Отново в Рим: 10 различни и непопулярни преживявания

Всички пътища водят към Рим и ето, че година и половина след последното ни посещение отново сме тук.

Поводът? Дълъг уикенд-изненада за Свети Валентин. Кръщавам пътуването ни „Рим за напреднали“, а този пътепис пиша за всеки, търсещ различни и непопулярни преживявания във Вечния град.

На лов за улична храна из Монти

Таксито ни оставя пред апартамента ни в сърцето на Рим. Този път спим в Монти – стар, престижен квартал с хълмисти павирани улици, осеяни с барове, ресторанти и места за улична храна. Съвсем навреме сме, за да обиколим няколко места за улична храна наоколо преди да се отправим към първата ни резервация за нощна визита на Галерия Боргезе.

По време на последното ни посещение на Рим направихме food tour на Монти, който обаче не ни допадна особено. Затова този път залагаме на места, които сами сме намерили предварително. Импровизираният ни тур включва сандвич с рикота в Mizio Street Food, пица на парче и римско суплѝ от La Prezzemolina и може би най-вкусния сладолед в цял Рим от Gelateria Santa Maria Maggiore.

Сандвичите в Мицио се наричат schiacciata (скиачата) – тосканската версия на по-добре познатата фокача. Суплѝ пък е римският отговор на типичните за Сицилия аранчини – пържени оризови топки с мека сърцевина. Един от най-популярните пълнежи за суплѝ е cacio e pepe.

„Нощ в музея“ в Галерия Боргезе

Галерия Боргезе е топ атракция в Рим, която досега все ни се изплъзва. През 2020 бе затворена за реновация, а през 2022 билетите бяха свършили месец по-рано. Можете да влезе last-minute единствено ако се наредите от рано и сте сред първите 13 човека за деня, в противен случай задължително резервирайте поне месец по-рано. Билети можете да закупите лесно и сигурно от GetYourGuide.

Влизаме с последната група за деня, която е най-компактна, а самото посещение трае най-малко. Ахвам още на входа при вида на позлатените тавани и пищни декори. Започваме от картинната галерия на втория етаж и шедьоври като Леда и лебедът на Да Винчи, Даная на Кореджо и Агрипина и Германик на Рубенс. Впечатляваща е и залата, където е скулптурата на Трите Грации на Канова.

Слизаме на първия етаж и загубваме ума и дума пред гения на италианския скулптор Бернини. Особено внимание заслужава статуята на Аполон и Дафне, Похищението на Прозерпина, и Давид. Трите скулптури пресъздават до съвършенство силата и емоциите на изобразените персонажи, които сякаш всеки момент ще проговорят.

Задължителна е и скулптурата на Паулина Боргезе на Канова. До деня на представянето й никой не е подозирал, че Паулина, тогава съпруга на Боргезе, е позирала гола за твореца.

Една традиционна сутрин в Рим

Утрото в Рим обикновено започва с капучино и кроасан или традиционно maritozzo. Маритоцо е кифличка, пълна със сметана, в която навремето мъжете криели годежните пръстени за любимите си.

Съвсем не по случайност се озоваваме в едно от най-старите кафенета на Рим – Bar Farnese. Тук собственикът, елегантен джентълмен на 85-годишна възраст с цветен блейзър и бяла риза, обслужва клиентите си, също предимно около тази възраст, със завидна скорост и лекота. Успял е да създаде истински оазис на спокойствието и бавния живот насред шума на един от най-оживените райони в града.

Посещение на Колизеума и Римския форум

Да отидеш в Рим и да не видиш Папата е разбираемо (досега никога не сме го виждали), но да не видиш Колизеума е недопустима грешка. За да се сдобиете с билети през официалния сайт, трябва да резервирате няколко седмици по-рано. Ако не успеете, можете да закупите билет в последния момент от GetYourGuide, както направих и аз.

Името Колизеум идва от колосалната бронзова статуя на Нерон, която в миналото се издигала на метри от амфитеатъра. Самият амфитеатър е бил арена на битки между гладиатори и животни за забавление на императорите и простолюдието.

Стандартният билет включва посещение на два от етажите на Колизеума и Римския форум в съседство. Форумът е бил център на ежедневието в Римската империя. Задължително е да се покатерите до Градините на Фарнезе и хълма Палатин, на който Ромул основал града през 753 година пр. Хр. Посетете с екскурзовод или си свалете аудио-гид, за да научите повече за единственото място в света, където хилядолетни истории отекват от всяка руина.

Събота вечер в Трастевере

Трастевере е стар работнически квартал, който в превод означава „отвъд Тибър“. Предишни пъти е бил нашият предпочитан квартал за спане в Рим, тъй като е едно от най-романтичните места за разходка и същевременно е близо до центъра.

През уикенда Трастевере се превръща в център на нощния живот. След залез площадите се изпълват с младежки тълпи, миризмата на бира и трева престава да ти прави впечатление, а пред традиционните тратории за прясна паста се извиват дълги опашки.

Автентичната вечер в Трастевере започва в историческия бар San Calisto, който е предпочитана спирка най-вече сред местните. Собственикът купува бара в края на 60-те години, а по-късно успява да го разшири като закупува и съседната кинкалерия. Днес тя е превърната в уютна вътрешна зала, пълна с картини и спомени, създадени от многобройните почитатели на бара. Цените на всичко са поне два пъти по-евтини от където и да било в Рим.

Става време за хапване и се отправяме към Osteria Nannarella, храмът на покривките на бели и червени квадратчета, кутиите с причудливи форми паста по стените, и автентичните римски тонарели (по-дебела форма на спагети). Чакаме по-малко от 20 минути за маса, а още с първите хапки на традиционния carciofo alla giudia (пържен артишок по еврейски) сме в рая. А каквото и да кажа за тяхната паста ще бъде недостатъчно, така че най-добре отидете и я опитайте сами.

Разходка из Римското гето

Римското гето е в историческия център, но остава скрито за масовия турист. Заповедта за построяването му идва от Папа Павел IV през 1555, който затваря еврейската общност в тясно пространство, а освен това налага и редица рестрикции. Сред тях са забрани римските евреи да излизат извън границите на гетото, да упражняват повечето форми на търговия, както и да притежават имоти.

Еврейското гето на Рим е второто най-старо в света след Венецианското гето, създадено 40 години по-рано. Днес е едно от скритите кулинарни съкровища на града, както и един от най-колоритните райони, където да прекараш няколко утринни часове. Тръгваме по главната улица Via del Portico d’Ottavia и вървим сред стари сгради, носещи белезите на вековна репресия. Под тях кошер ресторанти с еврейски специалитети се готвят за първите си посетители за деня.

Една от дълбоко пазените тайни на гетото е рикотената торта с вишни, която приготвят в историческата пекарна Boccione. Тортата е с текстура на чийзкейк, но видът и вкусът й са нещо, което не сме опитвали никъде другаде. Струва си да посетите и почакате, повярвайте ми.

Курс по прясна паста и тирамису

Гвоздеят на 3-дневната ни програма в Рим е курсът по прясна паста и тирамису. Курсовете по правене на паста са една от най-разпространените активности в града, които не обвързват разглеждане на забележителности. Вариантите пък са безброй. След дълго разглеждане се спирам на най-високо оценения курс в Tripadvisor и Google с оценка 5/5 от хиялди ревюта – The Roman Food Tour. Записал съм ни на курса през GetYourGuide, тъй като платформата ми дава гъвкавост да сменя датите в случай, че някой от дните времето ни се развали и предпочета да преместя курса за този ден.

Освен, че се забавлявахме и направихме нови запознанства, приготвихме два вида прясна паста и адски вкусно тирамису за десерт, които хапнахме с охота заедно с неограничено количество вино. Рецептите са толкова лесни и прости, че с удоволствие бих ги споделил в отделна статия в блога. Цялото преживяване е около три часа и е сред най-интересните неща, които ни се случиха за три дни в Рим.

Свети Петър и още римски базилики и църкви

Свети Петър във Ватикана е несъмнено най-грандиозната базилика, която някога ще видите. Струва си да се наредите на опашка, която дори да изглежда дълга, върви доста бързо.

Щом влезете, задължително се спрете пред скулптурата Пиета на Микеланджело. Вгледайте се и в пода, за да отброите точно колко по-внушителна е Свети Петър от други добре познати катедрали, включително Парижката Света Богородица.

Рим е осеян с главозамайващи базилики отвъд Свети Петър. Други, които ни направиха силно впечатление и препоръчвам да разгледате са Санта Мария Маджоре, Санта Мария сопра Минерва, Сан Джакомо ин Аугуста, Света Агнес ин Агоне, Свети Амброзий и Боромео.

Вино и гурме в квартал Ченточеле

Ченточеле (Centocelle) е бивш военен квартал извън центъра, който в превод означава сто клетки. Днес е работнически район, който в последните години се превръща в инфлексна точка на уличната култура и кулинарната сцена на Рим, като Капана в Пловдив и квАРТала в София.

За да стигнем до Ченточеле хващаме зелената метролиния от спирка San Giovanni и слизаме на спирка Mirti. Набелязал съм две популярни хипстър заведения – Ma Mi Mo и Menabó Vino e Cucina. В Ma Mi Mo опитваме следващото поколение Аперол и Кампари – Aspide и Bitter Mazzini – които са с доста по-натурален вкус от химичните Аперол и Кампари, познати в България. Menabó е ресторант с Мишлен препоръка, където най-после опитваме нещо различно от паста и сме може би единствените туристи в заведението.

Пазара за улична храна в Тестачо

Тестачо е спокоен и тих квартал, разположен в подножието на хълма Авентин. Именно тук се заражда традиционната римска храна, а днес тя манифестира под най-различни форми на над 100 щанда в наскоро реновирания пазар Mercato di Testaccio.

Първата ни спирка е щандът за римски сандвичи Mordi e Vai, където опитваме бест-селъра Alesso di Scottona с бавно готвено телешко. Правим следващ стоп пред легендарната семейна пицария CasaManco и пробваме на крак няколко неочаквано добри комбинации върху пица. Ако времето не ни бе притиснало толкова, последната спирка от пазара трябваше да бъде щандът за прясна паста Le mani in pasta, за който получихме препоръка от участник в курса по прясна паста предишния ден.

Решаваме да пропуснем последната спирка, за да сме навреме на летището. Оставяме си нея и още много други за следващия път, когато ще сме отново в Рим.