървърите на Гугъл, Фейсбук и др. от съображения за сигурност. Активираме електронни еСИМ карти с предплатен интернет, за да можем да не се лишаваме от телефона и да имаме интернет през цялото време.

Опознаване на хутонгите

С питане напред-назад успяваме да се сдобием с два билета до гара Донгжимен. От там метрото ни отвежда две спирки по-надолу до района на хутонгите в самия център на града. Хутонг е дълга тясна алея, набраздена с едноетажни къщи, в които от векове живеят местните. Днес думата е нарицателно за района, заключен между Забранения град, Барабанната кула и парка с езерото Бейхай. Кипящите от живот тесни улички са най-добрият начин да се потопиш в автентичната атмосфера на Пекин, далеч от небостъргачите. В хутонга не се спазва дистанция, няма ги и много от социалните норми като да се изкашляш с ръка на уста, но именно колоритът на „малките хора“ прави преживяването ни реалистично и безкрайно любопитно.

Изморени от дългия полет, бутаме куфарите под изгарящите лъчи на пекинското слънце и любопитните погледи на хората около нас.

Хотелът ни The Orchid се намира на една от най-оживените и поддържани алеи в района. Щом преминаваме прага ни обзема чувство на баланс и спокойствие – нирвана за сетивата след критично денонощие по летищата. Хотелът е в традиционен стил, със сенчест и прохладен вътрешен двор, където тишината се нарушава единствено от два пухкави котарака и няколко златни рибки, които се забавляват сред мехурчетата на течащата вода.

Посещение на Ламаисткия храм Йонхъгун

След кратка дрямка се запътваме към Йонхъгун, или Lama Temple – най-големия будистки храм извън Тибет. Според навигацията храмът е само на две преки от нас, но бързо осъзнаваме, че две преки са два километра и хващаме такси.

Причината грандиозният храм да е в Пекин е политическа, за да може управляващата Цин династия да постигне мир между народите на Монголия и Тибет.

Впечатляват ни величествената синя арка и ярко червената стена на храма, но още по-неочаквани са кълбетата тамян, които се стелят от стотиците запалени клечки на вярващите.

Комплексът се състои от няколко храма със статуи на Буда. Навътре в комплекса статуите прогресивно увеличават размерите си, с което символизират изминатия път и спиритуалното извисяване. Кулминацията на това пътешествие е 18-метровата статуя от сандалово дърво на бъдещия Майтрея Буда.

Разходка в парка Дзиншан

След бърз следобеден чай се отправяме към парка Дзиншан. Паркът е една най-големите забележителности на Пекин и от него се разкриват най-красивите гледки към Забранения град, особено по залез. Плащаме по едва 2 юана на човек за вход, за да се озовем в най-чистия, спокоен и красив градски парк, който някога сме виждали.

Опознавателната ни разходка ни отвежда до хълма с павилионите, от които се разкриват контрастни гледки към дворците на Забранения град и модерната част с небостъргачите и футуристичните бизнес сгради. Не липсват и първите местни, които искат да се снимат с пришълците от далечна България.

Вечерни пейзажи от Шъ Чахай

Шъ Чахай е общото наименование на езерата Циенхай, Хоухай и Сихай в старата част. В миналото районът е бил важно пристанище и крайна точка на канала, изграден между Пекин и Ханджоу, където са акостирали корабите, натоварени с коприна, чай и други екзотични стоки от юга.

Днес е едно от най-живописните кътчета в града, с пурпурните залези, романтичните лодки, китайските фенери и традиционните улици със сувенирни магазини. Имаме препоръка за hot pot ресторант, където обаче трябва да чакаме поне два часа за вечеря. Изгладнели, бързо сменяме плана и отиваме да ядем дъмплинги при Г-н Ши – друга препоръка от хотела. Сядаме на стара поолющена дървена маса в автентичен вътрешен двор на другия край на света на по бира и най-вкусните дъмплинги, които сме яли. Започваме да се съмняваме в уверенията на всички, че китайската храна няма да ни хареса.

Лягаме си сити, щастливи и адски изморени. Ама че ден.

Ден 2: Надникване в историята на Пекин

След не толкова дълъг, колкото непробуден сън, започваме деня със закуска в брънч ресторанта на хотела. Оказва се, The Orchid е особено популярен сред чужденци и дигитални номади, та едно от двете им заведения е приспособено за западняци. Наслаждаваме се на закуска с гледка към един от символите на Пекин.

Посещение на Площад Тиенанмън

Щом сме готови с бързата закуска се насочваме към Площад Тиенанмън и Забранения град, където ни очаква предварително ангажиран гид. Изчетох доста по темата и общият консенсус е, че да посетиш Забранения град с гид е много по-лесно, освен че научаваш неща, които няма кой да ти каже.

Датата отново е 4-ти юни, а годината е 1989. Площадът е сцена на поне половин милион студенти и интелектуалци, дошли на мирен протест срещу режима. После нахлуват правителствените танкове, които прегазват желанието за права и свободи. Никой не знае колко са жертвите на тази репресия, освен че са хиляди.

Новините от Хонг Конг достигат Запада, преминавайки през рухналите бариери на Берлинската стена. В Китай обаче цензурата е толкова заглушаваща, че населението извън столицата дори не разбира за случилото се. За жителите на Пекин пък то отдавна е едно „важно политически събитие“, за което предпочиташ да не говориш.

В днешно време Тиенанмън е най-големият открит площад в целия свят. Отворен е всеки ден и е безплатен за посещение със задължителен предварително запазен час. Днес обаче, предвид спецификата на датата, мерките са адски и стоим заобиколени от полицаи, докато чакаме гидът ни да се свърже с тях да ни легитимира.

Тур на Забранения град

На входа на Забранения град се чувствам като на прага на една сбъдната мечта. В представите ми винаги е изглеждал непосилно далечен и забулен в мистерия. Комплексът е резиденция на три различни императорски династии – Минг, Чинг, Янг. Според поверието се състои от 9999 стаи, но реалният им брой е малко под 9000. Употребата на девет, цифрата на императора, е символична, за да внуши грандиозността на постройката за своето време.

Дори за нашето време на сгради, пробиващи облаците, мащабите на Забранения град са нереални и буквално четири часа не ни стигат да го обходим. А голяма част от залите дори са затворени за посещение и могат да бъдат разгледани само отвън. Забелязваме това и в други атракции, вероятно с цел по-добро съхранение.

В комплекса има хиляди хора, но безграничната пространственост те кара да се чувстваш сякаш е полупразно. Обиколката ни завършва в летните градини, където са единствените дървета в Забранения град. Градините били любимото място на императорското семейство за бягство от горещините докато са в града.

Разглеждане на Барабанната кула и камбанарията

След дългия тур взимаме кратка почивка из уличките на близък хутонг и се отправяме към две исторически кули край хотела ни. Барабанната кула и камбанарията са стари почти колкото е стар самият Пекин. Те са най-северната точка на дългата осем километра ос, пресичаща центъра. Други важни забележителности по нея са Забраненият град, Дзиншан и Небесният храм, който ще посетим вдругиден.

В миналото кулите са сигнализирали часа, оповестявали са времето за сън и за ставане, биели са празнично през специални дни. Днес районът около тях е магичен и е станал притегателен за местните. Казват, че тук е жив духът на стария Пекин преди технологичния подем. Сливаме се с тълпите играещи деца и семейства, които се забавляват с обръчи за поредното Тик-Ток клипче или просто се наслаждават на последните слънчеви лъчи за деня.

Барабанната кула е и едно от най-популярните места за снимки и всеки ден наблюдаваме тълпи от хора, търсещи перфектния кадър на фона на червената ограда. Именно тук за пръв път се сблъскваме с платените фотографи – феномен, който щяхме да видим на различни туристически места дори и в Шанхай.

Съвсем наблизо има традиционен магазин за сладки и солени дребни неща за хапване, където с помощта на преводача на телефона поръчваме няколко от най-типичните пекински снакове. Особено ни допадат ето тези бисквитки – топящи се в устата и с приятен баланс на сладко и солено. Интересен факт за кухнята на Китай е, че в Пекин хората предпочитат солената храна, а на юг преобладават храните със сладък привкус.

Пеша по Уангфуджинг и патица по пекински

Тази вечер се отдалечаваме от хутонгите, а поводът е традиционна вечеря с патица по пекински. Заведението, което сме избрали, също се намира в старата част, на минути от популярната търговска улица Уангфуджинг. Този район е много модернизиран – с широки булеварди, космополитни сгради и пристрастяващи светлини от билбордите.

Пеша по Уангфуджинг за пръв път усещаме космополитността и технологичната напредналост на града, която остава някак скрита докато си в чаровния, някак земен район с хутонгите. Свивайки по пресечните улици, виждаме още по-различна картина – никакви хора по тротоарите, за сметка на огромни хотели и офис сгради и нестихващ поток от автомобили и клаксони, които раздират въздуха. Макар районът да е особено популярен сред туристи, ако търсите истински автентично преживяване в Пекин, определено не бих го препоръчал.

Дойде редът и на патицата по пекински. Специалитетът се приготвя на много места в столицата, но малко са толкова известни, колкото ресторантите с Мишлен препоръка Da Dong и 1949 Hidden City, в който вечеряме. Традиционната патица по пекински трябва да бъде с лъскава и хрупкава кожа, а месото вътре да е много крехко. Сервира се половин или цяла порция, а в изисканите ресторанти като 1949 я обезкостяват и презентират на масата ви. С патицата вървят нарязани на жулиени зеленчуци и сос, както и тънки палачинки, приготвени на пара. Идеята е да използвате палачинката, в която да съберете парченца от патицата заедно със зеленчуци, и да натопите цялата хапка в соса преди да я изядете. За пръв път съм ял подобна патица по пекински в софийския ресторант Yum Chinese, но като презентация и вкус беше доста далеч от тази тук.

Нощ край езерото Сихай

Нямаме търпение да прекараме още време около езерата. Атмосферата им е специална и ни привлича като магнит. Тази вечер сме край Сихай, най-малкото от трите. В мрака на нощта езерото е особено романтично със запалените жълти фенери по дърветата и светещите водни лилии, носещи се ефирно по гладката му повърхност.

В далечния край на езерото ярко жълт дракон и романтична музика ни правят част от вечерта на света на край на света.

Ден 3: До Летния дворец и обратно

Закусваме в кантонийския ресторант на хотела, където сервират традиционен Дим сум. Дим сум, което буквално означава да докоснеш сърцето си, са малки хапки, най-често под формата на дъмплинги, които са любима закуска в много райони на Китай. Освен няколко вида дъмплинги, закуската ни включва и яйчни нудли в соев сос и традиционно конджи – нещо като топла оризова каша, в която плуват парчета свинско и гъби шийтаке. Неизменна част от такава закуска е и силният, плътен зелен или черен чай.

Посещение на Летния дворец Ихъюан

За разлика от топлината и уюта на ресторанта, отвън денят ни предвещава облаци и дъжд. Това обаче изобщо не ни отказва от плана да видим Ихъюан – любимата резиденция на императора, известна като Летния дворец. Именно тази забележителност бе причината да променим плана в последния момент и да удължим престоя си в Пекин с един ден. Промяна, за която не съжалих нито за миг.

Летният дворец се намира на около 12 километра северозападно от Забранения град. Императорът поръчва строежа му през 1750 година като място за отдих и прохлада на императорското семейство през горещите пекински лета. След като е ограбен и разрушен по време на Опиумните войни, белязали началото на китайския „век на унижение“, дворецът е реставриран като резиденция на императрица Цъси. Самата тя остава в историята като един от най-значимите владетели на модерен Китай.

Целият парк е с големина 30 кв.км, и макар на входа да купуваме билет с достъп до всички атракции, сме наясно, че един ден няма да ни стигне да ги разгледаме.

Кръжим от павилион на павилион около голямото езеро Кунмин, което през годините вдъхновява редица китайски писатели за своите разкази. Впечатлява ни мраморният 700-метров коридор, вписан в Гинес като най-дългата галерия в света. Отвежда ни до мистичния храм със статуя на Шива, заемащ централно място в пейзажа на Летния дворец. Сюжетът е допълнен от традиционните пагоди с нагънати червени покриви, които са като декор на филм.

Зад храма пък попадаме на улица Суджоу, копие на водните градове около Шанхай, която е особено популярно място за снимки. Не разбираме как минаха часовете, а сякаш не сме покрили дори 1/5 от всичко, което можем да видим.

Гастрономически тур на хутонгите

След изисканата вечеря в 1949, днес сме отново в района на хутонгите да хапнем по места, които със сигурност бихме пропуснали. За целта съм ангажирал тур на хутонгите, който е сред най-високо оценените активности в Пекин. Като любител на местната храна нямах съмнение за него още щом го намерих. Турът е от 18:00, но закъсняваме за пореден път, тъй като все още не можем да свикнем с мащабите на всичко.

Стигаме тъкмо навреме за първата спирка – семейно ресторантче, където опитваме нудли по пекински в задушевна обстановка, които бързо ни стават любими.

Продължаваме към втората локация за Хан кухня. Над 90% от китайското население се определя като Хан и затова тази кухня е станала като нарицателна за китайската кухня изобщо. Влизаме в специална зала, където ни сервират разнообразни ястия на кръгла маса. Идеята е за споделяне на ястията чрез въртене на масата, така че всеки да може да опита от всичко.

Третата локация ни предлага монголско барбекю. Монголският народ изиграва значима роля в историята на Китай и построяването на Великата китайска стена. Традиционно, монголците се хранели в полеви условия в широките степи като разпалват огън в металните си шлемове, а месото нанизват на мечовете като на шиш. Смята се, че така възниква идеята за hot pot-a. Заведението е пълно, шумно, и всички се наслаждават на храната, която си приготвят буквално сами.

Предпоследното място е буквално „дупка в стената“ и със сигурност не бихме го забелязали дори да минем покрай него. Попадаме в класически „мъжки ресторант“ – задимен въздух, фасове по пода, и няколко двойки на кръчмарска вечер по китайски. Настаняват ни в самостоятелна зала, за да опитаме любимия дъмплинг на императрица Цъси и традиционен китайски алкохол.

Последната спирка на днешния гастро тур на хутонгите е бирария в двора на бивша фабрика, преобразена в арт пространство. Изглежда популярна както сред местни, така и сред чужденци. За пръв път откакто сме тук се чувстваме на запад. Поредно доказателство колко цветен и многолик е Пекин. 

Ден 4: Между миналото и бъдещето на Пекин

Последният ни ден в столицата започва най-рано тъй като днес програмата ни включва посещение на цели две големи забележителности – Храмът на Небето и Великата китайска стена. Планът е много амбициозен, защото предвижда над 250 километра път, и макар ранното ставане да не е любимо на някои от нас, ще трябва да се примирим.

Всъщност, да се потопиш в динамиката на забързаното утро има и своите несъмнени плюсове. Новият ден изпълва тесните улички около хотела с триколки, които зареждат магазините, скутерчета на разносвачи, и родители, които водят децата на училище преди работа. Само тук цари такъв организиран хаос, в който всеки е едновременно съсредоточен в своите дела и всички се съобразяват един с друг.

Утро в Небесния храм

През вековете Тиентан, по-известен като Храма на Небето, е бил едно от най-светите места в Пекин. Храмът с над 700-годишна история е бил място за жертвоприношения на китайските императори към Небето. Небето и Земята са сакрални начала, към които древните китайци се отнасяли с особена почит. Вярва се, че императорът е син на Небето и властта му е дадена от него.

Днес паркът около храма е любим на местното население, което идва тук за сутрешни физически дейности, танци, пеене или просто да се поклони на слънцето. Тук сме и ние, главозамаяни от мащабите и лазурната фасада на Храма на фона на безоблачното небе. Интересна е и символиката на формите – кръгли в северната си част, за да символизират Небето, и квадратни в южната си част, за да олицетворят Земята. Така с всяка крачка към храма си по-близо до Небето.

Велико на Великата китайска стена

За пореден път бързаме за гвоздея на пътуването ни в Пекин – Великата китайска стена. Тичаме до метрото, Галя го изпуска за секунда и хваща следващото, докато аз трескаво пиша на нашия гид Джой да ни изчакат. Пристигаме благополучно и в 10:15 вече сме потеглили към едно от Новите седем чудеса на света.

Да стъпиш на китайската стена е велико усещане. Приключението ни започва от 14-та наблюдателна кула на секцията Мутиеню, a крайната ни цел е покоряване на кула №20. Цялата стена с дължина малко над 20 километра е разделена на секции, които са частично или изцяло реставрирани за туристически цели. Избираме Мутиеню като една от най-живописните и лесни отсечки. Друга популярна секция е Бадалин, но тя е предпочитана най-вече от китайците, и е доста по-натоварена.

Спираме във всяка наблюдателна кула за почивка да се скрием за миг от неумолимите лъчи на слънцето. Дългото около 2.5 километра трасе, пилигримите и историите, от които си част, е най-близкият аналог на испанското камино, който мога да си представя. Крайната му цел обаче не е катедралата в Сантяго де Компостела, а Камъкът на героя.

В Китай има една поговорка: Не си герой, ако не се качиш на Великата стена. Ето ни и нас – изтощени и изпотени герои на върха на света.

Под светлините на футуристичния Санлитун

Връщаме се в Пекин, когато слънцето се е изгубило от хоризонта и небето е напоено в наситено синьо. Последната вечер заделяме на контрастна разходка до Санлитун, един от най-проспериращите квартали на града с вече избледняваща слава на център на нощния живот.

Намира се на няколко километра от хотела, които решаваме да извървим наполовина, а за останалата половина да хванем такси. Нямаше как да сме по-доволни от решението си, тъй като още след няколко минути попадаме под светлината на китайските фенери в една от най-оживените части на града. В навечерието на предстоящия Фестивал на драконовите лодки улиците са изпълнени с народ, а пред популярните заведения се извиват опашки.

В Санлитун виждаме модерното лице на Пекин, с небостъргачите, по които танцуват ефектни светлини, огромните рекламни билборди, изисканите ресторанти и бутиковите молове. Мащаби, невиждани в Европа, които ни карат да се чувстваме като мравки, но пък точно така съм си представял модерния далечен изток.

Промяната в заобикалящата ни реалност ни харесва и оставаме тук до полунощ, за да сложим подобаващ завършек на изпълнения с емоции ден. Пекин ти действа като магия, която не можеш да развалиш. 

Прибираме се късно, за да станем рано и да стегнем куфарите за следващата дестинация – футуристичния Шанхай.