Какво да видим в Кипър за три дни
Кипър е сред онези дестинации, които не са представлявали особен интерес за мен, докато не разбрах колко история е побрана на този къс земя в Средиземноморието.
В този пътепис разказвам как отпразнувахме априлския рождения ден на един от най-близките ми приятели и давам полезни съвети за пътуване до Кипър и пълна тридневна програма.
Ден 1
Разходка из Ларнака и посещение на Камъка на Афродита
Кацаме рано сутринта в Ларнака след 1:30-часов полет със самолет от София. Летището е спретнато и по-голямо отколкото очаквам. Още по-неочаквано е как минаваме паспортни служби само със сканиране на лична карта на една от десетките за целта машини и цялата процедура отнема по-малко от 2 минути.
Излизаме на паркинга, където температурите са с 15 градуса по-високи спрямо София и моментално ни става ваканционно. Изчакваме около 30 минути да ни докарат колата, тъй като използвам местната компания A&G, която е базирана в Пафос и не поддържат на летището. Ако следите блога знаете, че по принцип предпочитам малки местни компании, при които няма скрити такси и огромни депозити. Горещо препоръчвам да вземете кола под наем, особено ако желаете да обикаляте из острова.
Потегляме на огромната 7-местна Toyota Rush към Ларнака, за да дадем официален старт на приключението ни в Кипър с подобаваща закуска. Островът е бивша английска колония и посоката на движение е от ляво, което ми идва стресиращо макар да съм шофьор с 10 години опит.
Центърът на града е едва на 15 минути от летището, а пътьом минаваме покрай забележителното Солено езеро на Ларнака, в което група розови фламинго вече закусват със скариди.
Пеша из Ларнака
Ларнака е сравнително малък град и след няколко завоя се озоваваме в центъра. Паркирането става свободно на улицата, но поради размерите на колата предпочитаме да я оставим на широк платен паркинг на метри от морската алея. Цената за 3-часов престой излиза около 3-4 евро, колкото в Пловдив и София.
Харесал съм модерното брънч заведение Edem’s yard с китна градина, разположена в междублоково пространство. Музиката е на макс още в 10 сутринта, за да ни напомни, че и ние сме тук на парти.
Опитваме половината меню – класически яйца бенедикт, крок мадам, бейгъл Smoked Tokyo и банофи палачинки. Ядохме толкова много и толкова вкусно, че накрая ни е трудно да повярваме как сметката е по-малко от 25 лв на човек. Както щеше да се окаже, с малко предварително търсене в Кипър се хапва уникално вкусно и евтино.
След обилната ни закуска се пускаме на протяжна разходка по морската алея на Ларнака. Палмите по цялата й дължина напомнят на Майорка. Вятърът роши листата им, докато утринните морски вълни грижливо подравняват финия жълт пясък за шепата туристи, дошли на плаж.
В края на алеята са разположени две от най-големите забележителности в Ларнака – Средновековния замък, в чийто двор днес се помещава Централната джамия, а на няколко метра от него е Православната църква Свети Лазар.
Непосредствено близкото разположение на тези храмове на вярата е следствие от бурната, кървава и жестока история на острова, в която турският и гръцкият народ се опитват да разпределят това парче земя в продължение на години. Екзотичният микс в традициите и културата на двата народа е тема, която виждаме вкоренена в много от местата, които посещаваме в Кипър.
Положението изглежда спокойно и поне нашето впечатление е, че хората са успели да се преборят с различията си и да живеят в мир и разбирателство.
Площадът пред църквата е едно от най-живописните места в града, но не по-малко приятни за разходка са автентичните улички наоколо, изпъстрени с кафенета, дюкянчета и работилници.
Усещаме, че Ларнака може да ни даде още, но вилата ни е край Пафос в другия край на острова и преценяме, че е по-добре да потегляме, за да не стигнем съвсем по тъмно.
Камъка на Афродита
Пътят за Пафос е по магистрала, която изглежда необичайно натоварена за това време на деня. Имаме два часа до вилата, които поне в началото убиваме в оживени разговори, докато някои не затвориха очи да отморят след ранния полет. Малките радости на това да те возят.
Една от най-интересните спирки по пътя за Пафос, където е и нашата вила, е скалното образование, известно като Камък на Афродита (Petra tou Romiou). Легендата за митичната скала на брега на плажа е, че именно тук се е родила богинята на любовта.
До колко това е истина оставям на вашата любов към древногръцките митове и легенди, но горещо ви препоръчвам да я посетите, по възможност, по залез, когато студената сива скала се преоблича в оранжевите нюанси на кипърското слънце и се превръща в едно от най-красивите места в Кипър.
А то отдавна е зад хоризонта, когато се ориентираме към място за вечеря. Оказва се, че вилата ни е в доста туристическия Коралов залив край Пафос и нито едно от заведенията на главната улица не изглежда нашето. Държим на вкусната и автентична храна, а от пътуването ни в Крит знам, че най-добрите ресторанти обикновено са далеч от шумните места.
Така намирам семейната таверна Peyia, разположена до храма на главния площад на селото на десетина минути от вилата. В девет вечерта таверната се пука по шевовете и се налага да изчакаме за маса. В Кипър хората традиционно хапват мезе. Мезето представлява 7-10-степенно меню, съставено предимно от разядки, които се сервират през няколко минути, докато не остане място на масата.
Правим нещо подобно и поръчваме от всичко – халуми, хумус, дзадзики, картофи, цвекло, кипърска салата, маслини, традиционно телешко клефтико, котлети, а десертът разбира се е от заведението.
Храната е семпла и без излишна суета, но божествено вкусна и пристрастяваща.
Ден 2
Опознаване на Лимасол и разглеждане на Белия плаж
С Галя се събуждаме почти без аларма, а част от групата вече е станала и закусва на терасата с гледка към морето. Свенливото априлско слънце единствено дръзва да наруши хармонията между безкрайното синьо небе, което се съединява с тюркоазено синята вода в хоризонта.
Днес съм подготвил амбициозна програма, която ще счета за успешна дори ако посетим само половината спирки. Тръгваме рано в посока Лимасол – втория по големина град в Кипър, който е на час от Пафос.
Разходка из очарователния Лимасол
Стигаме до центъра по-трудно в космополитния Лимасол, където изглежда задръстванията са нещо съвсем нормално. Паркираме в подземния паркинг на пристанището, за да скрием колата от жаркото слънце през следващите няколко часа. Прави ни впечатление, че новата част на града около пристанището, както и крайбрежната пешеходна алея са много добре поддържани и красиви. Небостъргачите, стърчащи иззад старите сгради наоколо, свидетелстват бурното развитие на града като търговски център на острова.
За разлика от Ларнака, тук няма плаж, а само спокойно море, от което идва свеж полъх. Успоредно на крайбрежната от другата страна е бул. „28 октомври“, главната пътна артерия на града. Константният шум и изпаренията от превозните средства бързо ни писват и се шмугваме в най-близката забранена за коли улица.
Истинското очарование на града се крие в малките улички, в които попадаме щом пресечем главния булевард и навлезем в историческия център. Не следваме определена посока, а проправяме път в капано-подобните улички, които ни водят до древни площади и забележителни църкви.
Правим дълъг обяд в автентичната MEZE Taverna, който завършва с гледане на турско кафе и хапване на традиционен кипърски десерт женски пръсти, който е смесица между хрупкава баклава и толумбичка. Толкова вкусно, че бих се върнал дори само заради него.
Някои от сградите са изоставени и запустели, докато в други на метри от тях сервират поредната порция мезе на току-що пристигналите туристи. Може би точно тези пъстроцветни изоставени сгради съхраняват чара на стария град и го оставят в сърцето ни.
Групата ни отдавна се е пръснала и всеки прави нещо различно в града, потънал в собственото си безвремие, и май на всички ни е добре така.
Белия плаж на Кипър
Преброяваме се на сборния ни пункт до катедралата Ayia Napa и сме готови за тръгване към към следващата спирка за деня.
Един от най-интересните природни феномени на острова е плаж, формиран изцяло от гладки бели камъни с десетки естествени морски пещери. Атмосферните условия са направили камъните гладки като кадифе, а фините песъчинки остават по ръцете като талк. Водата изглежда подходяща за гмуркане, но все още е студена.
Край плажа сядаме в ресторанта за морски дарове Agios Georgios, който изглежда е втората най-голяма атракция в района, съдейки по стотиците гости. Носят ни огромни плата с пресни морски дарове, които ядем до пълно насищане, но обслужването е безразлично и формално, няма я кипърската гостоприемност.
На километър от ресторанта се отбиваме до фермата за драконов плод на невероятния Костакис, който ни разкрива тънкостите на отглеждането му. Растението дава плод на есен, но все пак накупихме местно производство маракуя, папая, манго, авокадо и ягоди, които с охота ядохме дни наред след като се прибрахме в България.
Е, не успяхме да изпълним цялата програма за днес, но пък разходката из Лимасол определено остави ярък отпечатък в съзнанието на всеки.
Ден 3
Селски туризъм в Омодос и Левкара
През последния ден от приключението ни в Кипър времето решава да се влоши още повече, но ние не му се даваме и се отправяме на пътешествие във вътрешната част на острова. Набелязал съм няколко от най-красивите села в Кипър – Омодос, Лофу и Левкара, с идеята, че може би ще успеем да видим само две от тях.
Омодос
Първата ни спирка е Омодос, живописно село в подножието на Троодос. Намира се на около на 40 километра от Лимасол в сърцето на винения регион на острова.
Чудесно е за лежерна разходка из автентични гръцки улички, опитване на местни специалитети от пекарната на Йоргос, или винена дегустация в някоя от безбройните изби наоколо. Всъщност разходка в Омодос и винена дегустация са едно от най-популярните неща, които можете да правите във вътрешността на Кипър.
Ние направихме страхотна дегустация на четири вида вина в бутиковата винарна Oenou Yi, а сомелиерът ни бе така любезен да ни покаже процеса от отлежаването на виното в бъчви до бутилирането му.
Ако не разполагате с кола, можете да се присъедините към целодневен тур със сертифициран местен гид, който ще ви потопи в историята и традициите в производството на вино на някоя от десетки семейни винарни в района.
Левкара
Впечатлени от преживяванията ни в Омодос, се отправяме към друго колоритно село в кипърската провинция – Пано Левкара. Намира се на около 50 минути от Лимасол в посока столицата Никозия.
Левкара е известна преди всичко с вековните си традиции в ръкоделието. И до ден днешен всяка уличка е украсена от гоблени, шевици и всякакви на вид бродирани покривки.
Централната улица е осеяна с дюкянчета, пред всяко от които виждаме жена да бродира. Всяка ни приканя живо да се приближим и видим изящното й творчество от първа ръка. Цялото преживяване е доста битово, но с елемент на туристически капан.
Сядаме в хипстър-битово кафене близо до централния площад, за да се освежим с чаша следобедно кафе и нещо сладко. Отпиваме глътка и моментално разбираме, че са ни сервирали традиционно турско кафе. Спомняме си, че турската част на острова е на по-малко от час от нас и не задаваме въпроси.
Нямаме време да разгледаме Лофу, но пък сме тъкмо навреме за една последна кипърска вечеря. Правим я в семейната таверна Aletri, разположена в сърцето на едно от спокойните предградия на Лимасол. Върху покривките има найлони – сигурен знак, че сме попаднали на правилното място.
Поръчваме си стандартните неща – все още не са ни омръзнали. През последните дни се убедихме, че когато храната е вкусна, нямаме нищо против да я повтаряме всеки ден.
Използваме връщането до паркинга, за да откраднем последна разходка из района. Пленителен е, какъвто е и целият Кипър.
Очакват ни още толкова много преживявания в Никозия и на север, че нямаме търпение да се върнем за още. Обещаваме си да го направим, за да изпълним програмата.
Съвети за пътуване до Кипър
Ето всичко за Кипър в моя импровизиран пътеводител:
- Кипър е в ЕС, пътува се безпроблемно само с лична карта, и почти навсякъде се приемат картови плащания.
- Водата е неподходяща за къпане през зимните месеци чак до април/май месец. Времето през пролетните месеци е предимно слънчево и топло с температури до 25 градуса, но ветровито особено в западната част в района на Пафос. Най-подходящи за слънчеви бани и море са месеците юли, август и септември.
- Препоръчвам да отседнете в Кипър за минимум три нощувки, за да видите поне част от най-интересните градове и забележителности на острова.
- Между основните градове Ларнака, Лимасол и Пафос има редовен градски транспорт, но ако искате да обикаляте, е по-добре да си вземете кола под наем, защото островът е голям. Препоръчвам компанията A&G – колите са малко остарели, но пък не правят проблеми на пътя и условията са много прозрачни.
- Шофирането става в лява лента и няма проблем да шофирате с българска книжка. Колите под наем са с отличителни червени номера, което ги прави лесно разпознаваеми за местните, които проявяват допълнителен толеранс към водачите-туристи.
- Лимасол е най-удачният град, който да използвате като база за ежедневни обиколки, тъй като е точно в средата на южното крайбрежие и всички основни градове и забележителности са на час, час и нещо с кола
- Ако пътувате до Никозия, можете да преминете или с лична карта, или с паспорт. Ако пътувате с кола, трябва да сключите задължителна застраховка на границата, която струва около 15 евро.
- Най-добрите плажове и най-много природни забележителности са в района на Ларнака и Агия Напа. Ако отивате за плажове и природа – отседнете в тази част на Кипър.
- Ако обикаляте острова, добра идея е да кацнете на летището в Ларнака и да отлетите от Пафос, или обратното. Така можете да спестите от билети и излишно пътуване.
- За Камъка на Афродита оставяте колата на широкия паркинг пред магазина и минавате в тунела под главния път. Има табели с указания отстрани на магазина.
Карта на Кипър
Можете да разгледате моята карта на Кипър на български, която да ви служи за ориентир кои градове си струва да посетите, кои ресторанти препоръчвам за вкусна и автентична кипърска кухня, както и някои от задължителните за посещение забележителности.
Кликнете върху картата, за да я разгледате и да запазите някои от местата за вашето пътуване до Кипър.
