Уикенд в Пловдив – фюжън прегръдка на старо и ново

Пловдив, Града под тепетата, фюжън от ярки контрасти, в който старо и ново намират пресечни точки навсякъде.

Кореняк пловдивчани често имаме склонност да приемаме очарователния ни град за даденост. В съзнанието ни живописните калдъръмени улици, величествените разкопки и красивите къщи на Стария град отдавна са отстъпили мястото си на ежедневни задръствания, нестихващи ремонти, презастрояване и загуба на старовремския облик на града.

Като много други млади хора, и мен съдбата ме отведе в София, а завръщането в Пловдив започна да се случва все по-рядко и за по-кратко. Обикновено „по задачки“, както се казва. Животът обаче винаги намира своя начин, и така в последния момент се озовах с покана за престой в бутиковия хотел Съборна 25, билет за оперен концерт на Античния театър, и внезапно обзелото ме желание да опозная Пловдив като турист. В края на работния ден стегнах раницата за един нестандартен уикенд в родния град!

Утро в Капана със специалното кафе на ДюкянЪ

Перфектната уикенд разходка в Пловдив започва (и обикновено завършва) в очарователния квартал „Капана“, пренебрегван, сив и скучен район, който през последните години претърпя забележителна трансформация, за да се превърне в най-оживения артистичен квартал в цяла България. Кварталът е експлозия от цветове и креативност, чието ехо можеш почти да чуеш из тесните улички, нашарени с хипстър графити и дървени масички.

Рано сутринта въздухът е изпълнен с аромата на прясно изпечено кафе, идващо от близкото кафене ДюкянЪ. Автентичното заведение се държи от мило семейство, което преустройва порутена стара къща в артистично specialty coffee място с традиционна за квартала битова атмосфера. Имам уговорена среща, а масичката до открехнатия прозорец с гледка към площада на втория етаж е най-доброто място за сладки приказки докато градът спи. С изтъркулването на часовете гледаме как Капана се пробужда и ни приканя да се потопим в бохемската му атмосфера.

Изоставяме го, за да се впуснем в сърцето на Пловдив – Стария град. Калдъръмените алеи водят към пътешествие назад във времето, в което вековете се прегръщат и те правят свидетел на нещо като гоблен от история.

Потапяне в древността на Стария град и Античния театър

Сливането между ново и старо се вижда най-ясно в еклектичната смесица между класическа архитектура и хипстър заведения в Капана, която постепенно отстъпва ред на низ от стари градски галерии и традиционни кръчми с гръмки имена като Конюшните на царя и Гражданския клуб. Мостът между тези две вселени е живописната улица Съборна, по която се вият улични изложби и се носи мелодията на самотен свирач, дошъл да припечели в мързеливия съботен ден.

Едно от първите неща, които искаш да видиш в Пловдив, е емблематичният Античен театър, символ на непреходното културно наследство на града. Древното съоражение е построено през I-ви век, когато Филипопол (едно от старите имена на града) е важна част от пределите на Римската империя. В Античността театърът е бил ядрото на обществения живот, тъй като именно тук е заседавало народното представителство. Никога не съм го посещавал ей така, просто за да го видя с очите на турист, но бързо поправям това.

Докато седя на древните каменни стъпала встрани от голяма група туристи се заслушвам в шума от клаксоните на преминаващите през тунела автомобили. Почти долавям ехо от минали представления и класически драми, което ме кара да бъда още по-нетърпелив за спектакъла довечера.

Запътвам се към Небет тепе, най-известния от седемте пловдивски хълма и друга голяма забележителност в града. Дългата павирана пътека свързваща Античния театър с тепето криволичи между високи стари зидове и магазинчета за craft сувенири. Представих си за миг как си купувам магнит от Пловдив и си го добавям към колекцията на хладилника в София. Шантаво, или пък не съвсем?

Пътьом, иззад ъгъла на сувенирния магазин на кръстопътя се подава табелата на Hostel Old Plovdiv, най-добрият бюджетен хотел на Пловдив според Tripadvisor, рехава група туристи излизат от информационния център отсреща, а двойка младоженци тъкмо са приключили снимките пред Балабановата къща и са се запътили към Хисар Капия няколко метра надолу по улицата. Стори ми се, че се случват необичайно много неща за това време от деня.

Най-после стигам тепето, а панорамната гледка, която се разкрива от върха напълно си заслужава усилията да се добереш до него. Керемидено червени покриви изпълват хоризонта, а зад тях живописните Родопи сякаш ги слагат в рамка. Гледката прилича на оживяла картина, в която тук-там се подава някой развълнуван домашен любимец.

Посещение на Къщата на Хиндлиян и Балабановата къща

Кое прави едно пътуване уникално? За мен това със сигурност е изследването на нови места и вкусове. Досега никога не бях влизал в музеите на Стария град, или поне не и в съзнателния си живот. Винаги са били толкова близо до вкъщи и толкова леснодостъпни, че просто съм си казвал „има време“.

На един хвърлей разстояние от тепето се озовавам се пред запрещаващ зид, който огражда двора на къщите Хиндлиян и Балабановата къща. Първа разглеждам Къщата Хиндлиян, която ме главозамайва с изящно сините фасади и правилните си правоъгълни форми. Истинската изненада започва след като прекрачвам входа зървам интериора. Старинен, пищен, бохемски. Пловдивски.

Вторият етаж е дори по-красив, с орнаментирана чешма с течаща топла вода и тежка драперия, през която едва се прокрадват няколко снопа слънчеви лъчи. Моментално разпознавам огледалото от снимки на абитуриентски и сватбени сесии на близки и приятели. Открадвам снимка на Галина, която не подозира нищо.

Посещението на музея съвпадна с изложбата „Букви и Образи“ на ученици от художествената гимназия на града. Акцентът й е върху първата буква от името на всеки ученик, а самата тя e умело вплетена в скицата като основен елемент на изобразеното лице или образ. Амалгамата между старо и съвременно, която срещам в къщата, е своеобразно олицетворение на двете лица на града – тук горе, насред възрожденските къщи и тихите калдъръмени улици, и там долу, в модерните заведения, кипящи от живот.

Минаваме през тайния изход зад дървената стряха, за да се озовем в двора на Балабановата къща, построена в началото на 19-ти век от заможния лихвар – Панайот Лампша. Името си взима от следващия си собственик – Лука Балабанов. В началото на 20-ти век къщата е срината до своите основи и е възстановена напълно 40 години по-късно, за да се превърне в една от най-съществените забележителности в града.

Усещането за уседналост на прага между старо и ново време се подсилва от експозицията на старинни пощенски картички на богати пловдивчани, обикаляли Европа в годините от 1898 до 1935. Зареян в тях разпознавам любими места като Одрин, Истанбул, Кавала и Солун, които изглежда са устояли теста на времето и са успели да съхранят автентичния си вид и все пак да изглеждат модерни.

Късен традиционен обяд с гледка в Oleander Garden

Когато пътувам, винаги вървя леко встрани от утъпканите пътеки, особено ако става въпрос за места за хапване. Открил съм, че именно това е формулата за намиране на т.нар. скрити съкровища, независимо къде съм. Попаднах в наскоро отворения Oleander Garden благодарение на една случайна ръчно начертана табела, която гласеше „The best view is around the corner“ или нещо подобно. Вече споменах за криволичещите улички на Стария град, та откриването на точния вход към заведението се оказа трудна задача, но пък с всяка крачка у мен нарастваше увереността, че усилията си заслужават.

Дават ни маса с гледка към града, а топлите лъчи на слънцето допълзяват до ръба й през широко отворения прозорец. Поднасят ни традиционни български вкусове и се наслаждаваме на домашно приготвена храна и дружелюбно обслужване, неприсъщо за модерните заведения из Капана.

Кулминация на уикенд разходката с опера под звездите

Тръгваме от ресторанта, когато слънцето е започнало да залязва и сенките на дърветата се бяха удължили. Отправяме се отново към Античния театър, който се оказва същевременно начало и кулминация на уикенд разходката ни, за да гледаме италианската опера Севилския бръснар от програмата Opera Open. Преживяването Opera Open е много специално, тъй като е олицетворение на стремежа на Пловдив за приемственост между богата му история и съвременното изкуство. Съвременна постановка, изнесена върху многовековна сцена капсулира контрастната, но същевременно хармонична комбинация от старо и ново по уникален начин.

Докато ансамбълът се подготвяше и оркестърът настройваше инструментите си, трепетно очакване изпълваше въздуха. Топлият блясък на светлините, повеят на вятъра и кръжащите над главите ни птици допълваха очарованието на вечерта.

Историята проследява приключенията на граф Алмавива, който заедно с лукавия бръснар Фигаро, минава през поредица от комични ситуации, измами и недоразумения, за да спечели сърцето на Розина, любовта на живота му.

Докато последните ноти на Figaro, Figaro, Figarooo отекваха през нощта ме обзе дълбоко чувство на благодарност за наситения на емоции уикенд в Пловдив. Последните 24 часа бяха истински пример за това как едно обикновено прибиране вкъщи може да се превърне в незабравимо приключение.