Екзотични ресторанти и етно срещи в контрастния район на Женския пазар в София

София, най-големия и значим град на България, който по стечение на обстоятелствата е забулен в противоречия. Не харесваме, че е мръсна, разхвърляна, презастроена, задушена от автомобили, които киснат в поредното задръстване насред разбитите тротоари, докато старите величествени сгради из центъра са оставени сякаш на произвола.

Столицата обаче има и друго, контрастно лице на град, в който постоянно нещо се случва. Това лице може да манифестира в нов бутиков хотел, интернационален ресторант с нестандартна кухня, хипстър пекарна за екзотични печива или таен бар във вътрешен двор, до който те допускат само ако кажеш ключовата дума. Можеш да оставиш сетивата си да те отведат до поредния фестивал, изпълващ въздуха с рок или джаз музика, да гледаш кино под звездите или опера край езерото, да посетиш първия концерт на любимата си световна банда в България, и дори да се излежаваш край морето със заровени в пясъка пръсти.

София е въпрос на преживявания, а който ме следи знае, че пречупвам своите през призмата на интересната храна и нетипичните истории. И така, съботното утро за мен и Галя пристигна с обещание за нови срещи и непознати кулинарни приключения в квАРТала около Женския пазар – мястото, където традициите и етносите се сливат в един фюжън танц на цветове и вкусове.

Закуска по украински в Цукерня Савенко

Вървя ускорено по оживяващия булевард Мария Луиза, и колкото повече се отдалечавам от познатата част на центъра, толкова повече заобикалящата среда се изпълва със смесица от цветове, които внушават пътешествие в свят на културни разнообразия.

Разкопките на Сердика и Централна джамия
Контрастния район около Пиротска в София

Първата спирка от днешната одисея е Цукерня Савенко, уютна украинска сладкарница, където ароматът на вкусни печива се примесва с усмивката на Анна, готова с охота да ти препоръча най-вкусния домашен десерт за старт на деня.

Цукерня Савенко украинска сладкарница в София

Окото ми грабва класическият Лвовски сырник, който оприличавам на чийзкейк, само че с извара вместо крема сирене. Предлага се във вариант с маково семе и във вариант с шоколад и стафиди. Не мога да взема решение кое звучи по-вкусно и поръчвам и двата с идеята, че ще си ги разделим наполовина. Докато ни сервира двете парчета, Анна говори разпалено за традиционната рецепта и издава тайни за перфектното изпичане на блата.

Цукерня Савенко в София ресторант с градина

Украински чийзкейк на по чаша ароматно кафе в градината на Цукерня Савенко обещава да се превърне в един от любимите ни начини за започване на деня.

Кулинарно възраждане край Лъвов мост в Cafe 1920

Лъвов мост забележителност в София
София атмосферата около Лъвов Мост
Луксозен хотел в София край Лъвов мост

Разходката надолу по Мария Луиза ни отвежда до Лъвов мост, един от символите на столицата. Днес районът около моста се е превърнал в център на културно и етническо разнообразие, което му носи както позитиви, така и не малко негативи. За да бори лошата му слава, през 2019 в сградата на престижен бивш хотел отваря брънч заведението Cafe 1920.

Лъвов мост една от забележителностите на София
Трамвай 12 край Лъвов мост
Контрастния район около Лъвов мост
София Лъвов мост
Трамвай край Лъвов мост

Кулинарните ни копнежи ни отнасят в детските ни години с рохки яйца на вестник, докато яхнията от нахут и къри ни изстрелва в едно бъдеще, в което не съществуват граници за комбинирането на вкусове. Похапвайки яйца с презентация, достойна за елитен ресторант „Балкантурист“ от 80-те, се потапям изцяло в приповдигната атмосфера и сутрешните брътвежи на хората около мен.

Брънч в кафе 1920 в центъра на София
Кафе 1920 брънч заведение интериор
Закуска в брънч заведението Кафе 1920 яйца на вестник

На лов за храна и истории от Женския пазар

Женският пазар е още един от символите на столицата. Повече от 140 години тържището е туптящият пулс, който отмерва ритъма на ежедневния живот в центъра. Освен традиционните посетители търсещи изгодни оферти, пазарът се разнообразява и от купища авантюристични чужденци, дошли да почерпят от автентичната атмосфера на Стара София. Идваме едновременно с трамвая, който тъкмо товари напазарувалите.

Трамвай край Женския пазар
Женския пазар в София
Пазара на София вход

Знаем, че наближаваме когато преобладаващата реч става трудна за разбиране. Турският се смесва с италиански и испански, тук-там се чува любопитстващият акцент на англичаните, а трима мъже, нарамили две медни тенекии вносен зехтин от Крит водят разговор на френски. В калейдоскопа от гласове, българската реч звучи някак екзотично.

На Женския пазар можеш да намериш всичко, понеже тук се продава всичко – от плодове и зеленчуци, през месо, ядки, кори, яйца, подправки в саксия, цветя, млечни и консерви, та чак до грънци и традиционни носии, с които да впечатлим туристите. 

Български стоки край Женския пазар
Плодове и зеленчуци пред Женския пазар

В морето от продоволствено изобилие обаче най много се търсят историите. Всеки тук има по няколко, а ако си наблюдателен можеш да се потопиш в тях без да плащаш и стотинка. Обикновено всеки търговец си има редовни клиенти, които пазаруват от него. Ние също си имаме любима продавачка от Пловдив, която все пъха по нещо допълнително в торбата „да си имаш“. 

На пазар от Женския пазар в София зеленчуци
Женския пазар в София зеленчуци

Пъплейки в тълпата спирам погледа си върху аспержи за 2 лева, направо без пари! Дали заради недоумението, което се чете в очите ми, или защото обикновено продавачите те заговарят без да чакат да ги попиташ, ставам участник в следния разговор: 

-С какво да ви помогна? –Сигурно ще си купим аспержи, но чакам приятелката си, казвам аз. Много са евтини, защо така? В следващия момент жената зад сергията прави нетърпелив жест на колежката си да дойде, „че клиентът чака“, след което кима. – Викнах я и ей сега ще дойде, само момент. -А няма проблем, казвам, -аз чакам истинската си приятелка, просто искам да изберем заедно коя връзка аспержи да купим. –Ооо, добре, аз реших че чакаш колежката и тъкмо я повиках. Ама тя така или иначе трябва да си идва на щанда, аз като не продавам такава стока и не знам нищо.

Плодове на Женския пазар в София
Праскови на Женския пазар в София
Цветовете на Женския пазар

Връзка аспержи, домати и една импулсивно купена царевица по-късно и стигаме края на пазара, където ставаме свидетели на следната сцена. 30-градусова жега, продавач се обръща към редовна посетителка, която гледа сергията без да купува нищо: -Ей, ама да не настинеш с това палто? Я по-добре го свали. -А, ти не ми бери грижа, че ако го сваля тук може повече да не си го намеря, отговаря му тя мимоходом. Продавачът се присмива шумно на шегата, която госпожата каза може би не съвсем на шега преди да отмине. Тук не всеки купувач е клиент и не всеки продавач е търговец, ала всички са приятели. 

Обяд в плен на ливанската магия на Зайтуна Бей

Изтощени от разходката из пазара, взимаме решение за следващата спирка доста лесно. Жаждата за авантюри ни отвежда до малкия, но изключително уютен ливански ресторант Зайтуна Бей. Още с първите стъпки сме обгърнати от топлото и неподправено усещане за семеен ресторант, а заразителните усмивки на собствениците Сибел и Роланд сякаш ни казват без думи, че ще се погрижат да ни е вкусно и да не ни липсва нищо. 

Зайтуна Бей екзотичен ресторант в София

Правим лек обяд с ливански специалитети като табуле, хумус, фалафели и кебе, малки хапки от мляно агнешко, които опитах за пръв път в Лондон през 2016. Разнасят се аромати на карамфил, куркума и кимион точно когато от кухнята излизат нашите чинии. 

Ливански ястия в Зайтуна Бей екзотичен ресторант в София

Фалафелът е ефирна експлозия от вкусове, а кебето е толкова крехко, че се разлива в устата като топъл бриз от Ориента. Добрата храна е тази, която ти разказва истории – за древни култури, за обичаи и за хора, които успяват да ти покажат корените си чрез кулинарни изкушения.

Приказки с дъх на подправки по арабската улица

Обратно в района на Женския пазар, в частта на Цар Симеон между Мария Луиза и Христо Ботев, попадаме в паралелна реалност на всичко, което сме виждали в София досега. Наричат я арабската улица, защото приютява бежанци от Близкия Изток от над 20 години. Заселниците й седят на групи по тротоара и хвърлят случайни погледи на минувачите, които снимат и събират впечатления. Повехнали сгради в закачливи нюанси на розово и жълто помещават бръснарници, арабски халал месарници, дюнерджийници и магазини с шарени витрини и екзотични имена като Багдад, Дияла, Арбил и Ау-Лаха, издаващи произхода на собствениците си. Във въздуха се носи мирис на прясно изпечен арабски хляб, примесен с дъх на плодов тютюн и аромат на далечни подправки като къри, куркума и шафран. Минутите се нижат бавно, като мъниста на броеница.

Фризьор на арабската улица в София
Арабаската улица на София
Магазини по арабската улица на София
Магазин Багдад за екзотични стоки

Привлечени от този аромат, прекрачваме прага на магазин Багдад. Собственикът ни посреща с усмивка обяснява на развален български за различните източни подправки, някои от които Галя търси неуспешно от месеци. Тръгваме със сушени листа от къри, едро кашу с люспа, ливански тахан и пикантна смес за фалафели, дошла чак от Йордания. 

Арабски стоки от арабската улица на София
Арабски магазини и иракска фурна в арабския квартал на София
Сирийски стоки в София

Малко по-надолу се озоваваме в магазин за стоки от Сирия. Вратата е оставена отворена, макар вътре да няма никой. Без да броя наброявам над 50 вида подправки. Опаковани са в семпли прозрачни пликчета, но силният им мирис не лъже. След малко влиза собственикът, с широка усмивка и кротък поглед, поздравява и с радост обяснява приложението на някои от подправките. Внася всичко от родината си, която напуска след избухването на войната. Излизаме със за’атар, сумак, кориандър и рядката вода от портокалов цвят, която се използва предимно в десерти. За малко да си тръгнем и с олио от черен кимион, което се пиело за всичко, включително и за косопад според него. -Но първо си изследвай черния дроб и тогава опитай, казва с бащинска загриженост повече като консултант и по-малко като продавач.

Антеп Баклава най вкусната баклава в центъра на София
Турски баклави от Антеп Баклава в арабския квартал на София

На ъгъла зад магазина се подава турската сладкарница Антеп Баклава. На пръв поглед човек бих я подминал без да се замисля, но имам някакво необяснимо предчувствие. Антеп е старото име на екзотичния турски град Газиантеп, столица на шамфъстъка и родина на баклавата, придобил популярност след разрушителните земетресения от началото на 2023. Сладкарницата в сърцето на София отваря преди повече от 10 години, през които майстор-сладкарят Джума овладява правенето на баклава до такова съвършенство, че дори Силвена Роу има епизод с него, както щях да открия случайно в последствие пишейки статията. Напускаме с кутия от най-топящата се в устата маслена домашна баклава с шам фъстък, обзети от радост, че сме изровили още едно от скритите съкровища на района.

Ресторант Арабеск за вкусни лахмаджун и лаваш
Лахмаджуни и лаваши от екзотичния ресторант Арабеск

Макар сетивата да са тотално разцентровани с толкова цветове и миризми, невъзможно е да не огладнееш. Спираме пред Ресторант Арабеск, чиято локация не е отбелязана в Гугъл, няма лъскав профил в социалните медии, и хората не се редят на опашка само за да се снимат с храната. От Арабеск обаче се носи аромат на прясно изпечен лахмаджун, който тъкмо вадят от танура, който казва повече от хиляда снимки. Танурът е традиционна глинена фурна с цилиндрична форма, която от древни времена се използва за изпичане на хляб и меса. Нагрява се до червено, за да може хлябът да полепне по стените й и да се изпече равномерно. Лахмаджун е тънка арабска питка, приличаща на пица без ръб, и най-често се предлага във вариант с накълцано месо, сумак, или домати. Бързам да го взема преди някой да ни го отмъкне и да му се наслади вместо нас. Избираме си една от сенчестите пейки по Пиротска и взимаме глътка въздух от фюжън разходката ни сред седефени и керемидени тонове на червеното.

Създай своето фюжън пътешествие с Fuzetea x Tripadvisor

С Fuzetea x Tripadvisor, светът става по-близък, а приключенията са уникални, като теб! Купи Fuzetea, свали Coca-Cola App, сканирай кода от касовата бележка и участвай за уникално all-inclusive преживяване за двама в София или комплект за пътешественици! Виж пълните условия на играта.
Лахмаджун от ресторант Арабеск от арабската улица на София
Цветовете на Пиротска
Магазин за китайски стоки край Пиротска

Ашурбанипал, или където Близкият изток среща България

Контрастната ни обиколка на квАРТала намира върховата си точка в ресторанта за традиционна кухня от Ирак – Ashurbanipal. Мястото е сред най-старите действащи ресторанти за Източна кухня в района и един от хубавите ресторанти в София, устоял теста на времето. Собственикът Freddy разказва на перфектен български как се преселва от Ирак в България преди близо 20 години в търсене на избавление от войната. Тук му харесват спокойствието и свободата, но преди всичко му харесват хората и често разказва за приликите между двата народа. 

Ашурбанипал е управлявал Древна Асирия през 7-ми век пр.Хр. и е най-важният държавник в историята, който е бил едновременно обединител, защитник и завоевател. Днес Фреди почита корените си и обединява по свой начин, с храна и автентични вкусове пренесени от дома. Тук хапват предимно обитателите на района и чужденци – италианци, гърци, испанци, което обяснява защо, напук на локацията, ресторантът е сред най-високо оценените в Tripadvisor. Отрупваме масата с хумус, ориз биряни и бамя в доматен сос за начало на вечерята. Презентацията е семпла и дори липсва, но тя не е важна, защото вкусът го има. Скоро след това биваме пренесени в непознати източни земи от вкусове като телешко с портокал и канелен сос, агнешко с къри и сушен лимон и пилешко с кардамон, канела и цели зърна пипер. Пъстрите чинии разказват приказки за войни, султани и горещи арабски вечери.

Иракска кухня в ресторант Ашурбанипал в София
Иракска храна в Ашурбанипал екзотичен ресторант в сърцето на София 1

Тръгнали сме си отдавна, но мислено съм още тук. Връщам се към преживяното и размишлявам как едва ли щях да повярвам на някой колко различен е светът на два километра от вкъщи. Обиколката на контрастния район на Женския пазар се оказа истинско пиршество, от което сетива и душа си тръгват еднакво сити. 

Мисля и как нямам търпение да се кача на невидимия „Ориент Експрес“ и пак да изживея Ориента в сърцето на София.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *