Мадрид за три дни | Пътепис

Какво да видим за 3 дни в Мадрид

Мадрид е една от задължителните европейски столици, които да посетим ако сме любители на хубавото време и добрата храна. С Галина прекарахме три невероятни дни в Мадрид, за които разказвам в следващите редове.

Отварям скоба, че пътувахме от събота до сряда с Wizzair и имахме допълнително време за разглеждане и обиколки, както в деня на кацането, така и в деня на излитането.

А сега напред към пътеписа от Мадрид и какво да видим за 3 дни в испанската столица.

Ден 1

Пеша из Мадрид в разглеждане на топ забележителности

Избираме да спим в центъра, защото обичаме да сме близо до всички забележителности и заведения. Той е не голям и се обхожда пешеходно за няколко часа, а ние спим в самото му сърце на Gran Vía – известната мадридска улица с ретро-американски облик.

Избрал съм бутиковия хотел Petit Palace Triball. Част е от веригата хотели Petit Palace, които сякаш са превзели Мадрид и намираме на всеки ъгъл в централната част на града.

Хотелът е с много хипстър интериор, жестока локация, а стаите са тихи, просторни и удобни.

Посрещат ни с комплимент вода, чиято картонена опаковка става за повторна употреба, а от прозореца ни виждаме сградата на Primark и частица от Gran Vía.

Първата сутрин след кацането ни спим толкова удобно и приятно в потъналата в тишина стая (Gran Vía е всъщност много шумна улица), че отваряме очи в 10:15. А аз съм запазил съм безплатен тур на Мадрид… от 11.

Обличаме се на бързо, пропускаме кафето и закуската, и в 10:58 се озоваваме пред популярното кино Callao, където ни очаква и нашият гид. Подобно на други туристически градове като Рим, в Мадрид се правят десетки безплатни турове ежедневно. Спрял съм се на Classic Madrid Walking Tour от агенцията City Secreto заради добрите ревюта.

Обикаляме всички забележителности в центъра на Мадрид почти по часовниковата стрелка – Сол, Плаза Майор, Пазара Сан Мигел, Плаза де ла Вия, Катедралата Алмудена, а накрая величествения Паласио Реал и прилежащите му градини. Потапяме се в историята на Мадрид – интригуваща, стара, леко мързелива.

Ако изключим конфликта на Испания с бившия съюзник Франция, неминуемо ми прави впечатление как хронологията винаги се върти около самите испанци и вътрешните им проблеми (като например това, че кралят не харесва тогавашния си дворец и го изгаря, за да построи нов, който е в пъти по-грандиозен).

Самият тур продължава около три часа, които са напълно достатъчни да зърнем всички основни забележителности в града.

Изследване на центъра за модерни изкуства „Кралица София“

Мадрид е една от най-известните културни дестинации и в него намираме цели три музея на световно ниво – Прадо, Тисен, и Кралица София. Имаме желание да посетим и трите докато сме тук, но знаем, че обикалянето им в рамките на един ден ще е твърде изтощително, затова започваме с Кралица София, а Тисен и Прадо оставяме за утре.

Билети за Кралица София взимаме през платформата GetYourGuide, за да не чакаме излишно на опашка. Самият музей е малко разхвърлян и първоначално е трудно да се ориентираш къде трябва да отидеш.

Музеят помещава голяма колекция от кубически произведения основно на авторите Хуан Миро̀ и Хуан Грис, а още по-известни са двете картини на Салвадор Дали, както и Guernica на самия Пикасо.

Всички тях намираме на първия етаж след известно лутане на партера.

Герника се смята за най-значимото произведение на Пикасо, с което художникът заявява персоналната си позиция срещу войната. Той рисува паното през 1937 година след бомбардировката на баския град Герника от страна на Италия и Германия. Макар снимането в залите, където са изложени най-интересните картини да е забранено, успявам да открадна кадър.

Предвидете си около два, два и половина часа за музея.

Гастро обиколка на централен Мадрид

Ако следите блога, сигурно знаете, че съм издигнал добрата храна в култ, а съвсем неслучайно Мадрид е сред най-гастрономическите европейски дестинации. Преди да дойдем съм подготвил дълъг списък със заведения и имам амбициозната цел да посетим поне половината докато сме тук.

Започваме ударно да задраскваме имена още този следобед и заедно с наши приятели от Барселона правим гастро обиколка на центъра. Сядаме за по кафе в Cafe de Oriente, хапваме автентични мексикански такос в Tiki Taco, правим следобеден аперитив в Cafe Central, отбиваме се за десерт с чуроси и течен шоколад в Chocolatería San Gines и завършваме с тапас преди вечеря в La Venencia. За вечеря пък сме избрали изискан ресторант от Michelin Guide-a за Мадрид – Casa Mortero. Ето и малко впечатления за заведенията:

Cafe de Oriente

Старо бохемско кафе с перфектна локация до двореца, което днес функционира главно като ресторант. Доста високи цени и формална атмосфера.

Tiki Taco

Верига заведения за евтини автентични такос. Горещо препоръчвам всички месни такоси. Цената за един такос е само 1 евро. Страхотно място за обяд. Taco Reyes в Пловдив да взимат пример…

Cafe Central

Легендарен бар, разположен на един от най-оживените площади на Мадрид, известен с жива джаз музика. Идеално за коктейли и испанско tinto de verano, но не бих го препоръчал за хапване.

San Gines

San Gines е най-известното място за традиционни испански чурос, на няколко крачки от Плаза Майор.

Задължително за посещение. Обикновено има опашка, но върви много бързо.

La Venencia

Автентичен тапас бар в туристическата зона на Мадрид на крачки от Сол. Въпреки локацията, заведението се пръска по шевовете с местни, почти никой не говори английски, освен вас, а сметката се пише с тебешир върху барплота, където хапвате. Ако опитате да снимате пък ще бъдете жестоко порицани, тъй като снимките са забранени. Абе, истинска находка!

Casa Mortero

Изисканият ресторант в центъра на Мадрид определено ни стана любим, особено със специалитета torreznos, който е сред задължителните за опитване неща в Мадрид, и красивите презентации на ястията. Измежду двата Michelin Guide ресторанта, които посетихме, този беше по-автентичният и добър ресторант за мен.

На първо място, градът трябва се „опита“, и чак тогава всичко останало. Или поне това си помислихме, когато си легнахме изморени и преяли след полунощ.

Ден 2

Утро в Тисен-Борнемиса

Понеделник е и днес входът за Тисен-Борнемиса е безплатен. Самият музей работи с намалено работно време от 12 до 16 часа, което е напълно достатъчно за разглеждането му. За разлика от предходния ден, днес нямаме ранен ангажимент и започваме деня по-лежерно – със закуска.

Най-ранните заведения в Мадрид отварят в 10, а ресторантите – в 13. Имаме препоръка да посетим брънч заведението Zenit, което е на няколко минути от хотела ни. Разглеждайки навигацията попадаме на specialty coffee бара Toma Cafe 1 и веднага знаем, че именно това е нашето място за закуска. Взимаме си cafe cortado и tostada за автентичен брънч по мадридски.

Познаваме Испания от Барселона, а нея сме запомнили с уникалната архитектура и храна, и лошото кафе… Е, по отношение на кафето Мадрид определено ни изненада! Градът е пълен с добри specialty coffee места, а в края на статията оставям още няколко препоръки, които можете да посетите в центъра на Мадрид.

Успяваме да се доберем до Тисен преди старта на работния ден, а опашката е около един километър. Съвсем очаквано ако посещавате музея безплатно. Чакащите се движат бързо и успяваме да стигнем входа след по-малко от 20 минути.

Започваме обиколката от най-високия етаж и вървим надолу, както е препоръчителният маршрут. Любопитен факт за Тисен е, че много от картините са от личната колекция на едноименната фамилия. Произведенията са подредени по хронологичен ред, което дава по-комплексен поглед за това как са се е променял стилът през различните течения в изобразителното изкуство.

Най-известните творби в музея са на Пикасо, Салвадор Дали, Ван Гог и Дега и почти всички са разположени на първия етаж на музея.

Галерията се обикаля спокойно за два, два и половина часа.

Обяд по мадридски и разглеждане на Прадо

Преди да посетим най-големия музей, трябва задължително да хапнем. Много се чудим дали да не отидем в Estado Puro – заведение за футуристични тапас, върху което се е подписал известният шеф Paco Roncero. Същият шеф-готвач държи ресторант с две звезди Michelin на терасата на най-известното казино в града.

В крайна сметка коментарите в интернет ни разубеждават и си намираме автентичния ресторант Dis Tinto Taberna. Ама че находка! Още с влизането в таверната осъзнавам, че около нас се чува само испанска реч, и дори самите сервитьори не говорят английски. Обслужването е бавно, което е сигурен атестат за това, че ресторантът е автентичен, а храната ще е вкусна. Менюто е написано на големи бутилки вино.

Поръчваме си плато с колбаси и класическа мадридска tortilla с лук. Истинското съвършенство на добрата тортия се крие в нейната простота – добре запечена отвън и ужасно вкусна и деликатна отвътре. Импровизираният ни тапас обяд е толкова вкусен, че не ни се мърда, но билетът ни за музея е за 3 часа и не рискуваме да закъснеем.

Прадо е националният музей на Испания и един от най-значимите и известни музеи в света изобщо. Сдобили сме се с билет предварително по интернет и влизаме с минимално чакане. Препоръчвам да си вземете аудио гид, въпреки, че описанията към всяка картина са доста подробни.

Бих могъл да сравня мащабите му единствено Лувъра и може би за пълното му обхождане ще е необходим цял ден. Ако не можете да заделите един ден, то в рамките на около три, три и половина часа можете да разгледате залите, посветени на гениалния Гоя, както и най-интересните произведения, пръснати по етажите.

Специално внимание заслужават триптихът Градината на земните удоволствия на Бош и Менините на Веласкес, с които поетът изобразява кралския двор и самия себе си.

„Менините“ представляваха особен интерес за мен, понеже съм виждал кубическите интерпретации на Пикасо в Музеу Пикасо в Барселона и ми бе любопитно да зърна отблизо и самия оригинал.

След нашата 3-часова разходка вече усещаме натрупалата се умора и решаваме да излезем от Прадо и отморим под дебелата сянка на дърветата отвън.

Определено бихме посетили и следващия път, тъй като три часа са крайно недостатъчни за осмислянето му. Сега тръгваме пеш в посока Churrería Chocolateria 1902, едно от най-старите заведения за чурос в Мадрид, докато жаркото слънце прижуля вратовете ни.

И тук ни харесва колко вкусни и хрупкави са чуросите, но може би като обстановка San Gines ни допадна повече.

Залез край храма Дебод и среднощна разходка из Malansaña

В града има няколко точки, от които могат да се видят много драматични залези. Несъмнено най-популярното място е египетският храм Дебод. Вървим с бърза крачка по Gran Vìa и подминаваме площадите Plaza De Oriente и Plaza de España, докато последните лъчи на слънцето галят красивите фасади около нас, а ние нервно отброяваме минутите до залеза.

Непосредствено след залязването на слънцето, тълпата избухва в танци под традиционни испански ритми. Като оживявала магия.

Вечерта оползотворяваме с разходка около хотела и вечеря в известния ресторант El perro y la galleta. Храната ни харесва, но още по-запленени сме от интериора, който създава истински домашен уют.

Има нещо особено и необяснимо в атмосферата Мадрид, щом ядем чуроси в 19 часа и вечеряме в 23:00 като местните, а сме тук едва от вчера. Шумът, тълпите, късните вечери и разговорите до малките часове на нощта определено ни харесват.

Ден 3

Опознаване на хипстърските квартали Chueca и Malansaña

За разлика от бурните вечери, сутрините в Мадрид са тихи, спокойни и подредени. В 10 сутринта животът тук тече бавно, улиците са почти празни, а единствените, които нарушават тишината, са учениците и почистващите машини.

След като вчера доста се поизморихме, днес решаваме да разкрием повече от ежедневния живот на мадричани с разходка из кварталите Chueca и Malansaña.

Това са два от най-старите квартали на Мадрид, които студентите и LGBTQ общността са превърнали в най-колоритните, хипстър и модерни места в града. Малките магазинчета са на всеки ъгъл и се редуват със specialty кафенета в индустриален стил и заведения за брънч.

Не вървим към някоя определена забележителност, предпочитаме да се лутаме из малките улички и да гледаме китните балкони, осеяни с цветя, с достатъчно място за едва една масичка с два стола. Мимоходом подминаваме Teatro Flamenco Madrid, където имаме резервация за фламенко спектакъл по-късно през деня.

Можете безпроблемно да прекарате няколко часа из кварталите дори без да разглеждате специфични забележителности, но ако все пак искате да видите такива, не пропускайте:

• Катедралата Сан Антонио де лос Алеманес;
• Улиците Calle de Pez и Calle de Fuencarral;
• Площадите Plaza del Dos de Mayo, Plaza de Chueca, Plaza de San Ildefonso;
• Пазара San Anton.

Лежерен следобед в парк Retiro

След като накупихме колбаси, сирене и брускети от пазарите, се отправихме към любимото място на мадридчани – зеления градски оазис El Retiro.

Огромният парк е в района на музеите и е страхотно място за отдих (думата retiro означава именно това) и спокойна разходка. Организираме си пикник недалеч от езерото в сърцето на парка. Без значение от деня, по обяд тук гъмжи от хора, търсещи скривалище от жегата.

Сядаме на земята и похапваме испански деликатеси, докато група ученици си правят излет на по кока-кола непосредствено до нас, а трима азиатски туристи са отрупали поне два квадрата земя с храна на няколко метра разстояние.

Активностите из Ретиро са много, като една от най-популярните е плаване с лодка по езерото. Лодката може да се запази на място, а цената е 6-8 евро за 45-минутна сесия. Въпреки огромното ни желание да се качим, в 14:00, когато бяхме приключили с обяда, лодките бяха изчезнали от езерото. Може би заради жегата, или защото и други са огладняли, решихме да пропуснем разходката.

Запътваме се към Паласио де Кристал, бившата ботаническа градина на метри от езерото, която днес се използва основно за изложби. Нашето посещение съвпадна с шоу с пушек, от което освен да ни се насълзят очите, друго май не разбрахме!

Езерцето пред градината е едно от най-живописните места за снимки в парка, а освен това е дом и на стотици костенурки и няколко грациозни лебеда.

Фламенко спектакъл и вечер в Salamanca

Едно от задължителните неща, които трябва да направим в Мадрид, е посещение на фламенко спектакъл. Макар родината на огнения танц да е горещата Андалусия, най-добрите танцьори от векове се стичат към столицата, и именно тя се е превърнала в най-доброто място, където да наблюдаваме такова шоу.

Има десетки театри, които правят ежедневни фламенко спектакли. Два от най-добрите са Teatro Flamenco Madrid и Las Tapas. Избрах да отидем в Teatro Flamenco Madrid с билет, закупен от GetYourGuide, тъй като цената беше дори по-ниска от тази на сайта, и както винаги имам право на безплатна анулация или презаверяване на билета до 24 часа преди самото събитие.

Фламенко шоуто, което гледахме, беше озаглавено Emociones и наистина успяхме да усетим драмата и всички емоции у певците и танцьорите. Самото представление продължава около един час, и има трима танцьори, две певици и музикант на китара.

Всеки един от танцьорите разиграва различна сцена от разказ за любов, несправедливост и смърт. Пълната зала е във възторг от усилията, които артистите полагат за своята публика, а всяко следващо изпълнение е по-пламенно и спиращо-дъха от предишното.

Излизаме от театъра впечатлени, загряли, готови за последното място, което ще разгледаме за нашите три дни в Мадрид. Третата си вечер сме оставили за престижния квартал Саламанка и се отправяме натам, заредени с положителни емоции от шоуто.

Кварталът е най-интересен през деня, когато луксозните кафенета са пълни, а в модните бутици чакаш на опашка, за да премериш нещо. Приятни за разходка са улиците C. de Serrano, C. de Claudio Coello и C. de Velazquez, а самият квартал е известен предимно като шопинг дестинация.

Единствените забележителности в околията са Националният археологически музей на Испания и хранителният базар Mercado de la Paz, който е като подобрена и по-малко туристическа версия на Mercado de San Miguel.

Вечерно време, Саламанка става притегателен център за fine dining в Мадрид, а един от нашите приятели, чийто рожден ден щяхме да празнуваме след десет дни в Кипър, е резервирал ресторант именно тук за последната ни вечеря.

Менюто на изискания израелски ресторант Fayer, който е част от Michelin guide, е микс между израелска и аржентинска кухня. Опитваме няколко разядки, рибай стек и сандвич с пастърма, а за десерт си поръчваме уникален шоколадов хумус.

Храната отговаря на очакванията ни и е истинска наслада за всички сетива, а ресторантът е своеобразна черешка на тортата на нашето вкусно посещение на испанската столица. Когато пътуваме, първият ни избор за хапване винаги е местна кухня, но пък няма лошо човек разчупва собствените си стереотипи.

Мисля, че Мадрид е точно това. Град, разчупил стереотипите, който може да предложи нещо различно на всеки.

Няколко бонус предложения за хапване в Мадрид

Delic

Сгушен между няколко туристически заведения на един от най-красивите площади на Мадрид, Delic е перфектното място за следобедно mojito или tinto.

Casa Alberto

Ресторантът с над 200-годишна история е институция за хапване на традиционно шкембе по мадридски (callos a la madrileña) и потапяне в поувехтялата, но автентична атмосфера на старо мадридско заведение.

Харесаха ни и крокетите с хамон, но от бланшираните картофи patatas bravas останахме разочаровани.

Casa Labra

Легендарен ресторант на гърба на площад Sol за хапване на тапаси с пържена бяла риба „bacalao“. Обикновено има две опашки – една за ресторанта, и една за масите на улицата или на бара. Опашката за тапаси върви доста по-бързо.

La Bicicleta

La Bicicleta brunch/co-working заведението се намира на площада на Malansana и е сред по-хипстър местата, които посетихме в Мадрид. Допадна ни атмосферата и опциите в менюто, но не останахме впечатлени от обслужването и не ни допадна това, че се опитват да ни продадат повече храна.

Pan y Pepinillos

Приятно one-man show specialty кафене на метри от La Bicicleta, където освен чаша перфектно кафе можете да хапнете и парче кекс в битово-индустриална обстановка.

Bianchi Kiosko Caffé

Още едно specialty кафене за перфектното сутрешно еспресо на крак, докато се разхождате из Malansana и Chueca.

Botín

Носител на нобелова награда за най-стар ресторант в света, Botín май няма нужда от представяне и най-вероятно вече го знаете ако пътувате към Мадрид. Ние лично не седнахме, тъй като специалитетът (прасенце-сукалче) не е по наш вкус, но влязохме да се разходим из трите етажа на ресторанта и определено изглежда като обещаващо изживяване.