Три дни в Копенхаген: Как да ги оползотворим и какво да видим

Копенхаген със сигурност не е сред градовете, за които бих стегнал куфарите при първа възможност. Все пак признавам, че Майк Викинг и неговият „Малък наръчник по хюга“, които Галина ми подари преди време, определено разпалиха любопитството ми към скандинавската култура и Дания.

Решението да го посетим взимаме на Ивановден, когато нашата приятелка Йоана споделя, че то „всъщност е много близо и с удобни полети“. Този разговор дава начало на нашето майско 3-дневно приключение в датската столица.

А как прекарахме 3 дни в Копенхаген и какво видяхме прочетете в следващите редове.

Ден 1: Здравей, Копенхаген

Знам това-онова за Дания, най-вече колко висок стандарт имат датчани, колко е лошо времето през голяма част от годината, и как все пак успяват да са сред най-щастливите нации в света. Може би знаят тайната как се живее този живот, която ние тепърва разкриваме.

След близо 3-часов полет от София, безпроблемно сдобиване с билети за влака на терминала и мимолетно 15-минутно пътуване, слизаме на централната гара. Веднага прави впечатление, че не се усеща обичайната атмосфера на големите гари, с тълпите хора на посоки, мръсотията и съмнителните типове, които се навъртат наоколо.

Спим в The Urban House – хостел, който спокойно може да мине за 3-звезден хотел из много европейски дестинации, които сме посещавали. В лобито животът кипи, предимно заради италианските семейства с приповдигнатите гласове, детския глъч и опашките на двете рецепции. Тълпата е цветна и интернационална, точно какъвто щеше да ни се покаже и самият Копенхаген.

Истории за храна в Meatpacking District

Естествено преди да пътуваме сме си написали домашното и знаем, че обичайно първата спирка от разглеждането на Копенхаген са цветните къщи Nyhavn. Нашата обиколка обаче започва от района с бившите складове и месарници Meatpacking District, на едва няколко минути от хотела ни. Защо отиваме там ли? Районът е сериозно съживен през последните години и в момента е една от най-модерните и хипстър локации за храна, а ако четете тази статия сигурно знаете, че ние винаги съчетаваме пътуването с хубава храна на по-нестандартни места.

Започваме от една от най-популярните градски пекарни Hart Bageri. Първата такава е отворена през 2018 година, а съдружниците, които я управляват са по един или друг начин обвързани със световноизвестния изискан ресторант Noma. Часът е към 16 и очаквано (макар да не ни се искаше) няма почти нищо останало, но успяваме да се доберем до най-хрупкавия кроасан с масло и капучино. С тях идва и първият сблъсък с цените в Копенхаген, но добрата новина е, че той е най-страшен, после свикваш.

Около пекарната заведенията са най-различни – има такива за бургери, морски деликатеси, бавно печено свинско, такоси и в общи линии каквото ви дойде на ум. Идеята им е да си поръчате храна и да й се насладите на дългите дървени масички отпред, по които се виждат предимно млади хора. Цялостната атмосфера е готина и свежа, и благодарение на слънчевото и топло време, на което случваме.

Поосвежени от коефиновъглехидратната комбинация продължаваме да обикаляме района, любопитни да разгледаме какво още ще ни предложи. Цялото място е много интересно, защото сградите са запазени в оригиналния си сив и стерилен вид, но същевременно хората отпред им придават неочаквана топлина и пъстрота.

Минаваме покрай Warpigs – мястото за бавноготвено свинско, за което съм чел, и което знам, че трябва да посетим днес за вечеря. Пред халето с надпис Ismageriet до него пък се извива тълпа от поне 20 души, които оказва се чакат не за какво да е, а за сладолед! Кога пак ще ни се падне да сме в Копенхаген и времето да е подходящо за сладолед? Нареждаме се, а щом стигаме до вътре сме смаяни от избора, а по-късно и от вкуса на сладоледа.

Различен е от джелатото, което сме свикнали да ядем, но за сметка на това адски вкусен. Хапваме си го вътре, докато на пейките пред нас хора се наслаждават на сладоледа си по къси гащи и суитчър. Сякаш нарочно небето започва да посивява, слънцето да тлее, макар да е все така високо в небето, и да се появяват капчици дъжд.

С колело до Нихавн

Ободрени след сладоледа, сме готови да изгорим някоя друга калория с разходка до центъра. В Копенхаген един от най-добрите, бързи и приятни начини за придвижване е с колело. Съвсем наблизо намираме паркинг за колелета, където има и няколко оранжеви колела на Donkey Republic, най-популярната платформа за краткосрочен наем на колело. Карането на колело в града е точно толкова приятно и спокойно, колкото да караш колело на Гребната в Пловдив – дълги прави булеварди с достатъчно място за теб и за по-опитните колоездачи да те подминават.

Нихавн (Nyhavn) е пред очите ни за по-малко от 30 минути и е точно какъвто сме го виждали – със старите цветни къщи и вековните дървени кораби, като оживяла пощенска картичка. Някога „Новото пристанище“ е било опасна част от града, гъмжаща от разюздани моряци и жени за удоволствие. Дали защото е неделя, или времето е лошо, горещата точка за туристите е подозрително празна, а от моряците и техните дами няма и следа. Възползваме се, за да направим много снимки, но обещавам на Галя да дойдем пак в слънчево време, когато пейзажът ще грее по съвсем различен начин. Извън това да се щракнеш, тук можеш единствено да си хванеш корабче и да направиш тур на каналите, или да седнеш на някое от туристическите заведения по павираната улица.

Продължаваме по главната улица Strøget, осеяна с магазини и бутици. Улицата е една от малкото, които съм виждал в Европа изобщо, където магазин на H&M може да е заобиколен от бутици на Gucci и Moncler. На това му казвам за всекиго по нещо!

Strøget е толкова дълга, че ни отвежда до главния площад на града, съвсем близо до гарата и хотела ни. Както сме си обещали, вечерта отделяме на Warpigs с оживената рокаджийска атмосфера, стотиците хора, и може би най-вкусното свинско с колсло и mac & cheese, които съм опитвал скоро.

Ден 2: Отвъд трите моста

Пътува ли повече, човек започва да се вълнува по-малко от това да разгледа всички забележителности възможно най-бързо. Именно заради това, вместо да се втурнем в луда обиколка на забележителностите, предпочитаме да опознаем града отвън навътре и заделяме деня на три квартала, които много често наричат с общото наименование „The Bros“ – Vesterbro, Nørrebro, Østerbro.

Bro е датската дума за мост, а името на кварталите идват от там, че е имало мостове (някои от които ги има и до днес), водещи до западното, северното и източното предградие на Копенхаген. В миналото това са били работнически райони за средната класа, квартали на имигранти, или такива с фабрики.

С годините и социалните и културни промени в Дания, кварталите минават през много метаморфози, всяка от които оставя своята следа. С такава шарена история, днес кварталите са като бъркотия от цветове и култури, които нямаме търпение да опознаем. Как? Разбира се – с колело.

Из Vesterbro

Vesterbro е бил работнически квартал, по-късно превърнал се в район за среднощни забавления. Славата си на място за нощен живот носи и до днес, но не заради бившите червени фенери и клубовете, а защото тук са най-готините заведения в Копенхаген.

Денят се очертава слънчев и тръгваме рано, за да му се насладим за по-дълго. Вървим по главния булевард Istedgade и наблюдаваме как кварталът се разбужда. Хора с ранички на колела бързат бавно за работа, търговците мият прозорците на витрините си, цветари изкарват китките си, а пред кафенетата и пекарните се нареждат първите клиенти за деня. Улиците са чисти, детският смях се чува от двора на близката протестантска църква, превърната в училище, и цялостната гледка е някак утопично-идилична.

Ние също вървим към Hart Bageri за поредна доза въглехидратно удоволствие. Този път залагаме на традиционни датски печива и няма как да не сме доволни. Заговарям момчето зад каса, което живо заделя хлябове в плик с надпис „Sanchez“. Името ми е познато, защото видях мексиканския ресторант преди няколко минути надолу по булеварда. Оказва се, че както Hart, така и ресторантите Sanchez са на собствениците на Noma, така че колаборацията между пекарна и ресторант за тапас изведнъж ни се стори най-логичното нещо.

Редицата от перфектно подредени шарени жилищни сгради по Istedgade свършва там, където започва централният площад на Vesterbro с насядалите по пейките хора, които похапват сандвичи и кроасани с масло насред десетки паркирани колелета. Две от тях са нашите и ни отвеждат към Nørrebro.

Из Nørrebro

Преди Nørrebro се отбиваме до TorvehallerneKBH, популярен покрит пазар с храни от целия свят. Умирам си за хот-дог, но уви не намирам такъв щанд, затова залагаме на smørrebrød, типичните за Дания отворени сандвичи. Хапваме ги на щанда на Hallernes след като победоносно изчакваме опашката от 10 човека и тъкмо навреме преди чакащите гладни да станат тройно повече.

От другата страна на моста е Nørrebro, квартал на имигранти предимно от Турция и Близкия изток, който се трансформира изцяло благодарение на хора на изкуството и такива със свободни професии, които усядат тук през последните 40-50 години. Атмосферата е на мултикултурен, забързан район, населен предимно с млади хора и студенти.

На ъглова улица на главния булевард Nørrebrogade сядаме в градската пекарна за кафе Andersen & Miliard, която подозрително ми напомня на Алтруист в София. На метри от нас е гробището Assistens, където е погребан Ханс Кристиан Андерсен. Докато търсим локацията му ни подминават спортни ентусиасти, майки с колички, семейства с деца, дори подскачащи катерички, устремени към някой жълъд. Случващото се около теб е такова, че забравяш къде си и имаш усещането, че си в парк.

Краят на парка е начало на колоритната улица Jægersborggade. Дългата не повече от 300 метра отсечка е изпъстрена с пекарни, кафенета и винтидж магазини за дрехи и е страхотен начин да прекараш половин-един час далеч от шума по главния булевард.

Из Østerbro

За по-малко от 30 минути, колелата ни отвеждат до главния булевард на Østerbro. В забързаното софийско ежедневие, ранният следобед около 15 часа е време за кафе пауза, докато в Копенхаген изглежда този час бележи края на работния ден за много хора. Трафикът по улиците започва да се увеличава, а по светофарите започваме да виждаме по 4-5 колоездачи за всеки чакащ автомобил.

Østerbro е най-семейният от трите квартала, които посещаваме. Днешният му имидж са чистите улици, спретнатите паркове и осезаемата тишина и спокойствие, които те обземат в мига щом кривнеш от булеварда и се озовеш из страничните улички. Надлъж по тях кооперации се редуват с еднофамилни къщи в стар стил, с грижливо поддържана градина и ниска бяла ограда.

Пускаме се по една от тези кокетни улици в издирване на обществена чешма, за да се освежим. Водата в Копенхаген е напълно питейна, при това е една от най-качествените и добре филтрирани води в цяла Европа. Покрай чешмата подминаваме Juno the bakery – една от най-популярните градски пекарни, която е в списъка ни за посещение. Пробваме тяхното легендарно кардамоново рулце, а покрай него поръчваме и канелено рулце със сладко от ревен, както и мини торта Отело. С изключение на рулото с ревен, останалите два десерта са по-скоро разочароващи предвид славата на пекарната. Кафето им пък е филтър, затова отскачаме до близкото специално кафе Prolog, което се ползва с особено добра репутация в града и много от пекарните работят именно с тях

Шляем се из улиците на квартала, когато биваме привлечени от глъчта, идваща от площад зад ъгъла. На него хора са насядали по масите на по бира и водят оживени разговори под топлината на майското слънце. Срещу площада синя витрина с птица додо и два плажни стола пред входа успява да грабне разфокусираното ни внимание. Намираме се пред Isoteket, една от най-високо оценените джелатерии в града. Похапваме сладолед на столчетата, потопени в идилична атмосфера, която само ученическият автобус дръзва да наруши. У нас сме свикнали в 16 да сме в пика на своята работна креативност, а тук това е времето за разходки със семейството. Може би започваме да разбираме защо са толкова щастливи хора.

Скандинавска кухня в Norrlyst

Копенхаген е една от вълнуващите кулинарни дестинации в света. За втората ни вечеря в града съм ангажирал предварително маса в ресторанта с Мишлен препоръка Norrlyst. Намира се в центъра, в избата на къща от гредоред от края на 18-ти век. Вървейки към ресторанта се чудя дали 20 часа не е твърде рано за вечеря и дали няма да сме първите гости. Още с отварянето на вратата осъзнавам, че е нямало как да сгреша повече.

Масите, около 10 на брой, са заети до една, с изключение на нашата. Атмосферата е задушевна и неформална, може би най-точното определение за нея е хюга. Както повечето добри ресторанти, Norrlyst ни носят а-ла-карт меню както и дегустационно такова. Спираме се на 4-степенното меню във вегетариански и вариант с месо. Всички ястия, които ни поднасят, са с изцяло сезонни продукти, добити от малки местни ферми.

Визуално храната ме отвежда на разходка из гората, с тартара-подпис на ресторанта, който напомня почва, по която избиват първите пролетни треви. Следват тиквичките, от чиито цветове ме обзема пролетно настроение, докато основното – филе от треска с опушен вкус в свеж портокалов сос – ме пренася в края на един дълъг летен ден, край току-що разпаленото огнище под звездите.

Ден 3: Време за музеи и забележителности

Слънчевият ни ден се очертава и ветровит, затова ще прекараме повече време в разглеждане на музеи и забележителности. Купуваме Copenhagen Card, която дава възможност за безплатно посещение на над 80 забележителности, или това са горе-долу всички интересни места в центъра, които могат да ви хрумнат.

Спираме за бърза закуска в най-старата пекарна в града – Skt. Peders Bageri. Препоръчвам да опитате кардамоновата кифличка cardamom bun, адски вкусна е! Немската църква Свети Петър в края на улицата, която дава и името на пекарната, е най-старата църква в Копенхаген.

Между старо и ново в Розенберг и Националната галерия SMK

Първи разглеждаме двореца Розенборг, лятна резиденция на Крал Кристиан IV, която в последствие се трансформира в място за съхранение на съкровища и ценни предмети, плячкосани от войните. В двореца има 24 зали, от които особен интерес представляват Зимната зала, която е единствената със запазен автентичен вид (но ние я хванахме в ремонт и не видяхме нищо), Голямата зала с трона и сребърните лъвове, символ на абсолютната монархия, и Стъкленият кабинет с кралската колекция стъкло от Венеция. В съкровищницата под замъка се докосваме до кралските артефакти, сред които златната корона на краля и 400-годишното вино, което кралското семейство отваря за специални поводи и днес.

От другата страна на булеварда спрямо Розенборг е монументалната сграда на Датската национална галерия SMK. По-голямата част от изложбите са посветени на европейското изкуство от 14-ти до 19-ти век и на датското и скандинавско изкуство от средата на 18-ти до 20-ти век. Интересен е контрастът между безкрайните зелени пейзажи, присъщи за датското изкуство, и мрачната, военна атмосфера, която доминира европейските творби. Има и крило, посветено на модерното изкуство, което признавам си не разбирам и не намирам за особено вълнуващо.

Влизаме в музея безплатно с Copenhagen Card и без да чакаме на опашка. Предвидете поне два часа за разглеждането му.

Глиптотеката на Карлсберг и градините Тиволи

Спестяваме време като хващаме метрото, което ни спира на няколко минути от Новата глиптотека на Карлсберг в самия център. За нея мога да говоря дълго, но истината е, че трябва да я посетите, за да я усетите.

Още на входа се озовавате в зимната градина с огромните стъкла и буйна растителност, която в миналото е била изложбената зала на предметите на изкуството, които биреният магнат е притежавал. Самият той е бил виден ценител на изкуството и за едва няколко години успява да събере солидна колекция артефакти от египетската, гръцката и римска култура, които в последствие дарява на града чрез своята фондация. Подредбата на предметите, цветовете на стените и осветлението са така подбрани, че се чувстваме сякаш пътуваме през времето.

Остатъка от топлата част на деня прекарваме в Тиволи, зелено пространство в центъра, трансформирано в увеселителен парк с над 150 години история. Счита се, че е един от най-старите подобни паркове и дори Уолт Дисни го е използвал за вдъхновение за собствения си Дисниленд.

Организацията в парка е страхотна, има десетки съоръжения за забавления, а мястото кипи от родители с децата си или хора, насядали по заведенията да се порадват на последните слънчеви лъчи за деня.

Дегустация на европейски вкусове в THEO

За последната ни вечер имаме резервация в още един ресторант с Мишлен препоръка – Theo. Кухнята на ресторанта събира най-добрите европейски вкусове и ги интерпретира с традиционни скандинавски съставки. Днешното ни дегустационно меню предвижда цели седем степени, част от които са за споделяне.

Кулинарното ни пътешествие е като миш-маш от вкусове и текстури – миди Сен Жак с манго, разтопена страчатела с кедрови ядки, две текстури на карфиол в сос шийтаке, пепър стек или филе от треска и феноменален сладоледен десерт, в който главният герой е отново ревенът. Един наистина подобаващ финал на гастрономическите ни преживявания.

Ден 4: Посещение на Кристиансборг и smørrebrød обяд

Утрото започва с имейла на авиокомпанията относно очаквано закъснение на полета ни. Необезпокоявани от това, оставяме багажите в хотела за няколко последни часа в града, който толкова ни хареса, че ни се иска да имахме поне още ден.

На закуска сме отново в Hart Bageri. Този път опитваме spandauer и tebirkes, две от най-традиционните датски печива. Толкова са вкусни, че ни хваща яд как не ги открихме по-рано.

Следва разглеждане на Кристиансборг, най-голямата забележителност на Копенхаген и един от най-впечатляващите европейски дворци, които съм виждал. В миналото дворецът е бил резиденция на датските крале, а днес е седалище на парламента и министър-председателя на страната. Сградата е опожарявана два пъти през 1794 и 1884, като руините на първия дворец могат все още да бъдат разгледани в сутеренната му част. Безспорно най-впечатляващи са приемните зали, които и днес помещават пищни банкети и специални кралски церемонии.

Помните ли обещанието ми от първия ни ден да се върнем на Nyhavn, когато е слънчево? Е, дойде и този момент и беше толкова красиво!

За обяд хапваме отново в Norrlyst, но този път се доверяваме на тяхното обедно smørrebrød меню. Сядаме на слънчева маса пред ресторанта и се наслаждаваме на отворените сандвичи с пушена сьомга и херинга, следвани от варианти с треска и телешко.

Край нас животът кипи, а ние бързаме да ги изядем бавно, мислейки за преживяванията си от последните 24 часа и как най-доброто от Копенхаген остана за накрая.

Хюга е да изживееш мига и вярвам, че успях да разбера защо хората тук са толкова щастливи – опитват да живеят на по-бавни обороти и по-простичко. Дано и ние се научим като тях – да прекарваме повече време навън, да се събираме по-често, да се наслаждаваме на момента.